От самото начало на бременността вие с нетърпение чакате именно тази дата, денят хикс, магическата дата обозначена на календара с червено. Всеки ден, който предшества тази дата в 40-тата седмица е бил зачеркнат. След дълго очакване, най-после този знаменателен ден настъпва, а раждането не започва и не започва. Очакването и нетърпението биват сменени от разочарование и раздразнение. Особено дразнещи са многочислените недоумяващи погледи и въпроси ''Ти още ли не си родила?''

Нима бременността никога няма да свърши?
Смея да ви уверя, че нито една бременност не продължава безкрайно. Рано или късно, даже и на най-дългата бременност и идва края, край във вид на симпатичен дебеланчо. Макар че жените, които са вече в 42-а седмица от бременността си, трудно биха повярвали в това, но, честна дума - нито една бременност не продължава вечно.
Макар и рядко, все пак има изключения, когато някои бременности продължават 44 седмици и дори повече, но понастоящем в болшинството от случаите раждането се предизвиква след 42-та седмица на бременността.

Многобройните изследвания показват, че в 80 % от случаите констатацията преносена бременност се оказва грешна.
Това е свързано с факта, че датата на забременяването е определена грешно поради неточност на датата на последната менструация, а също така и поради различната продължителност на месечния цикъл. Ако месечният цикъл на жената е нередовен, продължителността му е повече от 35 дни (дори и повече), то датата на раждането може да се различава от определената (според датата на последната менструация) с няколко дни и дори съсседмица-две! Продължителността на бременността и датата на термина могат да бъдат определени погрешно дори и с помощта на ултразвук.

Ако бременността е преносена (за краен срок се приемат пълни 42 седмици). Лекарят ще изясни вярно ли е определена датата на раждането. Ако по време на цялата бременност размерът на матката и височината на дъното й са съответствали на определения срок, на датата на усещането на първите движения на плода и на чутите от лекаря първи удари на сърцето на плода, то значи датата на термина е била определена правилно. Направените по-рано ултразвукови изследвания и теста за нивото на концентрация на hCG  в кръвта на бременната допълнително ще потвърдят правилността на определената дата. Гинекологът ще поиска да проследи, ще продължи ли детето да се развива правилно и през 10-я месец от бременността. Понякога обаче вътрематочната среда, била до този момент идеална, започва да се влошава. Стареещата плацента не доставя съответното количество хранителни компоненти и кислород, а околоплодната течност намалява. В тези условия по-нататъшното развитие на плода се затруднява.
Деца, родени след определеното за съществуване в такива условия време се считат за преносени. Те са слаби, със суха, набръчкана и белеща се кожа, без плодната мазнина, покриваща обикновено кожата на доносеното новородено. За разлика от другите деца те имат по-дълги нокти и коса, отворени очи и са по-активни. Пребивавалите в неблагоприятна вътрешна среда деца могат да имат зеленикави петна на кожата и на пъпа, те са подложени на по-големи опасности по време на раждането и даже преди това. Преносеният плод много често се появява на бял свят с цезарово сечение. Това се прави по няколко причини. Децата, които са престояли в утробата на майка си повече от 40 седмици, имат по-голяма обиколка на главата, леко са измъчени, тъй като са получили по-малко кислород и хранителни вещества, а по време на раждането могат да се задавят с зелените води. Тези деца изискват специално наблюдение в отделение за новородени. Все пак децата родени през 42-та седмица на нормална бременност са изложени на хронически заболявания, не повече от децата родени в срока на термина си.

Ако е установено точно, че вече е приключила 41-та седмица от бременността и по време на прегледа е установено, че шийката на матката е узряла, много лекари предпочитат да предизвикат раждане. Предизвиканото раждане или секциото могат да се използват също така и ако при майката има усложнения, като хипертония (хронична или в следствие на бременността), захарен диабет, зелен цвят на околоплодната течност, забавяне на растежа на плода или други, застрашаващи детето ситуации. Ако шийката не е готова за раждането, лекарят може да ускори този процес с използването на съответното лекарство. Освен това, лекарят може да направи един или няколко теста за оценка на състоянието на плода. Тези тестове могат да бъдат повторени 1 или 2 пъти през седмицата преди раждането. Ако резултатите на проведените изследвания показват, че състоянието на майката и детето е добро, някои лекари са готови да изчакат и до 42-та седмица на бременността. Ако бъдат забелязани някакви неблагоприятни признаци, свързани например с плацентата или бъде открито намаляване на количеството на околоплодната течност или постъпят някакви други сигнали за опасност за майката и детето, лекарят веднага започва да действа. Ситуацията, ще подскаже трябва ли да се предизвика раждане или е по-добре да се прибегне към секцио. За утешение на неспокойните бъдещи майки особено подчертавам, че много малко са тези, които прескачат срока на бременността изчислен в седмици.
За намаляване преносването на бременността, понякога се препоръчва ежедневен масаж на зърната на гърдите. Жената може да си го прави сама в къщи, но съществува риск да предизвика много силни контракции.

Как се чувства детето
 
Лекарите ежедневно откриват нови методи за оценка на състоянието на детето в утробата на майката. Показаните по-долу изследвания могат да бъдат направени по всяко време на бременността, ако за това има причини, или през 41 и 42-та седмици от бременността. Най-често се правят следните тестове.
 
Наблюдение на движенията на плода.
Това дава определена информация за състоянието на детето и представлява прост метод за откриване на възможна опасност. Това обаче е необективен метод. Ако жената не чувства съответното количество движения на детето би следвало да се проведат други изследвания.

Безстресов тест.
На корема на бременната се разполага датчик свързан към монитор. Оценява се реакцията на сърцето на плода по време на движение. Ако по време на изследването сърцето на детето не започва да бие по-бързо или ако се наблюдават други отклонения, това може да означава, че съществува опасност за детето. Недостатък на безстресовия тест е това, че неговата точност зависи от опита на лицето, оценяващо резултата.

Тест с акустична или виброакустична стимулация.
Това е безстресов тест, с който се оценяват реакциите на плода на звук или вибрация. Този тест се счита за по-точен от традиционния безстресов тест.

Контракционен или окситоцинов тест.
Използва се за оценка на влиянието на контракциите на матката на сърдечната дейност на плода. Тези изследвания също се провеждат с помощта на монитор, като те са по-сложни и по-продължителни по време (могат да продължат и 3 часа). Ако контракциите не се повтарят достатъчно често самостоятелно, те могат да бъдат предизвикани с вкарване на окситоцин венозно или чрез масаж на зърната на гърдите (с помощта на гореща кърпа или с ръка). Реакцията на плода на контракциите определя състоянието на детето и на маточната кухина. Това предварително стимулиране на раждане позволява да се изясни, може ли плода и по-нататък да остане в матката без вреда за себе си, а в случай на необходимост да се справи със започващото раждане.

Биофизически профил.
Изследванията показват, че с използването на ултразвук за оценка на движенията на плода може да се определи дълбочината на дишането му и количеството на околоплодната течност. Положителните резултати на тези изследвания показват, че състоянието на детето действително е добро. Ако това изследване прави оценка и на честотата на сърдечния ритъм на плода, се получава много точна ориентация за състоянието на детето.

''Модифициран'' биофизически профил.
Това е изследване обединяващо биофизическия профил и безстресовия тест, позволяващо точно да се оцени състоянието на детето. Към него се отнасят последователно провеждане на ултразвукови изследвания, фиксиращи непрекъснатото нарастване на плода, ултразвуково определяне на количеството на околоплодната течност, бърз тест на диагностициране на състоянието на плода при приема на майката в родилното отделение (комбинация от акустичен тест и оценка на количеството на околоплодната течност), електрокардиография на плода и др.