Особености в протичането на диабет тип 1
.jpg)
» прогресивност на заболяването;
» подчертана нестабилност на нивото на кръвната захар през едно денонощие и различните дни, т.нар. лабилност на диабета;
» тежко протичане.
Прогресивност в естествения ход на диабета означава увеличаване на инсулиновите нужди с увеличаване продължителността на заболяването. Това са драстични колебания в нивото на кръвната захар, люшкания между високи и ниски гликемични стойности и чести кетоацидози, появяващи се при незначителни поводи.
Причина за тези особености при диабет тип 1 най-вероятно е постепенно загиване на все още неразрушените от автоимунния процес бета клетки, последвано от настъпване на абсолютен инсулинов дефицит.
Главна причина за лабилността на диабета са растежните процеси на детския организъм и все още незавършеното развитие на нервно-ендокринната регулация на растящия организъм, нуждаещ се от големи енергетични добиви. Детският организъм е динамичен, който непрекъснато расте и се развива, но хормоните, регулиращи и стимулиращи растежните процеси, влияят неблагоприятно върху протичането на диабета, тъй като те са хипергликемиращи и задълбочават колебанията на кръвно-захарното ниво.
Необходимо е дебело да се подчертае, че протичането на този тип диабет е само тежко. Не съществуват леки форми на заболяването.
По време на еволюцията на тип 1 диабет могат да се различат няколко фази, които непременно трябва да се знаят не само от лекуващите лекари, но и от самите диабетици и техните семейства. Това са:
» начална фаза;
» начална стабилизация;
» фаза на относително хормонално равновесие;
» пубертетна фаза;
» следпубертетна фаза.
Началната фаза се характеризира с описаните вече диабетни признаци, които се овладяват със сравнително големи дози инсулин, обикновено по 1Е на кг. телесна маса (тегло). При наличие на начална кетоацидоза, нуждата от инсулин нараства до 2Е на кг. тегло. Продължителността на тази фаза е от 4 до 8 седмици.
След обменната буря в началото, настъпва фазата на начална стабилизация, при която състоянието на пациента се подобрява, изчезват оплакванията и постепенно започва да се намалява инсулиновата нужда. Това се дължи на възстановяване на незагиналите още бета клетки, които възстановяват своята функция в резултат на започонатото инсулиново лечение. Парадоксално инсулиновите нужди могат да намалеят до 2Е за 24 часа. Това означава, че е настъпила т. нар. начална ремисия или меденият месец на диабeта. Диабетът като че ли е изчезнал. Родителите и пациентът се успокояват и смятат, че е станало чудо. Те не вярват, че това е само временно явление и, че диабетът ще се върне отново като неканен гост. Временната ремисия е обикновено еднократна.
Независимо, че през тази фаза от еволюцията на диабета инсулиновата доза е минимална, ние не препоръчваме спиране на лечени¬ето. При случаи на спиране на инсулинолечението, децата след това са пристигали в клиниката в състояние на тежка кетоацидоза. Честотата на началната ремисия е между 10 до 30%, а напоследък даже до 50%. Тя трае няколко седмици или месеци и много рядко до 4 години. Възможно е да се наблюдава и през време на пубертета. Прекъсва се по различни причини - инфекции, неспазване на предписаното лечение, а понякога и без причина.
Началната ремисия е фазата на големите спекулации на билколечителите и екстрасенсите, които преписват подобреното състояние на пациента на тяхното псевдозаместително лечение на инсулина с билки или различни прахчета.
Постепенно след началната ремисия, настъпва увеличаване на инсулиновите нужди, което е резултат от прогресивното отпадане на функцията на останалите бета клетки и настъпване на абсолютен инсулинов дефицит. Дозата на инсулина през този период на начална стабилизация е малко под 1 Е/кг тегло.
Фазата на относителното хормонално равновесие е различно дълга, в зависимост от възрастта на детето.
След започване на пубертетното съзряване започва най-драматичната фаза от протичането на диабета - пубертетната. Увеличената секреция на хормоните от хипофизата, надбъбрека, щитовидната жлеза и половите жлези води до скокообразно увеличаване на инсулиновите нужди. Паралелно с това кръвната глюкоза показва драстични колебания през денонощието. Емоционалната лабилност, особено при момичетата, допринася за честите обменни нарушения. Постигането на добър контрол е много трудно и се осъществява с инсулинова доза до 1.5 Е/кг тегло.
След завършване на пубертетното развитие лабилността на обменните процеси намалява повече при момчетата, отколкото при момичетата, които са застрашени от наднормено тегло и затлъстяване.
Познаването на естествения ход за развитие и протичане на диабет тип 1 има теоретично и особено практическо значение. То дава възможност на лекарите, родителите и пациентите да не правят прибързани заключения за тежестта на диабета и ги предпазва от грешки при лечението. То е ориентир за размера на инсулиновата доза.
Лечението при диабет тип 1 се провежда задължително с инсулин, хранителен режим, двигателна активност и самоконтрол. Задължителното инсулинолечение определяше и наименованието на диабета в миналото инсулино-зависим диабет.
Инжектирането на инсулина се започва веднага след поставяне на диагнозата. То е животоспасяващо за диабет тип 1.
Още статии за Диабет
Всичко за Вашето здраве 
Каталог - Аптеки
Виж всички градове |
Каталог - Лекари
Виж всички категории |