Агресивност
 |
|||||||||||||
|
Какви са симптомите при агресивност?
Как се променя детската агресивност в различните възрасти? Когато е гладно, малкото бебе се сърди на целия свят. Когато се разсърди, едногодишното дете понякога пляска майка си по лицето,ако тя се остави. Към 1½ години, ако с него са се отнасяли внимателно, но твърдо, детето вече е способно от части да сдържа раздразнението си, но изкарва яда си като тропа с крак.
Когато някой грабне играчката на едно двегодишно дете, то без да се замисли, ще го удари с лопатката по главата. 4-годишното е много по-възпитано. Поне известно време то ще спори с този, който му е отнел играчката.
Междувременно детето се научава да изявява агресивните си чувства под формата на игра. В началото е много просто. То насочва пушката си и казва “Бум. Убих те!. То се забавлява с мисълта за убиване. Не трябва да се карате или да го поучавате. То вече знае, че е немислимо да причинява истинска болка на близките хора, но че може да го прави на шега. Може да се каже, че в резултат на това детето, което в игрите си може уж да причинява болка и да убива, е по-дружелюбно от детето, което напластява враждебните си чувства в себе си, без да ги проявява.
Момчетата на 6-10 години по-добри организират своите игри на въоръжено насилие. Когато децата играят на война, те се разделят на групи и установяват правила на играта. В гимназията и в университета въображението вече не ги задоволява. Организират спортни игри и състезания, дискусии и съревнованието заменя играта. За всички тези дейности са необходими агресивни инстинкти. Но те са строго подчинени на десетки правила и условности.
С други думи, когато 2-годишното дете удари друго по главата или 4-годишното си играе на стрелба,или 9-годишното с интерес чете военни романи, това само показва, че детето минава през нормалните етапи на обуздаване на агресивните инстинкти.
Това не означава, че трябва да оставите малкото дете да бъде агресивно към другите деца или да не обръщате внимание на по-голямото дете, ако насилието го занимава повече от връстниците му. Прекалената агресивност трябва да се ограничи, ако не може лесно да се контролира, трябва да се потърсят нейните причини.
Какви са причините за агресивност при децата?
Преминаване през естествените етапи на агресивност при децата.
Деца, които са малтретирани и бити в къщи.
Деца, които са потискани и насочват тези чувства към други деца в агресивна форма като средство за компенсация.
Какви мерки можете да предприемете?
Всеки път, когато детето ви се опитва да проявява агресия се опитвайте да спрете неговото действие, като го насочвате към други занимания. Примерно, ако се опита да ви удари, вие може внимателно да хванете ръката му и да му покажете как да ви погали.
Каква е прогнозата?
Децата с времето се научат да контролират агресивните си чувства. Някои родители смятат, че агресивните действия трябва да бъдат потиснати от самота начало. Но родителите не трябва да се безпокоят за това. Нормалното дете, постепенно научава как да се контролира успоредно с напредването на своето развитие и с усъвършенстването на собствената му природа и при наличието на добри взаимоотношения със своите родители.
Не е нужно детето ви да има психични заболявания, за да се обърнете към психиатър или психолог. Това са хора,които се занимават с емоционални проблеми и проблеми на поведението на децата.
Как се променя детската агресивност в различните възрасти? Когато е гладно, малкото бебе се сърди на целия свят. Когато се разсърди, едногодишното дете понякога пляска майка си по лицето,ако тя се остави. Към 1½ години, ако с него са се отнасяли внимателно, но твърдо, детето вече е способно от части да сдържа раздразнението си, но изкарва яда си като тропа с крак.
Когато някой грабне играчката на едно двегодишно дете, то без да се замисли, ще го удари с лопатката по главата. 4-годишното е много по-възпитано. Поне известно време то ще спори с този, който му е отнел играчката.
Междувременно детето се научава да изявява агресивните си чувства под формата на игра. В началото е много просто. То насочва пушката си и казва “Бум. Убих те!. То се забавлява с мисълта за убиване. Не трябва да се карате или да го поучавате. То вече знае, че е немислимо да причинява истинска болка на близките хора, но че може да го прави на шега. Може да се каже, че в резултат на това детето, което в игрите си може уж да причинява болка и да убива, е по-дружелюбно от детето, което напластява враждебните си чувства в себе си, без да ги проявява.
Момчетата на 6-10 години по-добри организират своите игри на въоръжено насилие. Когато децата играят на война, те се разделят на групи и установяват правила на играта. В гимназията и в университета въображението вече не ги задоволява. Организират спортни игри и състезания, дискусии и съревнованието заменя играта. За всички тези дейности са необходими агресивни инстинкти. Но те са строго подчинени на десетки правила и условности.
С други думи, когато 2-годишното дете удари друго по главата или 4-годишното си играе на стрелба,или 9-годишното с интерес чете военни романи, това само показва, че детето минава през нормалните етапи на обуздаване на агресивните инстинкти.
Това не означава, че трябва да оставите малкото дете да бъде агресивно към другите деца или да не обръщате внимание на по-голямото дете, ако насилието го занимава повече от връстниците му. Прекалената агресивност трябва да се ограничи, ако не може лесно да се контролира, трябва да се потърсят нейните причини.
Какви са причините за агресивност при децата?
Преминаване през естествените етапи на агресивност при децата.
Деца, които са малтретирани и бити в къщи.
Деца, които са потискани и насочват тези чувства към други деца в агресивна форма като средство за компенсация.
Какви мерки можете да предприемете?
Всеки път, когато детето ви се опитва да проявява агресия се опитвайте да спрете неговото действие, като го насочвате към други занимания. Примерно, ако се опита да ви удари, вие може внимателно да хванете ръката му и да му покажете как да ви погали.
Каква е прогнозата?
Децата с времето се научат да контролират агресивните си чувства. Някои родители смятат, че агресивните действия трябва да бъдат потиснати от самота начало. Но родителите не трябва да се безпокоят за това. Нормалното дете, постепенно научава как да се контролира успоредно с напредването на своето развитие и с усъвършенстването на собствената му природа и при наличието на добри взаимоотношения със своите родители.
Не е нужно детето ви да има психични заболявания, за да се обърнете към психиатър или психолог. Това са хора,които се занимават с емоционални проблеми и проблеми на поведението на децата.
За потребителя: |
||||||
Статии за Агресивност
|
|
Всичко за Вашето здраве 
Каталог - Аптеки
|
Каталог - Лекари |
| на дихателните органи и слуха |
| на храносмилателната с-ма |
| на бъбреците и отделителната с-ма |
| на очите |
| на опорно-двигателната |
| на нервната система |
| остро заразни болести |
| тумори |
| през бременността |
| на сърцето и кръвоносните съдове |
| на устната кухина |
| сексуални проблеми |
| на половите органи |
| зависимости |
| на жлезите с вътрешна секреция |
| паразитни болести |
| на бебето и детето |
| на кожата и венерически |
| други |
КуркуМед - мед с куркума и черен пипер
