Десет истини за миома на матката



Десет истини за миома на матката



1. Миомата не е нито рак, нито предраково заболяване.
2. Миомата се влияе от хормони, но не може да се излекува с хормони.
3. Една миома никога не е сама.
4. Да имаш миома е по-скоро правило, отколкото изключение.
5. Миомата все пак е болест – заради усложненията си.
6. Ако една жена страда от хронична анемия, това може да се дължи на миома.
7. Миомата понякога пречи на забременяването, по-често пречи на бременността и на раждането. „Понякога” и „по-често” не означават „винаги”.
8. Миомата влошава качеството на живота.
9. Не вярвайте на афоризма “Матка, която не ражда деца, ражда миоми”.
10. Медицината не лекува миоми на матката, а жени с миоми на матката.

Това са нашите десет истини за маточните миоми.

Ще ги развием една по една.

1. Миомата не е нито рак, нито предраково заболяване. Миомата представлява мускулна тъкан, която нараства безконтролно. Тъкан, която нараства безконтролно, покрива изискването да бъде наречена тумор. В случая на миомата, този тумор * е напълно доброкачествен (расте бавно, не разрушава съседните тъкани и органи, не дава метастази) * образува добре обособени, плътни възли (такива тумори се наричат “солидни”, с което ги отличаваме от кистичните тумори – образувания, изпълнени с течност). Маточната стена е изградена от мускулна тъкан. Миомите при човека се развиват най-често в матката, но има миоми на стомаха, пикочния мехур, скелетната мускулатура – изобщо навсякъде, където нормално съществува мускул. Точното название на миомите, възникнали от гладки мускулни влакна (каквито са мускулните влакна на матката) е лейомиома. Ако търсите информация за маточните миоми в англоезични източници, най-сигурно ще я намерите с ключова дума “фиброид” (uterine fibroids). Във френскоезични източници най-сигурната ключова дума е “фибром” (fibromes utérins). Това са стари, по същество неправилни названия на миомите, но те все още са запазили гражданственост. Маточният мускул може да даде начало и на злокачествен тумор, наречен саркома (по-точно: миосаркома, а още по-точно: лейомиосаркома). За разлика от миомата, маточната саркома е опасно за живота и доста рядко заболяване. Доказано е, че възникване на саркома в маточните миоми става толкова често (толкова рядко), колкото и в незасегнатия от миоми маточен мускул. Това означава, че рискът от развитие на саркома е един и същ в маточните миоми и в нормалната матка. С други думи, присъствието на миома не предразполага към развитие на саркома.

2. Миомата се влияе от хормони, но не може да се излекува с хормони. Не е съвсем ясно защо в един момент част от мускулната тъкан се превръща в миома. В замяна на това е сигурно, че женските полови хормони естрогени стимулират растежа на маточните миоми. Техният растеж е зависим от продукцията на естрогени в организма. Миомните възли нарастват под влияние на естрогените (което е особено изразено по време на бременност) и намаляват размерите си след настъпване на менопауза, когато естественото производство на естрогени спада стръмно. Женските полови хормони гестагени (към които спада естественият продукт прогестерон и редица синтетични препарати) по принцип са антагонисти на естрогените. Преди много години това е подтикнало гинеколозите да предписват гестагени за лечение на миомите. Подходът изглежда логичен, но само на теория. Практиката е категорична, че приемът на гестагени не предизвиква обратно развитие на маточните миоми и съвременната гинекология не губи времето на пациентките с подобни опити за излекуване, предварително осъдени на неуспех. Фармацевтичната индустрия бълва все по-нови и по-нови продукти. Такъв продукт са модулаторите на естрогенните рецептори – мощни антиестрогенни лекарства, които не са гестагени. За съжаление, тези лекарства имат антиестрогенни свойства по отношение на маточната лигавица и млечната жлеза, но не и по отношение на маточния мускул. Това ги прави неприложими за лечение на миомите. Съществува едно съвременно лекарство, което със сигурност повлиява благоприятно миомите. Това е вещество, нормално произвеждано в главния мозък и регулиращо дейността на хипофизата. В аптечната мрежа се намира под названия Золадекс, Диферелин и др. С помощта на лекарства от тази група в женския организъм се предизвиква състояние, идентично с менопаузата. Това състояние трае 3-4 месеца. През този период миомите реагират така, както биха реагирали с напредване на възрастта – смаляват се, могат дори да станат незабележими. Но зачатъкът на миомните възли никога не изчезва напълно. Ако смалените от лекарството възли не бъдат отстранени оперативно, след известно време (1-2 години) те отново достигат предишния си размер и продължават да растат.

3. Една миома никога не е сама. В по-голям процент от жените, носителки на маточни миоми, възлите са повече от един. Броят им обикновено е 3-5, но може да достигне 20 и повече. В такива случаи не говорим за “миома на матката”, а за “миоматозна матка”. Гинекологът твърде често не определя големината на отделните възли, а общата големина на миоматозната матка. Обикновено за сравнение се използва нарастването на матката по време на бременност – казваме, че миоматозната матка е голяма колкото бременност във втория месец, в третия, четвъртия и т.н. Дори когато гинекологичният преглед установи един-единствен миомен възел, в матката със сигурност има още някое и друго малко възелче – понякога видимо с просто око, понякога под формата на микроскопичен зачатък. Това е важно да се знае от жените, които се подлагат на хирургично отстраняване на един или повече миомни възли. Ако такава жена е достатъчно млада, т.е. ако яйчниците й достатъчно дълго време ще продължават да произвеждат естрогени, появата на нови миомни възли (развиващи се от микроскопичните зачатъци) е гарантирана.

4. Да имаш миома (миоми) е по-скоро правило, отколкото изключение. Миоми се установяват в 25-50 % от жените на възраст между 30 и 40 години и още по-често при по-възрастните жени. Миоми се доказват в 80 % от оперативно отстранените матки, независимо каква е била причината за операция. Тази изключително висока честота ни обърква, когато търсим отговор на и бездруго сложния философски въпрос: каква е разликата между “здрав орган” и “болен орган”? Отговорът “Здравият орган се намира в състояние, срещано при повечето хора” се оказва неверен, доколкото в определена възраст жените с миоми са по-многобройни от жените без миоми. При това, повечето жени с миоми се чувстват – и реално са – напълно здрави и пълноценни човешки същества. 5. Миомата все пак е болест – заради усложненията си. Ако растежът на миомни възли протичаше без усложнения, маточните миоми надали биха заслужавали да се нарекат болест. Уви, миомите са в състояние да дадат толкова много и толкова разнообразни усложнения, че не ни е възможно да опишем всички от тях тук и сега. Прекаленото нарастване на миомите само по себе си е усложнение. Уголемената и понякога деформирана до уродливост матка представлява чуждо тяло, неканен гост в организма на болната жена. Тя тежи, издува корема, притиска съседни органи (влагалище, черва, пикочен мехур, пикочни пътища, кръвоносни съдове) и им пречи да функционират нормално. Самата матка се оказва променена до такава степен, че не може да се справя със собствените си функции – циклично поддържане на готовност за износване на бременността. Местонахождението на миомните възли е безспорна предпоставка за поява или липса на усложнения.

5. В зависимост от посоката на растеж различаваме три основни типа миоми:
* Възелът расте в посока към коремната кухина (субсерозна миома). Тази посока на растеж е най-бедна на усложнения, защото пред растящия възел има много свободно пространство – растейки, той не пречи на никого. Понякога връзката между възела и матката може да представлява тънко тъканно мостче (миома на краче). Миомите на краче предизвикват усложнения само по изключение, но гинеколозите обичат да отстраняват такива миоми, защото операцията е извънредно лесна. Отстраняването на миома на краче е любима операция на гинеколозите-лапароскописти, особено в частния сектор.
* Възелът расте в дълбочина на маточната мускулатура (интрамурална миома). Тези миоми причиняват общо увеличение на матката, което от своя страна води до въздействие върху съседни органи. Освен това, при тях най-силно се проявява ефектът от заместване на истинския маточен мускул с туморна мускулна тъкан. Туморната мускулна тъкан е лишена от способността да се съкращава, т.е. да изпълнява ролята, отредена на мускулната тъкан в организма. Богатата на туморна тъкан матка губи своята функционална годност.
 * Възелът расте в посока към маточната кухина (субмукозна миома). Тези миоми са най-склонни да предизвикват усложнения. Често те правят това дори когато размерът им не надвишава 1-2 сантиметра. Разположена непосредствено под маточната лигавица, субмукозната миома е царицата на неправилните маточни кръвотечения. Предизвиканите от субмукозни миоми кръвотечения не се поддават на друго лечение, освен отстраняване на възела (възелчето). В редица случаи това е технически невъзможно и се налага отстраняване на цялата матка. Когато субмукозната миома е на краче, матката я възприема като чуждо тяло и се опитва да я изтласка навън, да я „роди”. Такива миоми се наричат „раждащи се миоми”. Отстраняването им става през влагалището и не представлява кой знае колко сложна или травматична манипулация. Известни са и други варианти на местонахождение и посока на растеж на миомите. Няма да се спираме на тях, поради сравнително ниската им честота.

6. Ако една жена страда от хронична анемия, това може да се дължи на миома. Най-честият повод за гинекологичен преглед на жена с миома са различни по времетраене, поява и количество неправилни маточни кръвотечения. Те варират от продължителна менструация до обилни кръвоизливи по време на менструация или кръвоизливи извън менструация. В повечето случаи такива маточни кръвотечения водят до развитие на анемия. До 1998 година Военномедицинската академия в София не разполагаше с гинекологична клиника. Една от промените, които бяха отчетени след разкриването на нашата клиника бе повишеният брой трайно излекувани жени, постъпили във ВМА с диагноза хронична желязодефицитна анемия. Хроничните анемии при жената често се дължат на повтарящи се неправилни маточни кръвотечения, причинени от миоми. Оперативното лечение на миомите води и до излекуване на анемията.

7. Миомата понякога пречи на забременяването, по-често пречи на бременността и на раждането. „Понякога” и „по-често” не означават „винаги”. Една жена забременява, когато * настъпи оплождане на яйцеклетка – нормално това става в маточната тръба * оплодената яйцеклетка стигне до маточната кухина и се засели там. Сперматозоидите на здравия мъж са заредени с енергия и с лекота преодоляват всякакви завои и други препятствия по пътя си към яйцеклетката. Дори доста деформираната от миомни възли матка не се оказва пречка за оплождането. Малко по-различно стоят нещата със заселването на оплодената яйцеклетка. Една миома, най-вече субмукозна (разположена непосредствено под маточната лигавица) е в състояние да компрометира нормалното проникване на оплодената яйцеклетка в лигавицата. Резултатът е безплодие, но не поради невъзможност за зачеване, а поради изхвърляне на зародиша в най-ранните фази на развитието му (ранен спонтанен аборт, който често се възприема от самата жена като закъсняла менструация). Веднъж заселен в матката, зародишът започва да се развива. Миомите могат да попречат на това развитие – не толкова с обема си, колкото със своето местоположение. Рискът от спонтанен аборт или преждевременно раждане е по-висок при онези миоми, които деформират маточната кухина. Ако миомата е разположена далеч от маточната кухина, възелът има възможност да расте, без да пречи на растежа на бебето. Току-що споменахме, че по време на бременост миомните възли имат свойството да растат. Уголемяването им е по-интензивно, отколкото в отсъствие на бременност и се дължи на променените хормонални нива в организма на бременната. Освен стимул за нарастване на миомите, бременността представлява и риск за нарушаване на тяхното кръвоснабдяване. Тъканта на миоми с нарушено кръвоснабдяване загива, както загива сърдечният мускул при запушване на коронарна артерия, т.е. получава се нещо като инфаркт на миомата. Състоянието е известно като “некроза на миомен възел”. Некротичните миоми по правило предизвикват коремна болка, а понякога стават причина за толкова тежки нарушения, че говорим за настъпване на „коремна драма” или “остър хирургичен корем”. Острият хирургичен корем налага спешна операция. Все пак, спешната операция е по-скоро изключение, а не правило при лечението на некротични миоми по време на бременност. Миомите могат да се отразят на раждането по два основни механизма.

Първият от тях отново е свързан с местоположението на възела. Ако миомата е разположена ниско, към маточната шийка, тя може да се окаже пречка за минаването на плода през естествените родови пътища. Такива миоми често стават причина за избор на цезарово сечение като единствено възможен начин бебето да се роди.

Вторият механизъм е свързан с броя на миомните възли. Ако те са многобройни, присъствието им в матката нарушава нормалното свиване и разпускане на маточния мускул. Доколкото това свиване и разпускане е основният двигател на раждането, жените с множество миоми често развиват така наречената “родова слабост”. Нарушената способност на маточния мускул да се свива и разпуска представлява сериозен риск и след раждане на бебето, когато матката трябва да принуди плацентата да се отлепи от нея и да я напусне. Множеството миоми стават причина за усложнения при отлепянето и раждането на плацентата. Тези усложнения могат да бъдат твърде тежки, свързани със значителна кръвозагуба и риск за живота на родилката.

8. Миомата влошава качеството на живота. Здравата жена, чийто резултат от последната цитонамазка е отрицателен, подлежи на профилактичен гинекологичен преглед веднъж на 2-3 години. Такъв интервал е поносим. По-кратък интервал може да стане досаден. Вече казахме, че миомата се превръща в злокачествен тумор извънредно рядко – толкова, колкото и нормалният маточен мускул. От друга страна, никой не може да бъде абсолютно сигурен дали едно малко възелче, открито в матката, е миома или саркома. Сигурност в това отношение има едва тогава, когато се уверим, че възелчето не нараства прекалено бързо. Бързият растеж е свойство на злокачествените тумори, доброкачествените тумори растат бавно. Миомите, които не подлежат на оперативно премахване, подлежат на клинично и ехографско проследяване на всеки 6-12 месеца – за да сме сигурни, че не растат с темпа на злокачествените си аналози. Самият факт, че една жена трябва да се явява на гинекологичен преглед по 1-2 пъти годишно, за да се увери, че не страда от злокачествено заболяване, не може да не наруши душевния й комфорт. Още по-драстично е нарушен душевния комфорт на жена, която страда от неправилни маточни кръвотечения. Забележете, че не говорим за чисто физическите параметри на страданието й – от необходимостта постоянно да е запасена с хигиенни пособия до клиничните симптоми на хроничната анемия. Тук става дума за нарушен душевен комфорт: пониженото самочувствие, изнервящото очакване кървенето да започне или да спре, унизителните случаи на отказ в последния момент от служебно или развлекателно пътуване, разочарованието от пропусната възможност за романтично преживяване. Все неща, свързани с качеството на живота. Миомите (по-точно -- техните усложнения) не съкращават живота на жената, но го правят по-некачествен.

9. Не вярвайте на афоризма “Матка, която не ражда деца, ражда миоми”. Този не особено духовит афоризъм на всичко отгоре не е и верен. Първо, миомите изобщо не подминават жените с едно-две и повече деца. Ако една раждала жена е повярвала, че боледува от всичко друго, но не и от миома, тя може години наред да опитва лечение на неправилните си маточни кръвотечения с различни хапчета, докато накрая се окаже, че операцията ще сложи веднъж завинаги край на страданията й. Понякога въпросният афоризъм се интерпретира малко по-различно. Жена между 40 и 50 години е решила, че вече не може да забременява. Менструацията й става нередовна, започва да прескача. Чувства тяжест в долната част на корема си, понякога й се струва, че опипва нещо плътно. Жената си казва: “Вече не мога да раждам деца, значи съм развила миома”. Няма съществени оплаквания и отлага посещението си при гинеколог. Когато най-сетне се накани да отиде на преглед се оказва, че е с напреднала бременност. Освен внучета, предстои й да гледа собствено детенце. Второ, нераждали жени също могат да развият миома. На такива жени гинекологът трябва да предложи и проведе лечение, което максимално да съхрани детеродната им способност. Тази задача понякога не е лесна и изисква специална професионална квалификация. Понякога, за съжаление, задачата се оказва неизпълнима – но такива случаи са извънредно редки.

10. Медицината не лекува миоми на матката, а жени с миоми на матката. Според статистиките, по света най-честа причина за оперативно отстраняване на матката е наличието на миома (миоми). Отстраняването на матката безспорно представлява окончателно излекуване на маточните миоми, но не можем да го препоръчаме като универсален лечебен метод. Всяка жена с миоми на матката е отделен, уникален случай, който изисква отделен, уникален подход. За илюстрация ще представим примери за няколко коренно различни – и все правилни – лечебни тактики, възприемани при една и съща диагноза (маточни миоми). Първи пример: Жена на 45 години. Множество миомни възли са уголемили матката й до размер на пет-шестмесечна бременност. Няма нито неправилни маточни кръвотечения, нито други гинекологични оплаквания. В случая самата големина на матката е достатъчно основание да предложим оперативното й отстраняване. Съдбата на яйчниците ще се реши по време на операцията. Ако те не са болестно променени, нямаме основания да ги отстраним. Втори пример: Жена на 51 години. Оплаква се от умерено изразени маточни кръвотечения. Засега няма анемия. Ехографията открива два миомни възела (с диаметър 2 и 5 сантиметра), по-малкият е сравнително близо до маточната кухина. В този случай не е сигурно дали кръвотеченията са предизвикани от миомите или са възрастово обусловени. Можем да опитаме хормонално лечение с гестагени. Те няма да намалят обема на миомите, но могат да нормализират кръвозагубата. Ако това стане до 2-3 месеца, миомните възли остават обект на проследяване. При тази жена имаме основания да очакваме менопауза в близко бъдеще. Менопаузата твърде вероятно ще свали от дневния й ред проблема “маточни миоми”. Трети пример: Жена на 40 години, с две раждания, без гинекологични оплаквания. При профилактичен преглед е открита маточна миома с диаметър 3-4 сантиметра. Тук препоръчваме проследяване на миомата (ехографско измерване веднъж годишно), без никакво лечение. Четвърти пример: Жена на 32 години, нераждала, без гинекологични оплаквания. Налице е субсерозен миомен възел с диаметър 9 сантиметра. На тази пациентка предлагаме оперативно отстраняване на миомния възел. Не се налага отстраняване на матката и яйчниците. Пети пример: Жена на 28 години, нераждала. Страда от неправилни маточни кръвотечения. В матката се установяват няколко миомни възли, които я уголемяват до размер на петмесечна бременност. На тази пациентка ще предложим лечебен курс със Золадекс или Диферелин, последван от операция за отстраняване на всички видими възли. Освен това, ще я посъветваме да забременее в близките 1-2 години. Ако отложи репродуктивните си планове за по-късно, в матката й твърде вероятно ще се образуват нови миоми. Шести пример: Жена на 40 години. Страда от тежки неправилни маточни кръвотечения, които са довели до анемия. Матката й е уголемена колкото четиримесечна бременност, за сметка на множество миомни възли, част от които деформират маточната кухина. Предлагаме оперативно отстраняване на матката. Съдбата на яйчниците ще се реши по време на операцията. Ако те не са болестно променени, нямаме основания да ги отстраним. Седми пример: Жена на 35 години. Страда от тежки неправилни маточни кръвотечения, които не се повлияват от хормонално лечение и са довели до анемия. Гинекологичният преглед открива едно единствено изменение – малък (2 сантиметра) миомен възел, разположен субмукозно. При този случай е уместно да се направи опит за отстраняване на възела чрез специално конструиран за целта хистероскоп. Ако това е невъзможно, остава един-единствен изход – оперативно отстраняване на матката. В заключение – не подценявайте наличието на миома във вашия организъм , не чакайте тя да придобие гигантски размери и едва тогава да се решите да легнете на операционната маса. Това усложнява технически операцията, а на Вас може да причини различни физически, психически и социални неблагополучия.

Анета Начева



Още статии за Миома на матката




Дали това е миома - въпрос от потребител
Трябва ли да се премахне матката при миома?
Десет истини за миома на матката
Лек за миома
Опасна ли е миомата?
Остарели ли са хирургичните методи при миома на матката?






Всичко за Вашето здраве Последно публиквано



Каталог - Заболявания Каталог - Заболявания


Бързо търсене

Категория: зависимости
Алкохолизъм
Наркомании
Пристрастявания
Категория: на бебето и детето
Агресивност
Алергична хрема на бебето и детето
Алергия към белтъка на кравето мляко
Ангина при бебето и детето
Анемия при бебето и детето
Апетит - пълни деца
Аромотерапия и децата
Безапетитие при бебето и детето
Бронхиална астма при бебето и детето
Бронхит и пневмония при деца
Варицела
Висока температура на бебето и детето
Възпаление на ушите на бебето и детето
Глисти
Грижа за пъпа на новороденото
Грип при бебето и детето
Гърч
Да отгледам и възпитам детето си
Детска церебрална парализа
Детски аутизъм
Детски диабет
Екземи при деца
Епилепсия при деца
Жълтеница
Запек на бебето и детето
Заушка
Имунизационен календар
Кашлица при бебето и детето
Коклюш при бебето и детето
Колики
Менингит
Млечни зъби
Млечница
Морбили
Нощно напикаване - енуреза
Отит
Отравяне
Плач
Подсичане
Проблеми в пикочните пътища и бъбреците
Проблеми с очите на бебето и детето
Разстройство - диария при бебето и детето
Рахит
Рубеола
Температура - висока
Травми на бебето и детето
Хрема при бебето и детето
Категория: на бъбреците и отделителната с-ма
Бъбреци
Бъбречна поликистоза
Бъбречна туберкулоза
Бъбречно-каменна болест
Жлъчно-каменна болест - холеритиаза
Остър гломерулонефрит
Пиелонефрит
Подагра
Простатит
Смъкване на бъбрека - нефроптоза
Тумори на бъбреците
Уретрит
Хемороиди
Хипертрофия на простатата
Цистит
Категория: на дихателните органи и слуха
Ангина - възпаление на сливиците
Астма бронхиална
Белодробен абсцес
Белодробен емфизем
Белодробна емболия и белодробен инфаркт
Белодробна склероза
Болки в ушите
Бронхиектазии - разширение на бронхите
Бронхиолит
Бронхит
Бронхопневмония
Възпаление на тъпанчето
Възпалено гърло
Задавяне с чуждо тяло
Кашлица
Кръвоизлив от носа
Ларингит
Мениеров синдром
Моноцитна ангина
Плеврит
Саркоидоза
Сенна хрема
Синуит
Сърбеж в ушите
Трахеит
Туберкулоза
Фарингит
Хрема
Категория: на жлезите с вътрешна секреция
Адипозо-генитална дистрофия
Базедова болест
Диабет
Ендемична гуша
Затлъстяване
Остър панкреатит
Рак на щитовидната жлеза
Синдром на Кушинг
Тиреотоксикоза
Хипотиреоидизъм
Холестерол
Категория: на кожата и венерически
Белези
Витилиго
Възловидна еритема
Генитален херпес
Гонорея - трипер
Дерматомикози
Екзема
Изгаряне
Измръзване
Импетиго контагиоза
Карцинома базоцелуларе
Карцинома спиноцелуларе
Контактен дерматит
Лупус еритематодис - вълчанка
Меланома малигнум
Пигментни петна
Пруриго на Берние
Псориазис
Розацея
Себорея
Себороична екзема
Слънчево изгаряне
Трихомоназа
Хламидиаза
Червен вятър - еризипел
Категория: на нервната система
Алцхаймер
Анорексия и Булимия
Безсъние
Вирусни менингити
Главоболие
Гнойни менингити
Депресия
Дископатия и дискова херния
Епилепсия
Ишиас
Мениеров синдром
Мигрена
Миелит
Множествена склероза
Мозъчен исхемичен инсулт
Мозъчен хеморагичен инсулт
Невралгия
Неврит на лицевия нерв
Паркинсонизъм
Прогресивна мускулна дистрофия
Радикулит
Стрес
Сътресение на главния мозък
Тумори на главния мозък
Тумори на гръбначния мозък
Херпес Зостер
Категория: на опорно-двигателната
Акушерска парализа
Анкилоза
Артроза
Асептична некроза
Болест на Бехтерев
Дисторзия - навяхване на ставата
Костно-ставна туберкулоза
Луксация - изкълчване на ставата
Остеоартрит
Остеомиелит
Остеопороза
Плоско стъпало
Прогресивна мускулна дистрофия
Рахит
Ревматизъм
Ревматоиден артрит
Сколиоза
Тендовагинит
Травми на гръдния кош
Тумори на костите
Тумори на ставите
Шийна спондилоза
Шип на петата
Категория: на очите
Глаукома
Ечемик
Катаракта - перде
Конюнктивити
Късогледство и далекогледство
Смущения в зрението в детска възраст
Старческо перде - сенилна катаракта
Категория: на половите органи
Аденом
Аменорея
Баланопостит
Безплодие - стерилитет
Болезнена менструация - дизменорея
Бяло течение
Варикоцеле
Възпаление на фалопиевите търби - салпингит
Генитален херпес
Дисменорея
Доброкачествана простатна хиперплазия - нарастване на простатната жлеза
Ендометриоза
Ендометрит
Заболявания на млечната жлеза
Кандида - кандидози
Карцином на матката
Климактеричен синдром
Колпит
Менструален цикъл
Миома на матката
Поликистоза на яйчниците
Простатит
Рак на маточната шийка
Смъкване на матката
Трихомони
Тумори на яйчниците
Урестит
Уро-генитална хламидиаза
Функционални маточни кръвотечения
Хидросалпингс
Категория: на сърцето и кръвоносните съдове
Атеросклероза
Болест /Синдром/ на Рейно
Болест на Бюргер
Инфаркт на миокарда
Исхемична болест на сърцето - ИБС
Миокардиосклероза
Нарушения на сърдечния ритъм
Разширени вени
Ревматизъм
Сърдечна невроза
Тромбофлебит
Хипертония - високо кръвно налягане
Хипотония - ниско кръвно налягане
Хронично белодробно сърце
Категория: на устната кухина
Афти
Възпаление на венците - гингивит
Заболявания на слюнните жлези
Зъбен кариес
Млечни зъби
Пародонтит
Пародонтоза
Херпес
Хигиена на устата
Категория: на храносмилателната с-ма
Гастрит
Жлъчно-каменна болест - холеритиаза
Запек
Киселини
Колит - заболяване на дебелото черво
Пептична язва
Повръщане
Рак на жлъчния мехур
Рак на стомаха
Рак на хранопровода
Стеатоза на черния дроб
Стомашни неразположения
Тумори на дебелото черво
Хепатит
Хернии
Цироза
Черен дроб - как да го предпазим от заболявания
Язвена болест
Категория: остро заразни болести
Бруцелоза
Варицела
Вирусен хепатит - А
Вирусен хепатит - В
Вирусен хепатит - С
Грип
Дизентерия
Епидемичен паротит - заушка
Коклюш
Морбили - брусница
Рубеола
Салмонелоза
Скарлатина
Тетанус
Категория: паразитни болести
Бълхи
Детски глисти
Дървеница
Краста
Кучешка тения
Кърлежи
Лаймска болест
Токсоплазмоза
Хлебарки
Категория: през бременността
Аерофагия - киселини
Анемия и бременност
Бременност и майчинство
Бременност и повръщане
Бронхиална астма и бременност
Гестационен диабет
Запек и хемороиди
Извънматочна бременност
Изтръпване, спазми, крампи
Истмикоцервикална недостатъчност - серклаж
Кървно налягане и бременност
Кърмене
Късна бременност
Листериоза
Мастит
Многоплодна бременност
Нефропатия на бременността
Отоци
Покачване на теглото по време на бременност
Помятане
Преждевременно раждане
Преносване на бременността
Рискова бременност
Следродилна депресия
Сутрешно прилошаване
Категория: сексуални проблеми
Вулводия
Диспареуния
Еякуация
Закъснял пуберитет
Импотентност - еректилна дисфункция
Мастурбация - онанизъм
Фригидност
Категория: тумори
Карцином на матката
Карцинома базоцелуларе
Карцинома спиноцелуларе
Меланома малигнум
Миома на матката
Пролактином на хипофизата
Рак на гърлото
Рак на жлъчния мехур
Рак на маточната шийка
Рак на млечната жлеза
Рак на стомаха
Рак на хранопровода
Рак на щитовидната жлеза
Тумори на бъбреците
Тумори на главния мозък
Тумори на гръбначния мозък
Тумори на дебелото черво
Тумори на костите
Тумори на ставите
Тумори на яйчниците
Други
Абцес
Авитаминоза
Алергия
Анемия
Бели петна по ноктите
Болка. Видове болки
Болки в гърба
Болки в кръста
Глад и апетит
Добави своя тема
Заекване
Здравни проблеми през летните жеги
Как да разчетем поставената ни диагноза
Лимфни възли
Лични истории
Муковисцидоза
Натъртено
Порфирия
Пролетна умора
Психично здраве
Съвети за грижа за косата
Фрактура
Цьолиакия /целиакия/

Виж всички заболявания

Каталог - Билки Каталог - Билки


Бързо търсене

Айважива - Alcanna tinctoria
АЙИЕ - Artemisia argyi Levl
Акация - Robinia Pseudoacacia L.
Алкостоп - спри алкохола!
Алое - Aloe Vera
Анасон - Pimpinela Anisum L.
Ангелика - Angelica Archangelica L.
Арника - Arnica montana L.
Ароматна кализия - Callisia Fragans
Арония - Sorbus melanocorpa
Бабини зъби - Tribulus terrestris
Билки за бани при хемороиди
Блатен аир - Acorus calamus L.
Блатен тъжник - Spirea ulmaria L.
Блян
Бобови шушулки - Phaseolus Vulgaris L.
Божур - Paeonia Decora
Борови връхчета - Pinus sylvestris
Босилек - Ocimum Basillicum
Брей - Tamus Communis
Брош - Rubia tinctorum L.
Бръшлян - Hedera helix L.
Бряст - Ulmus
Бушменски отровен храст - Acokanthera oppositifolia
Бял имел - Viscum album L.
Бял оман - Inula Helenium L.
Бял Равнец - Achillea Millefolium L.
Бял трън - Silybum Marianum L.
Бяла бреза - Betula pendula
Бяла върба - Salix Аlba
Великденче - Veronica
Ветрогон - Eryngium Campestre
Вечнозелен кипарис
Вишна - Prunus cerasus L.
Водна детелина - Menyanthes trifoliata L.
Водно Пипериче - Polygonum Hydropiper L.
Волски език - Asplenium scolopendrium
Врабчови чревца - Stellaria media L.
Вратига - Tanacetrum Vulgare
Върбинка - Verbena Officinalis L.
Гинко Билоба - Ginkgo Biloba L.
Гледичия - Gleditsia triacanthos L.
Глог - Crataegus Monogyna L.
Глухарче - Taraxacum Officinale
Гороцвет - Adonis vernalis L.
Горчив пелин
Градински чай - Salvia Officinalis
Гръмотрън - Ononis spinosa L.
Дафинов лист - Laurus nobilis L.
Девесил - Levisticum officinale
Демир Бозан - Кандилколистно обичниче
Джинджифил - Zingiber Officinale L.
Джоджен - Mentha Spicata L.
Дилянка (Валериана) - Valeriana officinalis L.
Дракови парички - Paliurus spina-christi
Дребноцветна върбовка - Epilobium Parviflorum L.
Ду Хуо
Дъб /кори/ - Cortex Quercus L.
Дюля - Cydonia oblonga Mill
Дяволска уста - Leonurus Cardiaca L.
Евкалипт - Eucaliptus
Енчец - Solidago virga-aurea
Еньовче - Galium verum L.
Ефедра - Ephedra Distachya L.
Ехинацея - Echinacea Angustifolia
Жаблек - Galega officinalis L.
Женшен - Panax Ginseng
Живовлек - plantago major L.
Жълт Кантарион - Hypericum Perforatum
Жълт Равнец - Achillea Clypeolata L.
Жълт Смин - Helichrysum arenarium L.
Жълта тинтява - Gentiana Iutea L.
Зайча сянка - Asparagus officinalis
Здравец - Geranium Macrrorhizium L.
Златовръх - Rhodiola rosea L.
Змийски лапад - Arum Maculatum L.
Змийско мляко - Chelidonium Majus L.
Зърнастец - Rhamnus frangula
Иглика - Fl. Primulae
Изсипливче - Herniaria glabra
Исиот - Zingiber officinale
Исландски лишей - Cetraria Islandica
Исоп - Hyssopus Officinalis L.
Калина - Viburnum opulus L.
Калоферче - Tanacetum Balsamita
Каменоломка - Pimpinella Saxifraga
Камшик - Agrimonia Eupatoria L.
Карамфил - Eugenia Caryophyllata
Кафяво морско водорасло - Cystoseria Barbata L.
Кисел трън - Berberis Vulgaris L.
Клинавче /орлови нокти/ - Lonicera caprifolium
Коило - Stipa spp.
Комунига - Melilotus L.
Коноп - Cannabis Sativa L.
Конски кестен - Aesculus hippocastanum L.
Копитник - Asarum europaeum L.
Коприва - Urtica Dioica
Копър - Anethum graveolens
Кориандър - Coriandrum Sativum
Котешка стъпка - Clinopodium Vulgare L.
Котешки нокът - Uncaria Tomenosta Wild
Кръвен Здравец - Geranium Sanguineum
Кукуряк - Helleborus Оdorus L.
Къпина - Robus Fruticosus
Лавандула - Lavandula Angustifolia
Лазаркиня - Asperula Odorata
Лайка - Matricaria Chamomilla
Лен - Linum usitatissimum L
Лепка - Galium aparine L.
Леска - Corylus avellana
Липа - Tilia Cordata Mill.
Лопен - Verbascum phlomoides L.
Луличка - Linaria Vulgaris L.
Люляк - Syringa L.
Магарешки бодил - Onopordum Acanthium L.
Майчин лист - Cassia Acutifolia
Мак полски
Малина - Rubus Idaeus
Мате
Маточина - Melissa officinalis
Махония - Mahonia
Мащерка - Thymus
Мента - Mentha
Мента Пиперита - Mentha Piperita L.
Метла - Kochia Scoparia
Метличина
Мечо грозде - Thymus sp. Diversa L.
Миши уши - Hieracium pilosella L.
Момина сълза - Convallaria Majalis L.
Морска краставичка - Ecbalium Elaterium L.
Мумио — илирийска смола
Мъртва коприва - Lamium Galeobdolon L.
Нар - Punica Granatum L.
Невен - Calendula Officinalis L.
Обичка - Fuchsia Hybrida
Овчарска торбичка - Capsella Bursa Pastoris
Огниче - Chenopodium Botrys L.
Омайник - Geum Urbanum L.
Орех - Juglans regia L.
Офика - Sorbus Aucuparia
Очанка
Очиболец - Potentilla
Папрат мъжка - Aspidium filix - mas L.
Пача трева - Polygonum aviculare L.
Пелин - Artemisia Absintum L.
Перуника - Iris
Петниста бударица - Galeopsis tetrahit
Петопръстник - Potentilla Reptans L.
Пирей - Agropyrum Repens L.
Плавун - Lycopodium Clavatum L.
Повет - Clematis Vitalba L.
Подбел - Tussilago farfara L.
Подъбиче - Teucrium L.
Полско Огнивче - Anagallis Arvensis L.
Пореч - Borago officinalis или echium amoenum
Пресечка - Cnicus benedictus L.
Птиче просо - Lithospermum Officinale L.
Пчелник - Marrubium vulgare L.
Пъпеш - Cucumis Melo L.
Ранилист - Betonica Officinalis
Ревен - Rheum Palmatum L.
Резене - Foeniculum vulgare
Репей - Arctium lappa L.
Решетка - Carlina Acanthifolia All.
Риган - Оriganum vulgare L.
Роза казанлъшка - Rosa Kazanlika
Розмарин - Rosmarinus officinalis
Росен - Dictamnus Albus
Росопас - Fumaria Officinalis L.
Рубрика: Китайски билки
Ружа лечебна - Althaea Officinalis
Салеп - Orchis Maculata L.
Сапуниче - Saponaria Officinalis L.
Сарсапарила - Smilax Officinalis L.
Седефче - Ruta Graveolens L.
Сена (касия) - Cassia senna L
Синап - Sinapis arvensis L.
Синя жлъчка(цикория) - Cichorium Intybus
Синя метличина - Centaurea Cyanus L.
Синя тинтява - Gentiana Cruciata L.
Синя хвойна - Juniperus Communis L.
Сладник - Glycrrhiza Glabra L.
Слез - Malva Silvestris L.
Сминдух - Trigonella foenum-graecum
Смокиня - Ficus Carica L.
Смрадлика - Cotinus
Софора - Sophora Japonica L.
Стевия - Stevia Rebaudiana L.
Страшниче - Asplenium Trichomanes L.
Съсънка (котенце) - Pulsatilla Pratensis L.
Телчарка - Polygala Major
Тлъстига - Sedum Acre L.
Трепетлика - Populus Tremula L.
Трицветна теменуга
Троскот - Cynodon dactylon L.
Трънка - Prunus Spinosa
Турта - Tagetes Erecta L.
Хвощ - полски
Хмел - Humulus Lupulus L.
Хрян - Armoracia Rusticana L.
Царевична коса - Zea Mays L.
Цариче - Alchemilla Vulgaris L.
Чай при Астма
Чемерика - Veratrum Lobelianum Berhn
Червен кантарион - Centaurium erythraea
Червена боровинка - Vaccinium vitis-idaea L.
Червена детелина - Trifolium Pratense L.
Червено подъбиче - Teucrium Chamaedrys L.
Черен Бъз - Fr. Sambuci Nigrae
Черен оман - Symphytum officinale L.
Череша - дръжки - Prinus Avium L.
Черна боровинка - Vaccinium myrtillus L
Черница - Morus Nigra L.
Чесън - Allium Sativum
Чувен - Chenopodium Bonus-Henricus L.
ШИИТАКЕ - Императорска гъба -„Гъба Жен-Шен”
Шипка - Rosa Canina
Ягода (горска) - Fragaria vesca

Виж всички билки



Каталог - Аптеки Каталог - Аптеки


Виж всички градове

Каталог - Лекари Каталог - Лекари


Виж всички категории



За потребителя

Продуктите на Здравница

Оригинален канадски кленов сироп Оригинален канадски кленов сироп

Екологично чист продукт. 100% гаранция за качество и произход. Директно от Канада. Клас "А" (Light)....


Цена: 40.20 лв.


Безалкохолна прополисова тинктура - Здравница
Безалкохолна прополисова тинктура - Здравница

Билкова смес №20 (при киста на яйчниците)
Билкова смес №20 (при киста на яйчниците)

Сода, без алуминий - 250 гр.
Сода, без алуминий - 250 гр.

Масло от бял трън
Масло от бял трън

Масло от черен кимион
Масло от черен кимион

Билкова смес №15 (при псориазис)
Билкова смес №15 (при псориазис)

Всички продукти








Най-търсено в Здравница Най-търсено в Здравница



Заболявания Заболявания

 

Билки Билки

 

Народни рецепти Народни рецепти

Всички заболявания Всички билки Всички народни рецепти

Намери бързо:    

"Ню Ес Нет ЕООД" предупреждава, че предоставената информация на страниците на ЗДРАВНИЦА не може да замени посещението на лекар, поставянето на професионална диагноза и провеждането на нужното лечение.

Facebook - Здравница Twitter - Здравница RSS - Здравница

Използването на материали от Zdravnitza.com задължително става след позоваване на източника и линк към съответната страница!

Здравница
Здравница
Здравница
   
Здравница

Copyright © 2006-2022 Zdravnitza.com Всички права запазени.
Zdravnitza.com е собственост на "Ню Ес Нет ЕООД" : Условия за ползване

email