Защо плаче бебето

Нищо не притеснява родителите така, както едно новородено, което не иска да спре да плаче. Но всички бебета плачат - това е единственият им начин да общуват и затова те плачат по най-различни причини. Понякога са гладни или жадни, понякога им се спи, понякога искат да им се обръща повече внимание, понякога – да ги оставим на спокойствие. Понякога са превъзбудени, а понякога се отегчават. Случва се и да са болни или нещо да ги боли. Често бебето само не знае защо плаче – може просто да е в лошо настроение. Също като нас – ние да не би винаги да знаем защо плачем?

Обикновено родителите намират начини да успокояват своята рожба като се научават или да разчитат подаваните от бебето сигнали, или да усещат нуждите на бебето, или просто по пътя на пробата и грешката. Но новородените са си различни и всяко се утешава по различен начин. Някои – по-лесно от други. Дори трудните за успокояване бебета обикновено сами спират да плачат в продължение на един интервал от време, който не е чак толкова изнервящ за родителите им. За съжаление обаче, това не винаги е така. Някои бебета продължават да плачат мъчително дълго време и изключително трудно се поддават на успокояване. И в случаите, когато липсват други важни симптоми и медицинският преглед не установява признаци на някакво заболяване, този феномен получава названието “детски колики”.

 Горното определение за коликите е такова неточно и “субективно” по необходимост. То е принудено да разчита на думи като “мъчително дълго”, макар самият плач да се превръща в мъчение за всеки родител след различно време. За някои, всичко с продължителност над няколко минути е “мъчително дълго”, докато други биха почнали да се притесняват едва след няколко часа. Научните изследвания върху плача на новородените са установили, че “средностатистическото” бебе плаче сумарно между два и три часа на денонощие. И така, за изследователски цели определението за коликите приема сумарна продължителност на плача над четири часа в денонощие. За родителите обаче, няколкото минути изглеждат като часове, а четирите часа – като цяла вечност. По тази причина родителите почти никога не са в състояние точно да определят сумарната продължителност на плача на своите рожби. Ежедневната практика би трябвало да се съобразява с родителите и като колики да се дефинира онази сумарна продължителност плач, която е “мъчително дълга” за тях. Това разбира се, до голяма степен се влияе от факта, доколко способни се чувстват те да успокояват собственото си чедо. Трябва да признаем, че неспособността да успокоиш бебето си, е в състояние да действа твърде отчайващо. Затова и по-често се нарочват за страдащи от колики онези бебета, които по-трудно се поддават на успокояване, макар сумарната им продължителност на плач да не е по-дълга от тази на бебетата, които сумарно плачат много, но се успокояват лесно.

 Малко са състоянията в ранното детство, които са така неразгадани както коликите. Родителските и медицинските виждания по този проблем са доста противоположни. Основна причина за това е, че болшинството от “интуитивните” и “очевидни” начини за възприемане и третиране на коликите не се съобразяват с фактите и с научните изследвания. Всички досега предложени теории за обясняването на детските колики, са били или опровергани след клинични проучвания, или по своята природа са били научно непроверяеми. Коликите са един от онези отчайващи медицински проблеми, за които се знае повече какво не са, отколкото какво са.

 Това разбира се, не помага на родителите, побъркващи се с коликите на своята рожба. Те очакват лекарите да знаят какво ги причинява и настояват да им бъде предписано ефикасно лечение. Искреното разяснение, че не съществува никакво доказано средство за лечението им, твърде лесно бива изтълкувано от родителите като незнание или безхаберие от страна на лекаря. Знаейки добре това, мнозина иначе добри лекари, за съжаление са поддават и постъпват нечестно. Вместо да признаят незнанието и безсилието на науката по отношение на този проблем, те прибягват до позоваването на съмнителни и отдавна опровергани теории, както и до предписването да терапии, които в най-добрия случай са недоказани, или за които се знае, че не са по-ефикасни от плацебо, или дори до някои определено вредни лекарствени средства.

Теории за коликите:

Теория за болката

Идва ни доста естествено, да си мислим че едно бебе с колики би трябвало да се измъчва от някакви болки. И в действителност, и майки, и баби в продължение на хиляди години са мислели така. Самата дума “колика” произлиза от старогръцката дума за болка. Останалите медицински колики като бъбречните и жлъчните са силно болезнени. Чрез научни изследвания обаче е установено, че детските колики не се държат на болка.

 Съвременните учени са в състояние да измерват болката на физиологично ниво посредством мозъчните ни вълни, хормонални нива и други физиологични параметри. По този начин е било потвърдено, че новородените изпитват същата болка както и възрастните, при рутинни болезнени процедури като инжекции, обрязване и пр. Когато обаче, на такива изследвания се подложат бебета с колики, те показват съвсем различен физиологичен отговор. Той няма нищо общо с болката. Но изглежда твърде близък до гнева – какво би могло да означава това, можем само да гадаем…

Теория за газовете

Идеята, че коликите трябва да са по някакъв начин свързани с газовете, се корени в повсеместното наблюдение как бебетата с колики изкарват много газове под формата на пърдеж или оригване. Научните изследвания обаче, показват че кърмачетата нямат колики защото имат газове, а тъкмо обратното – те имат газове, защото имат колики. Най-убедителното доказателство за това са проучванията, при които у кърмачета без колики изкуствено са били предизвиквани газове посредством медикаменти или специални диети. В резултат тези бебета изкарвали много газове, но не плачели повече. Други доказателства срещу теорията за газовете идват от проучвания върху капки за колики като Саб симплекс. Тези капки действат или не в зависимост какво се проследява – ако се следи количеството изкарвани газове, капките наистина го понижават. Но ако се следи сумарното време и интензивността на плача, капките за колики са доказано не по-ефикасни от плацебо. Понастоящем се смята, че бебетата поглъщат доста въздух докато плачат и той трябва по някакъв начин да излезе. Именно коликите обясняват газовете, а не обратното.

Теория за алергиите

Един стомашночревен проблем, който е донякъде свързан с коликите, са хранителните алергии. Тази връзка обаче, е слаба и касае едно ограничено малцинство от кърмачета с колики. Бебетата с признаци на хранителна алергия първоначално могат да изглеждат като страдащи от колики. Те обаче, само за няколко седмици развиват и други симптоми на хранителните алергии като екзема, повръщане, разстройство, кървави изпражнения и изоставане в растежа. При появяването си тези симптоми правят диагностицирането на хранителните алергии лесно, а те се появяват при почти всички кърмачета с хранителни алергии. И докато някои бебета с колики (първоначалната картина на хранителните алергии) се повлияват при преминаването към хипоалергенни изкуствени млека, това е пренебрежителен процент от всичките бебета с колики. А понеже хипоалергенните изкуствени млека са скъпи и не толкова хранителни като стандартните млека, прехвърляне към такива не се препоръчва за кърмачетата с колики, преди да са развили сигурни признаци на хранителна алергия.

Теория за стомашночревните проблеми

Болки при новороденото могат да се предизвикат и от гастроезофагеален рефлукс, но той обикновено се придружава от необичайно силни повръщания, понякога съпроводени от закашляне, давене и изоставане в растежа.

 Лактозната непоносимост се състои в неспособност за храносмилане на основното млечна захар. Тя не е от групата на хранителните алергии и няма нищо общо с тях. Характеризира се с изразена фамилност и понякога може да се прояви първоначално като колики. Новородените с това заболяване имат и други симптоми освен плача – на първо място повръщане и забавяне на растежа.

 Обикновеният запек също може да се прояви първоначално като колики, но разпознаването му не е трудно, понеже кърмачето има твърди изпражнения. Също така лесно би трябвало да се разпознава и лактозната непоносимост, а и двете се повлияват от прости мерки като промяна в диетата и размекващи изпражненията средства. Те трябва следователно, да се разглеждат отделно от същинските колики и да не се свързват с тях.

Теория за стомашночревните проблеми – други

Някои родители са склонни да винят за коликите съдържанието на желязо в изкуствените млека, или смятат че може да е намесена и някаква друга хранителна “непоносимост” различна от алергиите. Мнозина лекари насърчават подобно мислене като сменят на сляпо изкуствените млека в опити да лекуват коликите. Всъщност, количествата желязо в кърмата или дори в подсилените изкуствени млека не е в състояние да предизвика стомашночревни проблеми.

 Данните от клинични проучвания доказват, че смяната на изкуствените млека в каквато и да било насока при липсата на клинични признаци за алергия, запек или лактозна непоносимост, е не по-ефикасна при лечението на колики от плацебото. Били са изследвани и много други аспекти на стомашночревните функции при кърмачета с колики. Вероятността тези деца да израснат нормално и да могат да храносмилат нормално не е нито по-малка, нито по-голяма, отколкото за останалите бебета без колики.

 Целият храносмилателен тракт на кърмачета с колики, починали при несвързани с това обстоятелства (напр. злополуки), е бил изследван от край до край под електронен микроскоп и между тях и останалите бебета не е била открита никаква разлика. Кърмачета с колики са били проследявани през детството и юношеството до пълната им зрялост и честотата при тях на по-късно проявяващите се стомашночревни заболявания (като възпалителните дебелочревни болести, леснодразнимото дебело черво, язвите, болестите на жлъчката, черния дроб и задстомашната жлеза) не е по-различна от тази на общата популация, нито от тази на индивидите без колики в кърмаческа възраст.

Психо-социалната теория

Популярна в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години на двайсти век, тази теория е свързвала коликите с лошото привързване между майката и новороденото. Това са годините с множество изследвания върху привързването на кърмачетата и тогава е изглеждало логично бебетата с трудности в този процес да имат и колики. Но при стриктното проследяване в множество психологически научни програми на майки с бебета както със, така и без колики, било доказано, че не съществува връзка между качеството на кърмаческото привързване и сумарната продължителност на плача. Даже някои зле привързани и небрежни родители имали много тихи и кротки бебета, докато на някои от най-внимателните и добре привързани родители бебетата били с най-тежките колики. Като цяло доказателствата сочели, че няма никаква връзка между поведението на родителите спрямо бебетата им и детските колики.

Tеорията за темперамента

Друга разпространена теория се опитвала да изтъква коликите като ранна проява на “труден” характер. При дългосрочното проследяване на децата с колики било обаче доказано, че няма никаква връзка между тях и коефициента на интелигентност, личностните характеристики, успеха в училище, детската престъпност, както и множество психични проблеми като депресиите, тревожността и личностните разстройства. Накратко, коликите нямат нищо общо с психологията на индивида.

Tеорията за развитието на нервната система

Това е единствената теория, която все още не е напълно опровергана и според нея коликите се държат на неврологична незрялост. По всеобщи наблюдения бебетата с колики по-лесно се превъзбуждат от останалите бебета и веднъж превъзбудени, много по-трудно се успокояват сами или от други хора. Счита се, че при тези кърмачета нужното, но сравнително незряло умение е контролът на състоянията. Това е умението да се поддържа комфортно психическо състояние (като бодрост или сън) и способността за преминаване от дискомфортно към по-комфортно състояние (също като дремещия, който се опитва да се разсъни или да заспи, а плачещият – да се утеши). Това умение, също като паметта и речта укрепва с израстването. Болшинството възрастни се справят по-добре от децата, големите деца се справят по-добре от малките, а някои новородени – по-добре от други.

 Tеорията за развитието на нервната система се подкрепя от някои наблюдения. Първото е, че всички бебета с колики накрая се оправят – обикновено до края на четвъртия месец. Второто е, че употребата на стимулиращи стратегии за успокояване като друсане, песни, говорене, хранене, подмяна на пеленките и пр., обикновено води до обратния резултат при бебетата с колики. За разлика от тях, стратегиите с потискане на стимулирането като повиване, оставяне на тъмно, “бял” шум, са по-успешни. В съответствие с тази теория, в САЩ се продава устройство, което произвежда вибрации и монотонен шум и се закрепва за креватчето като симулира равномерно пътуване с автомобил. Макар да не върши работа за всяко кърмаче с колики, това устройство като безвредно е с предимство пред други възможни терапии. Поддръжниците на тази теория препоръчват и други подобни средства като повиване, поставяне на тъмно и избягване на превъзбуждането.

===

До неотдавна (до средата на двайсти век) като медикаменти на първи избор лекарите са предписвали рутинно за лечението на колики транквилизатори и седативни средства. Няма никакво съмнение, че такива медикаменти са действали твърде добре. През шейсетте години обаче, те били изоставени, защото почнали да стават явни дългосрочните им последствия върху развитието на децата. Но тук-там, тези идеи живеят и до днес. Не стига че има възрастни лекари, които упорстват в предписването на фенобарбитал и пр., но и в по-скорошно време са били провеждани проучвания, които доказват как приемането на малки количества алкохол от кърмачета с колики води до намаляване на сумарната продължителност на плача. Само дето и алкохолът е в същата фармакологична група като всички използвани преди него транквилизатори и се очаква той да има същите дългосрочни последствия върху развитието на децата.

 
Както, надявам се, става ясно, вече се знае доста какво не са коликите. Все още обаче, не се знае почти нищо какво са и как да се лекуват. Ограниченото малцинство от бебета, които сякаш страдат от колики, но всъщност имат запек, лактозна непоносимост или хранителна алергия, съвсем скоро ще проявят и другите признаци на своето заболяване, така че не е разумно предварително да се правят заключения за подобни диагнози. Единствената все още неопровергана теория за детските колики е теорията за развитието на нервната система, но тя също така не е била и доказана. За медицинските работници е важно да не изказват неверни твърдения и да не дават неоправдани надежди. Всеки родител обаче, може да се съсредоточи върху следното:

 
· Да не се колебае да заведе бебето си на лекар за изключване на възможни здравословни причини за плача, различни от коликите. Може и да е нещо елементарно като отит, който се лекува лесно.

· Търпение – в края на тунела наистина има светлина. Коликите обикновено започват няколко седмици след раждането, стигат до своя апогей между втория и третия месец, а след края на четвъртия месец вече са почти на изчезване. Ако при прегледа и изследванията на бебето не се установят никакви медицински проблеми, коликите ще преминат, а след тях не се очакват никакви дългосрочни физически или емоционални последствия за детето.

· Вината за коликите не е на родителите и неспособността им да успокоят рожбата си не е отражение на родителските им способности като цяло.

· Родители, минали през същия тормоз могат да окажат добра морална подкрепа.

· Трябва да се избягват способи да успокояване, които са възбуждащи по своята същност или прибягването до доказано неефикасни (промяна в изкуствените млека, капки за колики) или вредни (транквилизатори) средства.

· Има смисъл да се опитват способи като повиване, ограничаване на възбуждащите фактори, “бял” шум, оставяне на тъмно.

· Един по един родителите е добре да си почиват. Кърмачето може да се оставя за известно време на другия родител, на баба или дядо, на приятелка или гледачка.

· Ако няма такива под ръка, но налице има автомобил, добре е бебето да се повози по път без много светофари и завои – успехът е почти сигурен.

· Ако освен плача се появят и други симптоми, трябва да се потърси лекарска помощ.