Какво представлява множествена склероза?
Тя е дегенеративно заболяване на нервната система, при което се уврежда миелиновата обвивка (външната изолираща обвивка) на нервите, в резултат на което се нарушава провеждането на нервните импулси.
Заболяването е известно и като дисеминирана склероза и често се означава съкратено като MS или DS.

Кой може да се разболее?
Заболяването е малко по-често при жените. В две трети от случаите началото е във възрастта между 20 и 40 години. Има случаи и в по-ранна и в по-късна възраст, но не са правило. Малко са тези, които развиват болестта по време на пубертета или след 60 г.
Засяга по-често бялата раса, в зоните с умерен климат се среща пет пъти по-често, отколкото в тропиците.
Причини за възникването на MS.
Причините за възникването му са неизвестни.
Невролозите подозират вероятно взаимодействие между генетични и външни фактори. Някои научни изследвания предполагат наличието на генетична връзка. Среща се 15 пъти по-често при деца и братя на болни, отколкото общо сред населението.
Причината не може да бъде един-единствен фактор. Въздействието на някой външен фактор през детството може да отключи автоимунна реакция, при която тялото е излъгано и атакува собствената си централна нервна система: например факторът вирус, бактерия, токсин.
1. MS и вируси. Направени са многобройни проучвания за връзката между MS и различни вируси. Вирусната инфекция като причинен фактор има най-много поддръжници. Въпреки че са изолирани голям брой вируси в централната нервна система при болни с MS, вирусната инфекция остава и досега недоказана и не съществуват доказателства за участието на вирус в генезата на MS.
2. MS и генетични фактори. Въпреки много доказателства за съществената роля на генетичните фактори в определяне възприемчивостта към MS, генетичният контрол на това заболяване е сложен и все още не е добре определен. Много вероятно е MS да се дължи на взаимодействия на генетичните фактори и тези на околната среда. Счита се, че MS е автоимунна болест и е засегната защитната система на организма, известна като имунна система. Автоимунните заболявания се характеризират с развитие на възпалителни реакции към тъканта на собствената си нервна система. Това значи, че клетките на имунната система атакуват части от собственото си тяло, вместо някои "външни врагове" (вируси, бактерии).

Симптоми на заболяването
По-голямата част от болните под 40-годишна възраст започват заболяването си с остро развиващи се пристъпи, които в началото преминават бързо. Следващите пристъпи се появяват с различна честота, но в повечето случаи болните развиват постоянно трайни неврологични разстройства и двигателна инвалидизация.
Най-честите симптоми на заболяването са свързани с увреда на двигателната система, зрението, сетивността, чести са също така малкомозъчните, стволовите и тазово-резервоарните нарушения.
Проявите на заболяването са объркващо разнообразни, като най-обичайните са временна загуба на зрението (обикновено само на едното око), нарушени движения на ръцете (особено фините движения) и затруднения в ходенето и равновесието.
1. Нарушение на зрението - ако е увреден очният нерв, може да има замъглено виждане или дори загуба на зрението. Може да има болки, двойно виждане, ритмични и неволеви движения на очите. При 25% от болните началната проява на MS се проявява като възпаление на зрителния нерв. То се развива за часове до дни и причинява частична или пълна загуба на зрение най-често на едното око. Придружава се с болка в окото или зад него. Постепенно 1/3 от болните оздравяват напълно и повечето от останалите се подобряват значително.
2. Умора - един от най-типичните проблеми. Продължава дълго. Отслабват мускулите, липсват сили, намалена издръжливост.
3. Двигателните нарушения са чести. Намалението на мускулната сила възниква не само по време на пристъпи, но и като постепенна прогресия без възстановяване.
Постепенната слабост обхваща по-често краката, отколкото ръцете. В зависимост от тежестта на засягане може да е необходим бастун, патерици или инвалидна количка. Все пак 10 години след поставяне на диагнозата MS, 80% от болните могат да ходят и не се нуждаят от инвалидна количка.
4. Нарушения в равновесието, в координацията.
Най-често се наблюдава залитане и неустойчива походка. Много характерно за MS е треперенето на ръцете при целенасочено действие. Прогресиращите малкомозъчни увреждания са едни от най-инвалидизиращите при MS.
5. Сетивните нарушения са много чести в началото на заболяването, но се наблюдават и през цялото развитие на MS. Тези нарушения имат характера на изтръпвания, парене, боцкане и възникват в различни части от тялото. Те могат да бъдат временни или постоянни. Понякога при МS се наблюдават и хронични болки, които обхващат най-често долните крайници.
6. Проблеми при уриниране. По-често обаче се случва уринирането да започва с първите усещания за пълнота на мехура. Това състояние се нарича инконтиненция (незадръжка) на урина. Промени в познавателните способности.
7. Емоционални промени.
8. Чревни проблеми.
9. Сексуални проблеми.

Видове МS
Според хода на заболяването те са:
1. Доброкачествена - редки пристъпи, няма нарушения в двигателната дейност
2. Пристъпно-ремитентна - най-често срещаната форма - при пациенти под 40 г. Редуване на пристъпи - периоди на подобрение се редуват с периоди на пълно или почти пълно възстановяване
3. Вторично-прогресираща - това е втората фаза, в която възстановяването от пристъпите е непълно, болестта може да се влоши прогресивно, безотчетливи пристъпи
4. Първично-прогресираща - след началото на болестта инвалидизирането непрекъснато се утежнява. Характерна за болни, получили първите симптоми след 40 г.