Човешкото тяло представлява един прецизен и безупречен механизъм. Всяко отклонение от идеалния му ред нарушава жизнения процес, нарушава функционирането на редица органи и системи, което довежда до болестно състояние. За да съществува нормално, човекът има нужда от определено количество въглехидрати, белтъчини, мазнини и минерални соли, които получава чрез храненето. Процесът на разграждане на храната, получаване на енергия и лесно усвоими хранителни частици е един от най-важните за организма.

Схема на обмяната на веществата


Наименованието захарна болест е старо колкото и самата болест. Тя е била позната още в дълбока древност.Клинични описания са направени още от Целзиус (30 год. преди новата ера), Авицена, Гален, Парацелзиус и др. Наименованието “диабет” е дадено през ХІІ в. от н.е. от лечителя от Кападокия Аретеус. То означава преминаване на водата през тялото. Това е било обяснението за жаждата и голямото количество урина, която отделяли болните. По-късно сладкият вкус на урината дало названието “мелитус”, с което болестта е известна и до днес. Древните лечители обаче не могли да достигнат до обяснение на същността на явлението и до причината за заболяването.
Експериментални данни за секретирането на инсулин от панкреаса дават О. Минковски и И. Меринг през 1882 – 1892 г. Двадесет години по-късно (1921) канадските учени Ф. Бантинг и Ч. Бест изолират от панкреаса на новородено теленце инсулин и го прилагат на болен от диабет младеж. През 1955 г. англичанинът Санджер установява химическата структура на инсулина, а през 1963 и 1965 г. в САЩ от П. Костоянис и Х. Цан е осъществена и синтезата на човешкия инсулин.

***
Захарният диабет (З Д) е обменно заболяване, характеризиращо се с повишена кръвна захар (хипергликемия), която е резултат от нарушения в инсулиновата секреция, в инсулиновото действие или и в двете заедно. (СЗО, 1999 г.)
З Д е социално значимо заболяване поради все по-широкото си разпространение. Броят на хората с диабет в световен мащаб нараства със застрашителни темпове. Понястоящем около 240 милиона души страдат от З Д като се очаква броят им до 2025 г. да достигне 380 милиона. През м. декември 2006 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, в която призна, че светът в наши дни е застрашен от епидемично разпространение на З Д, наред със СПИН, туберкулоза и малария. В резолюцията се казва още, че З Д е хронично, инвалидизиращо и скъпо струващо заболяване, което е свързано с тежки усложнения. Тя отчита, че е налице спешна нужда от подобряване на общественото здраве и призовава към осигуряване на достъп до лечение и обучение за здравни грижи.

Гласуването на резолюцията на ООН дойде в резултат на кампанията “Обединени за диабет”, която събра усилията на 150 държави, редица научни и професионални организации и сдружения, благотворителни фондации и др., които признаха, че З Д е едно недооценявано от всички власти заболяване с тежък изход, което всяка година води до смъртта та 4 милиона души по света. В сравнение с 1997 г. нашата страна бележи четирикратно увеличение на болните от З Д през 2007 г. (От 2,4% от населението боледуващи от З Д до 8,3% през 2007 г.). Не трябва да се забравя, че в наши дни болните от тази болест са около 310 хиляди души. Че броят на все още недиагностицираните болни е около 200 хиляди души.

***
З Д е хронично метаболитно (обменно) заболяване, свързано с абсолютна или релативна липса на инсулин. Инсулинът е хормон, който се произвежда от т. Нар.бета (В) клетки на панкреаса и е ключ за пренасяне на кръвната захар (К З) в клетките, за да се произведе енергия. Липсата на инсулин води до повишение на захарта в кръвта. При захарния диабет възниква парадоксална ситуация – глюкозата е достатъчно, а целият организъм изпитва въглехидратен глад. Причината за това е, че захарта не може самостоятелно да проникне в клетката и остава в кръвта във вид на безполезен товар.

З Д е два типа:
Тип едно – захарен диабет- инсулинозависим. Той е свързан с абсолютен с инсулинов дефицит. Увреденият панкреас не се справя със своите задължения и затова се и нарича инсулинозависим. Не може да бъде преработен постъпващия обем на глюкоза. Този тип се среща сравнително рядко и по-често възниква при млади хора и деца... Причината – най-честата е инфекция – вирусна, имунизация и др. Има наследствена предразположеност. В семейства или др., където единият от родителите е болен, възможността да се развие З Д при децата е 5%. Когато са болни и двамата родители, рискът се повишава до 25%. Симптоми: при такива болни бързо се развива абсолютна недостатъчност на инсулин, която се съпътства от бурни клинични прояви: прекомерна слабост, рязко отслабване, вълчи апетит, засилена жажда, отделяне на голямо количество урина, ацетонов дъх. Симптомите прогресират със застрашителна скорост, затова и в повечето случаи на пациентите веднага се назначават инжекции с инсулин, за да се предотврати или да се лекува кетоацидозата.
Тип две – неинсулинов захарен диабет. Този тип диабет се различава от Тип 1 с това, че се изработва достатъчно количество инсулин, но той е биологично неактивен. Даже може да е над нормата. Но хормонът е безполезен, защото тъканите на организма не са чувствителни към него. Причини: тази форма възниква преди всичко при хора над 40 години, които страдат в 80% от пълнота. Натоварването с храна е изпитание за панкреаса. Диетата (ниско – хипокалорийна) е един от основните елементи в лечението на този тип диабет. Симптоми: ЗД тип две се характеризира с постепенно начало, с бавно прогресиране и умерена проява на симптомите. Възможно е подобрение и дори достигане до норма на кръвната захар под влияние на външни фактори – например при спазване на диета.

Често ЗД тип две се диагностицира при случайно изследване на кръвната захар, обикновено 2 – 3 години след началото му. Но макар клиничната картина да е спокойна, диабетът от този тип не бива да се приема като безобидно заболяване, защото може да се стигне до сериозни усложнения ако не му обърнем необходимото внимание (диабетна невропатия, ретинопатия, нефропатия, хипертония, гангрени и др.). Най-характерен признак за диабет е жаждата, която измъчва диабетиците. Повишението на глюкозата в кръвта дава още един характерен признак за З Д – сърбеж. Понякога е толкова мъчителен, че кожата се покрива с ранички от чесането. Към това механично увреждате често се прибавя гнойна инфекция, защото микробите мигновено се размножават в сладка среда. Проявите на хипергликемия (повишеното количество кръвна захар) включват жажда, обилно отделяне на урина, (полиурия) и отслабване. Повишените стойности на глюкозата в кръвта може да се проявят и с общо неразположение, замъглено виждане, или повтарящи се инфекции.

Таблица с картинки - ХИПЕРГЛИКЕМИЯ
 

Сравнителна характеристика между Тип 1 и Тип 2 захарен диабет Признаци Тип 1 ЗД Тип 2 ЗД Честота 0,1 – 5 % 2 – 4 – 8 % Наследственост слабо изразена по-силно изразена. При близнаци до 95 – 100% Поражение на В клетката има в различна степен няма Наличие на собствен инсулин в кръвта липсва нормален / повишен Начало бързо постепенно Телесна маса понижена / нормална затлъстяване до 80% Клинична картина бурна често липсва Протичане лабилно стабилно Склонност към кетоацидоза голяма рядко / няма Съдови усложнения често; поражение на малките съдове (капиляри) често; поражение на големите съдове (артерии) Лечение инсулин, диета, физическа активност Диета; перорални хипогликемизиращи лекарства (таблети); физическа активност Обучение необходимо необходимо

***
В недалечното минало ендокринолозите смятаха, че съществува възрастова граница за появата на Тип 1 или Тип 2 З Д. За такава се смяташе възрастта между 35 – 45 г. В последните години това схващане беше опровергано от наличието на тип 2 и З Д при деца най-често със затлъстяване- т.н. моди Именно поради този факт те се отказаха от наименованията инсулинозависим и неинсулинозависим З Д. Усложнения при протичането на З Д По своя характер усложненията при З Д се делят на остро настъпващи и хронични. Остро настъпващите усложнения са: хипогликемия (по-ниска от нормалната кръвна захар); хипогликемична кома хипергликемия (по-висока от нормалната кръвна захар) кетоацидоза, кетоацидозна кома.

Хроничните или късните усложнения на ЗД са:
Диабетна ретинопатия (увреждане на очното дъно).
Диабетна невропатия (увреждане на нервите) Диабетна нефропатия (увреждане на бъбреците) Увреждане на сърцето, кръвоносните съдове, гангрени и др. Усложненията, свързани със ЗД са сериозни и твърде опасни ЗД започва като метаболитно (обменно) заболяване, а завършва катосъдово заболяване.
Хипогликемия. Спадането на кръвната захар на болния под 3,5 mml/l се нарича хипогликемия или “хипо”. При лица без захарeн диабет най-ниската стойност в 2,8 mml/l и означава глад на организма за въглехидрати.

Причини за хипогликемията са:
Свързани с инсулиновата доза:инжектиране на по-голяма инсулинова доза и друг вид инсулин;
Свързани с физическото натоварване: по-голямо от обичайното, без допълнителен прием на въглехидрати;
Свързани с диетичния режим: пропуснато или закъсняло хранене или прием на по-малко храна; повръщане или диария; консумация на алкохол.
Приемане на друг вид хипогликемизиращи средства, например билки наред с основното лечение – инсулин и (или) таблетки. Значително по-рядко се получава хипогликемия при лечението на диабет тип 2, но при лабилно протичане на З Д това е напълно възможно. Хипогликемията има характерни симптоми, които трябва да се знаят и да се разпознават добре от всички диабетици.
 
Особеното при нея е, че при всеки болен има свой, специфичен ред на проява на симптомите. Това трябва да се знае и да се разпознава състоянието още при първите симптоми, за да се вземат веднага спешни мерки. Запомнете: за диабетика не е страшно ако повиши значително кръвната захар. По-лошото е ако се задълбочат признаците на хипоглекемия и болният изпадне в хипогликемична прекома или кома със загуба на съзнанието. При недостиг на кръвна глюкоза страдат най-вече клетките на мозъка, затова симптомите на хипогликемията са главно от страна на нервната система.

Признаците на хипогликемия са:
Изпотяване, сърцебиене, разтреперване, побледняване, обърканост с халюцинации, силен глад раздразнителност, агресивност, обща нервност, замъглено зрение, обща слабост, некоординирани движения, световъртеж, загуба на съзнание с гърчове.

Понякога признаците на хипогликемия възникват и при по-високи стойности на кръвната захар, когато снижението е станало бързо или при лош контрол, когато кръвната захар е била дълго време висока.

Поведение при хипогликемия:
Първо – основното е да не се изпада в паника. Обикновено хипогликемичното нетежко състояние трае няколко минути, не повече. Организмът разполага със свои механизми от хормонален тип, които веднага се включват, за да се преодолее хипогликемията. Така резервите от въглехидрати, които всеки човек има в черния си дроб като запаси от гликоген, се отделят в кръвта като глюкоза. По този начин кръвната захар се покачва, понякога значително, което често довежда до т.нар. реактивна хипергликемия.
Второ – при наличие на глюкомер да се определи веднага нивото на кръвната захар.
Трето при лека хипогликемия да се приеме храна като хляб, мляко плодове.
Четвърто – при по-тежка хипогликемия незабавно се приемат 15 г. захар, конфитюр, сладко разтворени във вода, или 150-200 млл напитка, съдържаща захар – кола, фанта, др. или 3-4 захарни (не шоколадови) бонбона. 15 г. захар се съдържат в 1 супена лъж., 2 големи или 4 малки бучки захар, 3 пакетчета по 5 г, или 5 пакетчета по 3 г.; 2 лъжици мед или конфитюр. Шоколадът не е подходящ за овладяване на хипогликемия, защото съдържащите се в него мазнини забавят усвояването на захарта и повишаването на кръвната захар. Ако 10-15 минути след приема на захарта признаците на хипогликемия все още са налице, се приемат още 15 г захар.

Таблица с картинки - ХИПОГЛИКЕМИЯ


Вторият етап от битката с хипогликемията се състои в приемането на дълговерижни (бавно разграждащи се) въглехидрати (хляб или хлебни произведения, може намазани с конфитюр или даже с масло). Докато първият прием на въглехидрати е прием на късоверижни (бързо разграждащи се) въглехидрати, които повишават кръвната захар, то дълговерижните (хляб) ликвидират причината за появяването на хипогликемията и противодействат на повторната й поява. За да се избегне появата на хипогликемия в лечението на З Д, диабетиците трябва да носят винаги в себе си 3 - 4 бучки захар и бонбони да спазват стриктно часовете за хранене и количеството храна при необичайни за режима им физически натоварвания да приемат допълнителна закуска. Хипогликемиите са доста разпространено явление и почти всеки диабетик ги е получавал. Редките и леки хипогликемии не са сериозна опасност. Тежките и повтарящи се хипо довеждат често до декомпенсация на диабета, предвид на повтарящите се реактивни хипергликемии. Те намаляват умствената работоспособност и паметта, променят поведението на диабетика. Повтарянето на признаците на хипогликемия, установяването на ниски стойности на кръвната захар налагат намаляване на инсулиновата доза, предшествала хипогликемията с от 2 до 4 единици инсулин. Често повтарящи се хипогликемии и ниските стойности на кръвната захар от порядъка на 3, 4 –mml/l мога сериозно да увредят умствените способности на диабетика. Това се нарича хронична хипогликемия и следва да се избягва на всяка цена.

Такива болни са винаги раздразнителни, често агресивни, могат да бъдат приети за психично болни. Наложителна е промяна в дозировките на лечението – инсулин или таблетки, разширяване на диетичния режим.