Понякога като причина за изолация на някого в по-голям колектив може да се посочи продължителен конфликт. Много често дребните проблеми бързо се решават и не довеждат до влошаването на отношенията между колегите. Но става така, че натрупвайки се  те прерастват в сериозни конфликти, и тогава ситуацията става критична. Разногласията в колектив, особено такъв, който е създаден наскоро, където няма дългогодишни традиции, и хората се обединяват от работата си, влошават микроклимата, създават напрегната атмосфера. Като правило, от време на  време в такъв колектив възникват проблеми заради различния подход към работата, но често нищо сериозно не се случва: все някой отстъпва /понякога все един и същи човек/, и конфликтът може да се смята за приключен.

Но ето, че идва момент, когато количеството преминава в качество. Имаме предвид, когато човек , който постоянно отстъпва на по-настойчивите колеги  или не притежава достатъчно воля, изведнъж разбира, че няма желание да прави компромис Или се касае за принципен въпрос или той не може да възприемете гледната точка на своя колега.

Каквото и да стане, колегата изведнъж отстоява гледната си точка. Тъй като колегите са свикнали да го виждат винаги приветлив и отстъпчив, само и само да има мир, подобно поведение предизвиква учудване, понякога дори  и възмущение.  И дори външно конфликтът да се е изчерпал бързо, ситуацията не може да бъде решена до края.

Вътрешно дискомфортът се изпитва от целия колектив: и тези, които доказват мнението си  и са успели а да накарат другите да отстъпят; и тези, които са направили компромис; дори тези, които не са взели участие в дискусията.

Ако хората свикват с определен тип поведение на някой, те очакват подсъзнателно все същата реакция. И когато тези очаквания не се оправдават, другите недоумяват.

Ако избухне изведнъж човек, притежаващ такъв характер, никой няма да се учуди. Подобно очакване на агресивни реакции дава възможност вътрешно, на подсъзнателно ниво, да се подготви човек и да не реагира толкова болезнено. Това е като защитна реакция, бариера, предпазваща ни от излишни притеснения.

Ако изведнъж избухне човек, от който не са очаквали такива действия, то на другите им се струва, че са били излъгани. Когато такава ситуация завари хората неподготвени, тогава те реагират спонтанно. Те се чувстват засегнати не от обсъжданата тема, довела до изясняването до отношенията, а от  неочакваната проява на такива емоции.

В този случай агресивността изглежда недопустима /та нали, никой не я очаквал/, и такъв човек се държи неправилно в очите на останалите, тъй като повече не се побира в обичайните  за него рамки. Именно този факт притеснява  околните най-много.

Няма нищо странно, че след подобен род конфликт, когато въпросът вече е решен, идва период на взаимно отчуждение: хората трудно общуват с предишната непринуденост.

Като пример ще дадем ситуация, описана в една книга.  В колектива си главната героиня е била смятана за неразговорчив, неконфликтен човек, който няма да иска връщането на дълговете и едва ли ще има претенции за едно или друго. Както често става в тези случаи, тази черта от характера се е използвала от колегите. Единият е взел назаем доста голяма сума пари и не я върнал навреме.Сигурен, че колежката му няма да вдига шум, той нищо не е предприел да  намери необходимата сума и да върне дълга си.

Когато приятелят на героинята поискал от него веднага да върне парите, той се е почувствал обиден. Длъжникът е бил възмутен от факта, че винаги мълчаливата колежка изведнъж е станала решителна и взискателна, макар и не толкова, за да се осмели да изкаже такова искане лично.

Но какво да правим в ситуация, когато разногласията между един човек и останалите колеги са станали прекалено обтегнати? В подобни случаи специалистите съветват: спомнете си за детските години.

Много често в детските групи ту на едното, ту на другото дете по някакъв повод се обявява бойкот. С него престават да общуват другите, понякога го дразнят, но така или иначе го изолират. Ако с вас е станало същото, спомнете си, как щяхте да се справите в подобна ситуация...

Абсолютно правилно, най-вероятно, щяхте да намерите други деца и щяхте да общувате с тези, които ви приемат такива, каквито сте.

 И много е важно, че другите деца са по-добри и по-интересни от предишните. И вие дори сте благодарни на другите „приятели”, които са ви принудили да  потърсите друго обкръжение.  Техният бойкот е причина, сигнал, че е време  да действате и да търсите хора, близки ви по дух.  И в същото време, докато новият приятелски кръг не бил намерен, вие успяхте да усетите, какво е да бъдете сам. Интересен е фактът, че това се случва с лидерите на една или друга група. И лидерът в повечето случаи, колкото и парадоксално  да звучи това, зависи от мнението на редовите членове на групата. Искайки да останеш лидер колкото може повече /а този стремеж е присъщ на повечето хора/, човек подсъзнателно взима тези решения, които според него очакват другите – без подчинени няма командир.Неговите постъпки се намират в пряка зависимост от интересите на цялата група, от мнението на колектива по даден въпрос.

 За да го следват другите, трябва освен уменията да се организират и подчиняват хората, освен излъчването и сигурността в правото си да диктуваш условия, трябва да притежаваш  способността да отгатваш мнението на другите хора. Така че, ако лидерът иска да остане такъв, той трябва да прави така, чеда го одобрява отборът, а не да спори с него. Ако на човек му се налага да участва в такива спорове достатъчно често, той скоро започва да изпитва вътрешен конфликт. В такава ситуация му се налага да сменя възгледите и убежденията си, или своето обкръжение. Ако говорим за редови член на колектив, то на него му се налага да изпитва натиск от страната на мнозинството. Нали, хората не могат да бъдат абсолютно винаги на едно мнение, Това означава, че независимо дали имаш желание, правиш компромис. Такива постъпки  неизбежно водят до подчинение на чуждата воля и като следствие душевен дискомфорт. Имайки желание да остане в определен колектив, практически всеки негов член е принуден да се примири с факта, че по някои въпроси мнението му може да бъде игнорирано и той ще бъде принуден да прави така, както иска мнозинството или необходимостта. Затова временното съществуване извън колектива, често е полезно за изолирания. Подобна самота помага на човека да осъзнае, какво представлява той, да разбере желанията си, кара го да търси общуване извън колектива. 

Самотата често ни кара да обръщаме внимание на тези страни от живата, които по-рано не забелязваме. Човек изведнъж открива за себе си нови способности, открива склонност към занимания, които е смятал по-рано за чужди. При такъв завършек конфликтът в колектива не се възприема толкова болезнено. Във всеки случай, не си струва да мислите, че нищо добро в живота не ни очаква. Във всичко търсете положителни моменти. Именно това препоръчват психолозите! И така вие сте действали  според тези препоръки, но нищо не се е променило. Погледнете на нещата от положителна гледна точка. Вероятно,  този случай е първи в живота ви, когато никой не ви се бърка. Никой с вас не обсъжда никакви въпроси, значи няма опасност , че отново ще трябва да правите компромис, да се прегънете под натиска на аргументите. Няма да се налага да спорите, да убеждавате не приемащите вашата позиция и съответно да я отстоявате.