Виновник за широкото разпространение на струмата /увеличение на щитовидната жлеза/ е ледниковият период. Когато ледниците се топели, водите отнесли скъпоценния йод от сушата в морето. Липсата на йод, изключително необходим за произвеждането на хормона на щитовидната жлеза, се чувства навсякъде - в почвата, земеделските култури, питейната вода, хранителните продукти и в човешкия организъм. Бедни на този важен химически елемент са огромни територии. В резултат на това милиони хора страдат от струма и от съпътстващите я странични прояви.

След зъбния кариес тя е втората най-разпространена "народна" болест.

Рецептата за предотвратяването й е проста - йод.

Децата в училищна възраст трябва да приемат дневно 140 микрограма йод, а на практика количеството му обикновено е само около 40 микрограма. Препоръчителната доза за възрастни е 200 микрограма дневно, но тя е най-често около 70 - 80 микрограма.

Набавянето на йод е сериозен проблем. Още от ледниковия период, както вече споменахме, съдържанието му е ограничено само в морските животни, морските риби, растения и плодове. Консумацията на морски риби обаче не е достатъчна за задоволяването на потребностите.

Първата държавна мярка беше производството на йодирана сол. Но в организма попадат само 20 процента от солта - останалото количество се изпарява при готвенето или остава във водата, в която са варени например картофите.

Научни работници от Дортмунд твърдят, че нито включването на морски риби в менюто, нито йодираната сол могат да покрият стопроцентово нуждите на организма от йод.

Независимо от това консумацията на прясна морска риба е препоръчителна, тъй като тя има редица други важни съставки - лесносмилаеми белтъчини, мастни киселини, полезни за сърцето и кръвообращението, витамини и минерални вещества.

Влияние върху баланса на йод оказва и млякото, макар че количеството му в този продукт е ограничено.

Чаша прясно или кисело мляко биха се отразили добре на щитовидната ни жлеза. Не бива да се забравя, че при преработката на млякото йодът остава главно в неговите течни съставки. Съдържанието му в маслото, изварата и сиренето е относително бедно.

В Норвегия проблемът с набавянето му е решен именно с млякото, но там случаят е по-особен, тъй като норвежките овце и крави се хранят с водорасли.

Като цяло използването на йодирана сол в домашни условия, в общественото хранене и хранително-вкусовата промишленост все пак би могло да осигури необходимото количество йод за организма и да предотврати заболяването от струма.