Ревматизъм
|
Ревматизмът представлява инфекциозно-алергично възпалително заболяване, засягащо съединителната тъкан на сърцето, ставите или централната нервна система.
Средната продължителност на ревматичния пристъп е между 3 и 6 месеца, много рядко повече. След първия ревматичен пристъп при повече от половината болни се развива сърдечен клапен порок.
Какви са симптомите на ревматизъм?
Две до три седмици след стрептококова инфекция (фарингит, тонзилит, синуит, скарлатина) започва ревматичния пристъп.
Най-важните признаци на ревматичния пристъп са: покачване на температурата над 38 градуса С; интоксикация на организма; появява се полиартрит; кардит; хореа минор; или кожен ревматизъм. Повишената температура се нормализира след 3-4 седмици, а понякога и по-рано. Болните обилно и често се изпотяват.
Ревматичният полиартрит представлява увреждане на ставите. Големите стави /коленни, лакътни, глезенни, гривнени/ се подуват, стават болезнени в движение и покой, кожата върху тях се зачервява. Обикновено ставното възпаление е добре изразено около седмица, след което затихва. Отокът, болката изчезват, движенията в ставите се възстановяват. Понякога ревматичният пристъп засяга междупрешленните дискове и ставите на пръстите на ръцете.
При развитието на сърдечен клапен порок, болните най-често се оплакват от лесна умора, обща отпадналост, сърцебиене, учестена сърдечна дейност в покой и в легнало положение, стягане в сърдечната област.
Какви са причините за заболяването?
Ревматичната болест е последица от инфекция, причинена от стрептококи. Най-често стрептококите се заселват и развиват в носоглътката, като причиняват ангина, синуит, скарлатина. Около 3% от преболедувалите от стрептококова инфекция заболяват след това от ревматизъм.
Решаваща роля за появата и развитието на ревматичната болест има повишената чувствителност на организма и имунната му система към стрептококите. Стрептококите предизвикват ревматично заболяване само когато организмът стане свръхчувствителен към тях.
Съществуват данни, че в някои случаи ревматизмът се предизвиква от вируси (вирусна инфекция). Като общи предразполагащи фактори се сочат простуда, влага, студ, недохранване.
Каква е прогнозата?
Прогнозата на първия ревматичен пристъп е добра при ранно лечение. Прогнозата на ревматичния кардит е неблагоприятна, тъй като постепенно се оформя траен ревматичен сърдечен клапен порок. Прогнозата на хореа минор е добра при ранно лечение. При трайна мозъчна симптоматика прогнозата е сериозна и неблагоприятна.
Как можем да се предпазим?
Трябва да се избягва честото боледуване от тонзилити, отит, синуит, фарингит, гранулом, както и избягване на влага, простуда.
Укрепване на имунната система чрез закаляване, билки (сироп от черен бъз), фитопродукти, прополис, хомеопатични лекарства и закалителни процедури, санаториално-климатично лечение.
Препоръчва се на страдащите от ревматизъм да спазват няколко основни правила. Най-важното е да се пазят от вятър, течение и влага.Правилното хранене може да облекчи заболяването.Трябва да се избягват месото, колбасите, сиренето и яйцата.Да консумират растителна храна, риба и от плодовете - нар. Те заедно с отварата от коприва са основното оръжие срещу ревматизма.Рибата - особено херинга, сьомга и скумрия да се яде два- три пъти седмично.Да се пие много топъл чай, отвара от коприва, от листа на бреза и глухарче. Да се приема витамин Е по 800-1000 единици на ден. Нарът е полезен за "съживяване" на кръвта и е богат на желязо. Важни са боровинките и къпините. Да се намали и солта! От мазнините ползвайте само зехтин.
За потребителя: |
||||||
Статии за Ревматизъм
Няма въведени статии!
Всичко за Вашето здраве
Каталог - АптекиВиж всички градове |
Каталог - Лекари
Виж всички категории |