Да, всички обвиняваме неправилното хранене, обездвижването, стреса. И това е така при хората без здравословни проблеми, които отслабват след корекция на храненето и спорт. А другите? Тези, които се подлагат на изморителни диети и гладуване, тези които измъчват телата си с физически натоварвания, пият какви ли не лекарства и .... нищо. Нито грам надолу. Те определено имат здравен и психологичен проблем. Според психолозите има три основни причини за напълняването и съответно три психологически типа хора.

Първата причина е осъзнатият и по-скоро неосъзнатият страх за Оцеляването. Това са хора, които са загубили своята опора в живота: загуба на близки, любим, работа, пари, или са преживели психотравмиращи ситуации, които са застрашили техния живот: травми, катастрофи, операции, влошаване на здравето и др. Тези хора обикновено са потиснати, тревожни, несигурни в утрешния ден, не вярват в себе си и своите способности. В решенията си са водени от страха да не загубят и малкото, което имат, и така потискат инициативността си и съответно живота в себе си. И организмът реагира по същия начин – потиска обмяната на веществата, т.е. живота, и задържа всичко, което поема. Появява се запек и постоянен глад, напълняване в бедрата и ханша. Хората забелязват, че всичко, което хапнат им се лепи! Какъв е изводът? Психиката моделира тялото! Здрав дух в здраво тяло! Като подпомогнем тези хора да преодолеят проблема си, организмът сам възстановява равновесието.

Втората причина е страстта към удоволствието, в частност към храната като заместител. В тази група попадат хора които наричаме кулинари, чревоугодници, лакомници, които си угаждат и похапват добре. Те могат и да не изпитват физически глад, но при вида, на храната се разтреперват и не се успокояват, докато не опитат от всичко, а след това се обвиняват, че не са могли да устоят. Това са хора, които изглеждат весели, но в основата си са неудовлетворени от живота. Те имат силно желание за изява и реализация, т.е. да “погълнат” живота, но поради чувството на вина, която изживяват, нямат волята и силата да поемат отговорност за действията си и май силите им стигат само да се изявят на масата. Това са хора, които в своето детство са лишавани от чувствени удоволствия и като възрастни чувстват психологически “глад” да ги наситят и компенсират с поведението си. Те могат по 100 пъти на ден да се обвиняват, че са пълни, и 100 пъти да се хранят. Резултатът – наднормено тегло.

Към третата група спадат хора, които най-точно могат да се охарактеризират с израза: “Ям на нервна почва”. Това са хора, които са неспокойни, напрегнати, не могат да стоят на едно място и непрекъснато се стремят да вършат нещо. Понякога са раздразнителни, избухливи и в конфликтна ситуация могат да реагират с гневния израз “ Ще те изям с парцалите”. Наранявани и засрамвани в своите действия като деца като “неспособни”, тези хора се стремят подсъзнателно непрекъснато да се налагат, командват и да търсят одобрение. Този непрекъснат “глад” за изява и признание ги изнервя и поражда желание за ядене. След нахранване те отново са гладни и така непрекъснато се “тъпчат”, за да се успокоят, защото храната носи спокойствие и сигурност.