* Материалът е изготвен със съдействието на д-р Владимир Сотиров - психотерапевт в център за психично здраве "Адаптация" и екипа на Always


Разстройството на съня е честосрещано явление в днешно време. Симптомите, които го предшестват и съпровождат може да са много. Приблизително около една трета ог хората имат едно или друго разстройство на съня. Почти 90% от тях остават недиагностицирани и нелекувани професионално. Малцина от нас си дават сметка, че обикновеното хъркане нощем, например, може да се окаже само един от симптомите на по-сериозно заболяване.

И веднъж имайки го, отново малка част от нас, си дават сметка, че това може да бъде изследвано и лекувано в не толкова популярните у нас клиники по изследване на съня. В много случаи нарушението на съня представлява един от симптомите на друго разстройство, било то психическо или физическо. Дори когато определено разстройство на съня изглежда клинично самостоятелно, при по-внимателно изследване на отделните случаи се установява, че ред свързани с него психични и/или телесни фактори могат да допринесат за неговата поява. Във всички случаи, обаче, когато нарушението на съня е едно от главните оплаквания на пациента, трябва да се постави диагноза “разстройство на съня” и внимателно да бъдат потърсени и отстранени възможните причини за него.

Това е изключително важно, защото пълноценният нощен сън е най-мощният терапевтичен фактор, известен на човечеството до момента. Докато сънят остава спокоен и достатъчно продължителен, човек е в състояние да компенсира негативните ефекти от стреса, колкото и голям да е той. При прекомерен стрес и нарушен, респективно- непълноценен сън, основна терапевтична задача е възстановяването на съня и то по-възможност в най-близка до естествената му структура (редуване, честота и продължителност на отделни фази). Нарушената структура на нощния сън може да доведе до различни нарушения в обработване на информацията, натрупана през деня. Предполага се, че именно във фазата на съня, обозначавана като REM-фаза (фаза с бързи очни движения, Rapid Eye Movement) временната ни памет се превръща в постоянна.

Ето защо нарушеното когнитивно функциониране може да се очаква като закономерна последица при нарушения в структурата на съня. Колкото по-тежки и по-продължителни във времето са те, толкова са по-изразени негативните им последици. Нарушенията в когнитивното (познавателното) функциониране означава по-трудно съсредоточаване, по-лесно настъпване на умствена умора, ограничена способност да се държат в ума едновременно множество факти, лоша съобразителност и трудно ориентиране, особено в динамична среда, намалена способност да се прави връзка и да се откриват закономерности между фактите и явленията, намалени аналитични способности. Когнитивният дефицит, резултат от разстройства на съня сам по себе си може да доведе до лошо представяне в изпълнението на обичйните ежедневни дейности (намалена работоспособност) и нарушено качество на живот като цяло. Често пъти той се съчетава с разстройства в настроението, като намален фрустрационен толеранс, склонност към дисфорични реакции, раздразнителност, избухливост, лесна уморяемост, мрачно настроение, анхедония (неспсобност да се изпитват положителни емоции, радост).

Тези разстройства в настроението стоят в основата на депресивния синдром, който често съпътства различните форми на разстройства в съня. Една от формите на депресивно невротично разстройство, причинно свързано с разстройствата на съня, е синдромът на хронична умора или така наречената неврастения. Основно оплакване при нея е чувство за нарастваща уморяемост при психично напрежение, често съпроводено със снижение в професионалното функциониране или в ефективното справяне с ежедневните задачи. Вниманието е нарушено, човек е разконцентриран, вниманието често се нарушава от нахлуващи в съзнанието и разсейващи асоциации, спомени или представи, мисленето е неефективно и затруднено. Често за околните страдащия от неврастения изглежда като „отнесен” или със стеснено съзнание. Това състояние на духа често е съпроводено от различни неприятни телесни усещания, като замаяност, главоболие и чувство на обща нестабилност. Често усещането за понижаващо се психично и телесно благополучие предизвиква безпокойство, свръхзагриженост за здравето, включително с поява на хипохондрични интерпретации и страхове. По-продължителните нарушения и дефицити на съня могат да доведат до редица по-сериозни заболявания, както физически, така и психични, като например деперсонализационно-дереализационно разстройство и халюцинации; депресия и др. Става дума за, т.нар. "дълбок сън". Дори извънредния прием на калории с допълнителни дневни дрямки не са в състояние да компенсира забавения метаболизъм.

Причината за важността на "дълбокия сън" (последните два стадия на NREM съня) е, че в този стадии на NREM съня отделяме растежен хормон (РХ), който стимулира: • задържането на калция от храната, което способства за подобряване на костната плътност; • увеличава активната мускулна маса; • промотира изгарянето на мазнини; • увеличава обема на протеиновия синтез в клетките; • стимулира растежа на вътрешните органи (с изключение на мозъка); • увеличава чернодробната глюконеогенеза (формирането глюкоза от не сродни на захарите компоненти) и намалява отделянето на чернодробна глюкоза в кръвта; • стимулира имунната система; • допринася за работата на инсулин произвеждащите клетки в панкреаса. Среднощното ядене или "Нощната хипогликемия" може да е една причина, за да станете от сън или пък похапването е следствие от прекъсване на съня поради друга причина, например шум, неподходяща температура или друг фактор на средата и тогава се случва в следствие на случайно събуждане, при странно съвпадение с текущ пристъп на глад.

Пълноценният и спокоен нощен сън е изключително важен за човешкия организъм и по-специално за децата и спортистите, тъй като когато тялото е в максимален покой, започва най-дългият период на мускулен растеж и на възстановяване на клетките.

Пълноценният сън е също от ключово значение за хората, които се лекуват от епилепсия, за тяхното възстановяване или за предотвратяване на по-нататъшни епилептични припадъци.

Недоспиването е причина за 10% от катастрофите по света.