Какво точно е диабетната ретинопатия, как се контролира, как се поддържа сравнителното добро достигнатото състояние и как се лекува?

За съжаление диабетната ретинопатия e едно от усложненията при диабета.

Съвременното лечение на диабета за щастие удължава живота на болните. Но заедно с удължаване на живота започват усложнения с някои органи, предимно с бъбреци, нервна система и очите основно. На 7-та или 8-та година от диабета, срокът разбира се е индивидуален, но общо казано, обикновено около осмата година, започват усложнения от страна на очите – така нар. диабетна ретинопатия. В резултат на това, че дълго време болният живее в инсулинова зависимост, се увреждат съдовете, и то малките кръвоносни съдове, уврежда се обвивката на тези съдове (ендотела) и в резултат на това те стават пропускливи. Част от съдържимото на тези съдове започна да излиза, просмуква се, излива се и се получава оток. В резултат на това пък се развива исхемия (недостиг )на кислород. За да компенсира липсата, се образуват нови съдове, които са некачествени и се създава порочен кръг. Резултатът е кръвоизлив след кръвоизлив, и състоянието общо на окото се усложнява.

Има две форми на този тип ретинопатия:
остра – когато промените остават на нивото на ретината;
втората фаза, нарича се пролиферативна (пролиферация означава размножаване, разрастване на...) – води до създаването на нови съдове и тъкани, които са много по-агресивни и не остават на нивото на ретината, а “навлизат” и по телата вътре в стъкловидното тяло. В резултат на това се стига до издърпване и отлепване на ретината. От момента на установяване на диабета трябва да има постоянен цикличен контрол над очите – офталмолог трябва да следи как вървят нещата. Промените, вече казах, се наблюдават между 7-та - и 10 – тата година от началото на диабета. Когато се забележат първите промени и се направи ангиография, (изследване, с което се вижда точно докъде са стигнали промените с кръвоносните съдове), която показва картина на състоянието в момента. Има нови методи това да се направи, и тогава предварително трябва да се вземат мерки, да се направи каквото трябва, за да не се стигне до операция. Единственото средство е изход за пациента в момента е лазерната коагулация. Според развитието на промените на всички тези съдове се прави лазерна коагулация, (в случая това е манипулация, при която излишните течност и съдове се “събират” и отстраняват от органа): тези огнища на разрастване се унищожават и се оставя само най-важното – макулата, това, с което човек вижда. Всичко останало се коагулира и по този начин се унищожават тези полета, които са с много разраснали съдове.

Ако този етап се пропусне – започват кръвоизливи , започва разрастване на тези лоши съдове и тогава се пристъпва към по-драстично лечение - операция. Стъкловидното тяло, образно казано, се изрязва по определен начин, тези съдове се изрязват над и под ретината; ако тя не може да легне на определеното си място се слагат тежки масла, които я “залепват”. Това е доста тежка и сложна операция, прави се в България, но изисква специална апаратура.

При нас има всичко до установяване на дигнозата: проследяване, контрол лечение с лазер, но не разполагаме със специализираната апаратура, за тази операция. Но повтарям можем да контролираме, да забавим развитието на тези паразитни тъкани до спиране на появата им. От 1 - 2 г. има лекарство, които се поставя в стъкловидното тяло, унищожава новите съдове и спира разрастването... Когато състоянието е стигнало по различни причини до операция – искам да предупредя, че и след операцията състоянието на този човек трябва да бъде контролирано защото процесът е като дига – от едната страна водата се спира, но от другата – продължава да подкопава почвата...

Това за съжаление е диабетът...