Алкохолизъм!? Какво е това по дяволите? Има ли нещо общо с мен или не? Трябва ли да съм до кофите или не е задължително? А ще стигна ли до там или до лудницата?Какво ми има всъщност? Защо се чувствам така отвратително? Как се излиза от този омагьосън кръг? Егати малшанса! Е, не ми върви! Само, ако се стегна! А ако сменя града....? Брех, защо се провалям?! Нали иначе съм борбен човек, дамонстриращ решителност и смелост. Ползвах се с уважение. Толкова исках да предизвиквам възхита у другите... Но какво стана? Абе ще им покажа аз... А треперенето как се крие? Дъхът? Може би подозират? Дали подозират? Ей, пак нищо не помня. Говорих ли вчера с  този, не говорих ли? Защо имам бели петна в паметта? Ако се понапъна ще си спомня. Е, малко се поолях. Другият път ще бъде по-различно. Абе, добре съм. Мога да спирам преди да се напия. Мога ли? Може би трябва да  сменя алкохола. А ако пия само бира? Дали не може само вино? Е пак не помня... Виновна се чувствам и ме е срам и ме е страх, но като пийна съм добре.Уф, пак не съм, а колко исках да бъда идеална. Бе ще бъда. Всичко мога. Само да се промени това или онова. А и светът можеше да е по-добро място за живеене. Но защо се чувствам мъртва отвътре?! Защо се самоненавиждам? А и защо въобще  живея?! Ми не мога да ги понеса тези гадни чувства...

Алкохоличка ли съм? Съм ли, не съм ли?...

Това е само малка част от картината и  въртележката от  мисли,е моции и чувства, които се блъскаха в  мен преди да потърся помощ. Днес всички те имат еднозначен отговор за мен. Беше ми нужно да разбия черупката си от отрицания градена толкова дълго време и да спра да се самозалъгвам, че пия нормално.Всъщност подозирах и бях наясно, че не е така. Някъде назад в годините остана времето, когато можех да пия само една чаша и да спра. Дълго се лъжех, че мога да върна това време и да пия като другите- нормално пиещите хора. Самозалъгвах се, но до един момент. Алкохолъзмът е прогресираща болест.

Ако не бях алкохличка, защо ми трябваше да се крия от хората когато пия, защо сменях магазините. А къщата ми- навсякъде имаше скрит алкохол.Скрит и от самата мен
Мислех така, чувствах така и правих така, защото съм алкохоличка. Това, което ме прави алкохоличка е начинът ми на мислене, на чувстване и, разбира се, физическата употреба на алкохола.

Днес спокойно заявявам: “Казвам се Х  и съм алкохоличка.“ Болна  съм от болестта алкохолизъм. Хронична болест. Също както диабета или сенната хрема... Това е просто факт за мен, също както че съм жена, че съм  на 35 години, че съм майка на две деца. Все факти за мен. Всъщност не съм Х, нито У, а съвсем реален човек. Мога да бъда толкова известна или толкова безизвестна колкото си искам. Неизвестното го намерих. Реших уравнението. И признах резултата за верен. Последното го пиша с усмивка. Не ме е срам, не чувствам вина, а и няма от какво. Простих си всичко. Днес благодарение на Аонимни алкохолици съм трезвена. Аз съм трезвена алкохоличка. Открих свободата от алкохолната зависимост. Спрях да се саморазрушавам. Обичам се. Живея добре със себе си и с хората около мен без алкохол. Живея пълноценно!

Оставам анонимна, единствено заради един от принципите на тов сдружение, помогнало на толкова много хора по целият свят.Помогнало и на мен.