Хидросалпингсът е повреждане на фалопиевата тръба  /тръби /, което е изпълнено с течност. Поради предшестваща инфекция примерно, тръбата се наранява, което често предизвиква запушване. Поражение на края на фалопиевата тръба, ампуларната част и тънките реснички в края – фимбрии, образуващи  фимбриалния апарат, причиняват запушване на тръбата. Жлезите в тръбата произвеждат водниста течност, която обикновено след секретирането се резорбира. Поради нанесените щети на тръбата/те не е възможно тази течност да се резорбира и така се събира в тръбата, която придобива формата на наденичка, така характерна за хидросалпингса. Блокираните  тръби са пречка на  евентуално забременяване.


Причини
Тръбите са предразположени към проблеми и наранявания. Фимбриите са деликатни реснички, които са разположени в края на тръбата към яйчника. Те спомагат за придвижването на освободената яйцеклетка към тръбата, така че след като попадне там да очаква спермата във фалопиевата тръба. В резултат на някаквъв проблем фимбриалния апарат може да се повреди. Течността се събира и запушва тръбата. Обикновено нормалната среда на тръбата сега е станала „мъртвото море” на хидросалпингса. Той обикновено е в резултат на някаква инфекция. Класически причинители са хламидията и гонореята, които може да останат неоткрити с години, но бавно и сигурно да нараняват и разрушават фимбриалния апарат. Спиралите ( IUDs - intrauterine contraceptive device - вътрематочно противозачатъчно средство ), ендометриозата, абортите и коремните операции понякога се асоцират с проблема. Като реакция от вредите тялото атакува заразените клетки на мястото на инфекцията и поради евентуално късно проведено лечение се стига до загуба на фимбриалния апарат и запушване на тръбата/те. Тези инфекции обикновено засягат и двете тръби и въпреки че хидросалпингса може да е едностранен, другата тръба често също е проблемна. За жените с двустранен хидросалпингс, единственият възможен начин да забременеят е като се премахнат тръбите. Хидросалпингса не само води до стерлитет, но също така може и да намали успеха в случай на лечение на фертилността. Запушената тръба има връзка с матката и по този начин течността от нея може да попадне в матката. Тази течност е токсична за ранно развиващия се ембрион и разбира се води до негостоприемна среда за него. Пречи се на имплантацията. Хормоналните лекарства по време на стимулация могат да причинят нарастване на течността в тръбите, тъй като тръбите отговарят на яйчниковите хормони, произведени в течение на стимулацията. Респективно се разраства и хидросалпингса.


Усложнения
Безплодието не е единствения резултат от хидросалпингса. Той също така може да намали шанса на жените, които са подложени на лечение за преодоляване на стерлитета, дори да не е нужно използването на фалопиевите тръби – ин витро, икси. Хормоналната терапия може да влоши нещата, като причини дори разрастване на хидросалпингса. Течността  може да напусне тръбите и да попадне в матката. Тя е токсична за развиващия се ембрион и освен това може да попречи на имплантацията. Изследователите все още провеждат изследвания, които да определят ефекта от излизането на течността в матката. В крайна сметка при жени с хидросалпингс възможността от грешки и неуспехи е голям.
Съществува риск и предразположение към инфекции по време дори на лечение на фертилността. Хистеросалпингографията (или така наречената цветна снимка) е възможно да създаде специфичен проблем, когато по време на вкарването на контрастното вещество през цервикалния канал в матката и оттам в тръбите, може да вкара бактерии, които да доведат до сериозна инфекция като резултат. Процедури като инсеминация или ембриотрансфер могат да причинят подобни проблеми. Инфектирането на маточната тръба, така наречения салпингит (salpingitis), може да доведе до бърза  хирургична намеса и хоспитализация.

Диагноза
Хидросалпингсът  може да се диагностицира по няколко начина:

Хистеросалпингография (hysterosalpingogram - HSG), или така наречената цветна снимка. Това е процедура, при която се вкарва специално контрастно вещество през цервикалния канал в матката и фалопиевите тръби. Рентгеновата снимка дава ясна представа за състоянието и положението на матката и тръбите. Хидросалпингсът се вижда като разширение на тръбата, под формата на салам (наденичка) (large-sausage-shaped). Контрастното вещество не може да се излее през тръбата в коремната кухина и поради тази причина я изпълва, което прави видим хидросалпингса.

Ултразвук – използват се  звукови вълни за преглед на тазовите органи и се прави  оценка на тръбите. Безполезнен, бърз и по-удобен начин от цветната снимка. Най-добра картина, за да се оцени състоянието, се получава с вагинален ултразвук. Нормално фалопиевите тръби не са видими. В случай на проблем обаче, хидросалпингса се вижда с обичайната си форма и събраната течност между яйчника и тръбата. Стената обикновено е дебела и гладка.

Лапароскопия – това е друг способ за оценка на тръбите, но основно се използва за лечение, отколкото за оценка на състоянието. В този смисъл по-често е оперативна, а не диагностична. При лапароскопията се вкарва малка камерка през разрез в пъпа за оглед на тазовите органи. По този начин тазовите органи могат да се визуализират на екрана. Говори се, че лекарите с опит във видео игрите превъзхождат другите по отношение на координацията очи-ръце, когато се провежда тази процедура  ! Лапароскопията е най-добрият начин да се огледат тръбите, и не само, и да се оцени състоянието им. Лапароскопията е изключително точна процедура, която дава най-точното състояние на нещата.

Диагностичните начини от типа на ултразвука и хистеросалпингографията не са на 100 % точни и е възможно да доведат до заблуждаващи резултати. Понякога се пропускат съществени тубарни проблеми, а друг път показват неверни резултати, когато в действителност тръбите са си съвсем наред. Лапароскопията обикновено потвърждава резултата от диагностичните тестове, но може да покаже и че тръбите, за които се е мислело, че са нормални,  имат съществени проблеми, както и обратното.Все пак лапароскопията си е операция – има анестезия и хирургична намеса, така че се използва повече за отстраняването на проблем, а не толкова като диагностичен тест.

Лечение
Инвитрото е крайният начин за лечение на безплодието. Възможността да се оптимизира процента на успеваемост се дава от локализирането на ембрионите на правилното място, както и провеждането на отлична хормонална терапия. При пациенти с хидросалпингс е възможно фалопиевите тръби да бъдат „заобиколени”, яйцеклетките се аспирират от яйчниците и се оплождат в лабораторни условия  след което се трасферират обратно в матката. Но самото наличие на хидрисалпингс обрича опита на неуспех.
Към него може да се подходи лапароскопски, процедура известна като neosalpingostomy. В този случай се прави разрез в края на хидросалпингса и тръбата остава отворена. За съжаление обаче тръбата често се запушва и отново има висок процент за възстановяване на хидросалпингса. Когато той е в начална форма, все още малък, има голям шанс нещата да се оправят. Бременност може да настъпи шест месеца до година след операцията, по-младите жени с  относително добри яйничци и яйцеклетки  и повече време имат тенденция към по-голям успех. Жените с повече усложнения и по-голям хидросалпингс, както и тези, които са на повече години не могат да извлекат полза от хирургичната намеса.
Освен всичко останало хидросалпингсът намалява процента на успеваемост след ин витро процедури. По-скоро успехът след АРТ е по-голям през последните години,  отколкото успехът след хирургична намеса и оправяне на повредените тръби. Проблеми идват и от възможността за повторна инфекция, от токсичността на течността, както и от вероятността хидросалпингсът да се разрасне от хормоналната терапия. Отстраняването на повредената тръба/тръби намалява риска от усложнения по време на хормоналната терапия и подобрява процента на успех при прилагането на метода ин витро.
Днес, повечето от пациентите с хидросалпингс не се опитват да го поправят. Отстраняването на вредите може да стане успешно само при по-млади пациенти с по-леки щети на тръбите, но не и при по-усложнено положение при по-възрастни пациентки. При последните е необходимо да се отстрани тръбата/тръбите чрез лапароскопска салпингоктомия (laparoscopic salpingectomy). Това е лека процедура, която отнема не повече от час. Рисковете при опитни хирурзи са минимални, а ползите съществени. Важно е да се избере опитен хирург и екип, за да мине всичко безопасно и да се запази кръвоснабдяването на яйчника, за да може да се подсигури бременност на по-късен етап.
Хидросалпингсът е класически проблем на фертилността, който възпрепятства ембрионите да достигнат матката, а също и да се имплантират, като така се намалява драстично успехът на една евентуална бременност. Може да причини и проблеми след проведена хормонална терапия при ин витро оплождане.

Жени, които имат хидросалпингс и смятат да проведат хормонална терапия с цел ин витро оплождане, обикновено преди това се подлагат на лапароскопия. Изследванията показват, че ако хидросалпингсът е отстранен хирургично, жените, които се подлагат на ин витро могат да очакват същите нива на успех, както жените, които имат нормални и здрави фалопиеви тръби и също използат ин витро като начин за забременяване.