Лечение на мъжкото безплодие
Прилагат се нови методи, при които се изрязва нефункциониращата страна на семепровода и той се свързва направо към епидидима. Този метод се нарича деферентоепи-дидимоанастомоза.
Ако ниската оплодителна способност се дължи на липсата на акрозомна реакция, преди изкуственото осеменя¬ване сперматозоидите се третират с антиоксидантния препарат пентоксифилин. Той не само помага за освобожда¬ване на ензимите от акрозомната торбичка (когато спер¬матозоидите не са в състояние да извършат това сами), но и действа като реактивен тласък за ленивите сперматозоиди.
Недостигът на цинк пък предизвиква преждевременна акрозомна реакция, затова оптималните му количества в храната са от особено значение.
Усъвършенстват се и методите за по-успешно извън-маточно осеменяване. Когато концентрацията на сперматозоидите и тяхната продължителност на живот са твърде ниски, прилага се замразяване и отделяне на подвижните от неподвижните сперматозоиди, както и химическо третиране за увеличаване на оплодителната им способност.
Друг метод е центрофугирането на сперматозоиди при 2 000 оборота в минута и пресяването на най-силните и бързоподвижни от тях. Той се прилага с особено голям успех при мъже с реверсирана вазектомия и намалена концентрация на сперматозоидите поради стесняване на семепровода.
Проблемът с ниската концентрация се разрешава до 50% и с инжектиране на сперма направо в матката.
Когато концентрацията е много ниска или сперматозоидите не са в състояние да проникнат в яйцеклетката (липса на акрозомна реакция), обвивката й се изтънява или се пробива — с лазер или с ензими, вкарани с игла, седем пъти по-тънка от човешки косъм.
Ефективността на този метод личи от следната таблица:
под 1 млн./мл ; 1 -20 млн./мл ; над 20 млн./мл
Оплодени яйцеклетки
8% ; 20% ; 30%
Аномалиите при ерекцията могат да бъдат разрешеничрез стимулиране с електрически импулси, а при ретроградната еякулация (еякулиране на сперма назад в пикочния мехур, вместо напред през върха на пениса) оплодителен материал може да се вземе от пикочния мехур непос-редствено след еякулацията.
Някои медикаменти могат да влияят зле на сперматогенезата и да намалят концентрацията на сперматозоидите.
Сред тях са:
• противораковите лекарства (особено мустарген, циклофосфамид, хлорамбуцил), които потискат производството на сперматозоиди и намаляват броя на делящите се клетки;
• сулфазалинът (за лечение на остър колит), който на¬малява подвижността и концентрацията на сперматозоидите;
• симетидинът (противоязвен препарат) и спиронолактонът, които пречат на действието на тестостерона;
• анаболните стероиди и кортикостероиди, които намаляват концентрацията на сперматозоидите, особено след продължително приемане;
• противомаларичните препарати, които потискат сперматогенезата;
• облекчаващите сърдечно-съдовата дейност препарати (бетаблокери и тиазидни диуретици), които причиняват импотентност и намаляват концентра-цията;
• антидепресантите и успокоителните медикаменти, които могат да доведат до импотентност;
• опиатите и марихуаната, които потискат спермато¬генезата и пречат на функциите на тестостерона.
При констатирана намалена оплодителна способност лекарят би трябвало да препоръча спиране или смяна на посочените медикаменти. Ако се налага противоракова химиотерапия, а пациентът иска да има деца, добре е да се съхрани замразена сперма в банка, преди да започне лечението.
Още статии за Безплодие - стерилитет
Всичко за Вашето здраве
Каталог - АптекиВиж всички градове |
Каталог - Лекари
Виж всички категории |