Отвара – това е воден извлек, получен при варенето на билката. Извлек с най-силни лечебни свойства се получава като билката се поставя в съответните според рецептата пропорции растение – вода, в порцеланов или емайлиран съд, захлупва се и се нагрява до завиране на водна баня. Още докато е гореща, отварата трябва да се прецеди през плат (тензух, нагънат на няколко ката). Билката останала по плата се изстисква силно и общата течност се прецежда още веднъж през памук. Останалата по памука билката се завива, и както е завита с памука се напоява (промива се) с чиста вода, която се изстисква при другата. Това се прави докато се получи посоченото в рецептата количество при готовата отвара.

Отвара е препоръчително да се получава от растения които силно набъбват, но трудно се извличат от тях полезни вещества – това са корени, кора и дървесни стъбла. Прецеждането през памук става като се постави тънък пласт памук във фуния и водата премивана през памука в съда.

Запарката се получава като ситно нарязаната билка се сипва в порцеланов или емайлиран съд и силно се нагрява на водна баня 15 минути, след което се оставя да кисне. Като изстине течността се прецежда и се долива чиста студена вода до предписаното количество. За запарки и отвари растенията трябва предварително да са нарязани на ситно..
Когато правите отвара или запарка в дома си, мярката е чаена чаша – 200 мл; винена чаша от 80 до 100 мл, кафена чашка – 50 мл и ракиена чаша – 20-30 мл.
  
Извлек се получава като се залее билката с определеното по рецепта количество студена преварена или дестилирана вода. Оставя се да кисне от 12 до 24 часа, след което се прецежда. Има извлеци, за които е категорично посочено колко точно време трябва да кисне билката, за да се получи лечебно вещество.

Лапи от билки често се препоръчват. Приготвят се като билката се нарязва ситно, залива се с гореща вода, колкото е посочено в рецептата или лекарската препоръка, докато се образува гъста каша. Тази каша се разстила върху подходяща кърпа покрива се с втора –по-плътна, например ленена или хавлиена и се поставя на болното място. Единствено синапът се купува като или брашно от аптека във вид готов за употреба. Синапената лапа се прави с хладка до топла вода, не с гореща.

Отварите и запарките трябва да са винаги пресни защото лесно се поддават на разваляне.

Трябва да се спазват указанията за сроковете на годност на готовата отвара и запарка, обикновено се посочват в рецептата, и да се пазят в хладилник, ако е за повече от един прием.