Какво значи урея и кога е опасно?
Въпрос:
Какво значи урея и кога тя показва че има нещо опасно?
Е. П.
Отговор:
Азота в организма се намира в белтъците и небелтъчните вещества, наричан небелтъчен, остатъчен азот. Азотът в организма е белтъчен и небелтъчен – остатъчен азот.
Клинично значение имат пет азотосъдържащи небелтъчни вещества в плазмата – урея, креатинин, пикочна киселина, амоняк и аминокиселини. Плазмената концентрация на отделните фракции зависи от храната и функционалното състояние на черния дроб и бъбреците. Уреята включва около половината от азота на небелтъчната азотосъдържаща фракция.
Тя се синтезира в черния дроб и е нетоксична за разлика от амоняка. Разпределя се равномерно в организма и се елиминира чрез урината. Много малки количества – под 10% се екскретират през гастроинтестиналния тракт и кожата. Рефрентните й стойности са от 1,7 до 8,2 ммол/л като при възрастните стойностите са по-високи отколкото при децата. Уреята се изследва при ниски коматозни състояния,, за динамичен контрол при болни на хемодиализа, , при остра и хронична бъбречна недостатъчност, контрол над количеството на приетите бeлтъчини с при болни с хронична бъбречна недостатъчност. Изследването на уреята не е подходящо за ранна диагноза на бъбречни заболявания.
Повишената стойност на урея се среща при застой при сърдечна недостатъчност, шок, хеморагия, повръщане, диария инфекциозна треска, чревни гнилостни процеси, стрес, приемане на храна богата на белтъчини, глумеролонефрит, остра ихронична бъбречна недостатъчност, бъбречни камъни, при обструкция на пикочните пътища, при тумори на простата. Понижено ниво на урея има при бедна на белтъци храна, при остра чернодробна дистрофия, тежка паренхимна жълтеница, цироза.
Изследването на уреята има по-голяма чувствителност и специфичност за диагноза и проследяване ефекта от лечението при заболявания, които са съпроводни с разграждащи процеси и от нарушения във водно-електролитното равновесие; при следоперативни състояния, кръвоизливи, сърдечна недостатъчност, кома. Повишената концентрация на урея се нарича уремия при стойности над 49,8 ммол/л и ако не се предприеме навреме хемодиализа, това състояние може да се окаже фатално.
Какво значи урея и кога тя показва че има нещо опасно?
Е. П.
Отговор:
Азота в организма се намира в белтъците и небелтъчните вещества, наричан небелтъчен, остатъчен азот. Азотът в организма е белтъчен и небелтъчен – остатъчен азот.
Клинично значение имат пет азотосъдържащи небелтъчни вещества в плазмата – урея, креатинин, пикочна киселина, амоняк и аминокиселини. Плазмената концентрация на отделните фракции зависи от храната и функционалното състояние на черния дроб и бъбреците. Уреята включва около половината от азота на небелтъчната азотосъдържаща фракция.
Тя се синтезира в черния дроб и е нетоксична за разлика от амоняка. Разпределя се равномерно в организма и се елиминира чрез урината. Много малки количества – под 10% се екскретират през гастроинтестиналния тракт и кожата. Рефрентните й стойности са от 1,7 до 8,2 ммол/л като при възрастните стойностите са по-високи отколкото при децата. Уреята се изследва при ниски коматозни състояния,, за динамичен контрол при болни на хемодиализа, , при остра и хронична бъбречна недостатъчност, контрол над количеството на приетите бeлтъчини с при болни с хронична бъбречна недостатъчност. Изследването на уреята не е подходящо за ранна диагноза на бъбречни заболявания.
Повишената стойност на урея се среща при застой при сърдечна недостатъчност, шок, хеморагия, повръщане, диария инфекциозна треска, чревни гнилостни процеси, стрес, приемане на храна богата на белтъчини, глумеролонефрит, остра ихронична бъбречна недостатъчност, бъбречни камъни, при обструкция на пикочните пътища, при тумори на простата. Понижено ниво на урея има при бедна на белтъци храна, при остра чернодробна дистрофия, тежка паренхимна жълтеница, цироза.
Изследването на уреята има по-голяма чувствителност и специфичност за диагноза и проследяване ефекта от лечението при заболявания, които са съпроводни с разграждащи процеси и от нарушения във водно-електролитното равновесие; при следоперативни състояния, кръвоизливи, сърдечна недостатъчност, кома. Повишената концентрация на урея се нарича уремия при стойности над 49,8 ммол/л и ако не се предприеме навреме хемодиализа, това състояние може да се окаже фатално.
Д-р Снежана Дикова,
вътрешни болести и клинична лаборатория
вътрешни болести и клинична лаборатория
Още статии за Анемия
|
|
Всичко за Вашето здраве 
Каталог - Аптеки
|
Каталог - Лекари |
| на дихателните органи и слуха |
| на храносмилателната с-ма |
| на бъбреците и отделителната с-ма |
| на очите |
| на опорно-двигателната |
| на нервната система |
| остро заразни болести |
| тумори |
| през бременността |
| на сърцето и кръвоносните съдове |
| на устната кухина |
| сексуални проблеми |
| на половите органи |
| зависимости |
| на жлезите с вътрешна секреция |
| паразитни болести |
| на бебето и детето |
| на кожата и венерически |
| други |
Телешки желатин за здрави стави
