Това е остро инфекциозно заболяване на човека и животните, което се предизвикава от бацил и протича с мускулни гърчове. Заболяването протича много тежко и в повечето случаи завършва фатално. За пръв път е описано от Хипократ ( 460 – 375 г. преди новата ера), на когото синът е загинал от тетанус.

Противотетанусният антитоксин (лечебна ваксина) е изобретен през 1923 г. Причинителят на тетануса е разпространен в навсякъде в природата. Негови носители са тревопасните животни, някои диви и домашни птици. С изпражненията им бацилът попада в почвата и водата. Изкрлючително устойчив е на физически и химически действия.

Издържа на температура 100 градуса до 1 час и на редица силно дезинфекционни химически препарати. Запазва се и се развива и при наличие на кислород и при липса на кислород (анаеробно). Може да се унищожи само ако се действа с автоклав при 121 градуса за 30 мин. или при суха стерилизация от 180 градуса за 2 часа.

Заразяването става когато бацилът попадне на наранена кожа или лигавица чрез убождане с игла, пирон, през пъпната връв при новородените, при изгаряния, при замръзвания; когато пръст или заразена прах попадне на незначителна дори раничка. По кръвен път достига до централната нервна система и поразява нервната тъкан. От там идват и гърчовете и парализите. Скритият период на тетануса е от 4 до 30 дни. Това дава възможност на бацила да се развива и под повърхността на вече заздравяла рана.

Болният човек и болното животно не могат да заразяват пряко, можгат от всичко, което е заразено: селскостапански инструменти, играчки, пирони, хирургически инструменти, дрехи, почва, прах и др. Рядко се случва, но може да се прояви и след криминален аборт. Преболедувалият може да изгради имунитет, (ако оцелее), но той е много нетраен.

Единствената защита е ваксината (разбирасе усъвършенствана). Откакто в България се прилага ваксина (и периодична реваксинация), тетанусът почти изчезна. Но в последните години много хора занемариха реваксинацията си и тетанусът отново започна да се среща – за щастие все още рядко.

За редица страни от Латинска Америка, Азия и особено Африка това заболяване е един от най-тежките проблеми. За това инициативата на UNICEF е не само разбираема, но и полезна, най-голяма есмъртността сред децата.

Не е излишно да следите имунизационния календар или когато получите покана за реваксинация срещу тетанус, да не я отминавате без внимание.