Очиболец
Potentilla
бутурак, планински очиболец, гъши очиболец, пачи очиболец

В нашата народна медицина се препоръчват  следните билки от рода очиболец: бял очиболец (Potentilla аlbа L.) - при болести на сърцето и за регулиране на недостатъчна менструация; гъши или пачи очиболец (Poteпtilla anserina L.) - против болки в стомаха и червата, сребролистен очиболец (Р. argentea L.) - против диария, дизентерия, стомашни и чревни болки, хемороиди, ухапано от отровни змии, за компреси при възпаление на очите и др.; усойна трева (Р. cinerea Chaix) и почудиче (Р. recta L.) - против ухапване от отровни змии; гьрличева трева (Р. reptans L.)- против болестта гърлица у свинете, откъдето носи името си, също против малария, диария, дизентерия, хемороиди, за жабурене за заздравяване на венците; загърличе (Р. rupestris L.) - против заушка при децата, като се пие и се налага болното място.

Разпространение:
Из влажните ливади, замочурените места и торфищата, но също по каменисти места в предпланинския и планинския пояс на всички наши планини.

Описание:
Многогодишно тревисто растение с прави или в основата полегнали, разклонени и окосмени стъбла, високи 15­30 см. Коренището е обикновено късо и дебело, тъмнокафяво отвън и червено отвътре, като при разрез се вижда характерно тъмнолъчисто образование. Листата са приседнали (стъбловите) или с къси дръжки (при основните), триделни и едро назъбени, с големи прилистници. Цветовете са разположени по единично в пазвите на листaтa, с дълги дръжки. Те са жълто обагрени, с двойна 4-листна чашка, 4-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е набръчкано сухо орехче с многобройни семена.

Използваема част:
Коренищата, извадени рано на пролет - през март или през есента - октомври - от 2-З-годишни растения. След изваждане коренищата се измиват и се сушат на сянка или в сушилня при t до 45С. При сушенето коренищата да не се допират до железни предмети, защото потъмняват. Изсушената билка е тъмнокафява или червенокафява отвън и червена отвътре, без миризма и с горчиво стипчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:
Билката съдържа гликозидите торментилин и торментол, хининова и елагова киселина, до 35% танини (главно катехини и катехинови флобафени), смолисто вещество, етерично масло, восък, скорбяла и др.

Лечебно действие и приложение:
Билката действува кръвоспиращо и запичащо. Прилага се при различни кръвоизливи (от стомашни язви, туберкулозно кръвохрачене, силна менструация и др.), диария, бяло течение, захарна болест и др. В българската народна медицина очиболецът се употребява още при дизентерия, малария (в смес със синя тинтява), главоболие, гръдна жаба, кръвопикане и др.

Външно отварата се препоръчва за бани при изпаднало задно черво, за жабурене при възпаление на устната кухина и за заякване на венците. Настойка от цялата билка в зехтин (1 : 10-20 дни) се препоръчва за мазане при напукана кожа на ръцете, краката или устните. Настойка от цялата билка (прясна) в бяло вино- 10 дни - седава за усилване и апетит.

Начин на употреба:
1 супена лъжица нарязани коренища се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша предиядене 3 пъти
дневно.

---

Като продукт се предлага в "Здравница" под формата на:

Гъши очиболец - стрък

Може да се използва при: язва, дизентерия, кръвоизливи, жълтеница, чернодробни възпаления, подагра, ревматизъм и др.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500гр. гореща вода. Прецежда се. Пие се 3 пъти дневно по 150гр. преди ядене.