Какво да привим с нитратите?
Има много вещества, които водят до увеличаване размера на отглежданите растения, но най–впечатляващ е ефектът при използване на нитрати. Последните се съдържат и в естествените торове, но в умерени количества и балансирани с други важни съставки. След наторяване с естествени торове нитратите успяват в по–голямата си част да се преобразуват в ценни растителни белтъчини.
Съвсем различно е положението, когато културите се наторяват с големи количества амониева селитра или други минерални торове. Растенията се свръхстимулират, но това става за сметка на нарушаване на баланса в техния хранителен състав. Не обилно торените, както и диворастящите плодове и зеленчуци са с но–ниско белтъчно и въглехидратно съдържание, но с много повече витамини, микроелементи и антиоксиданти – това са именно веществата, от които съвременникът ни има по–съществен недостиг.
Свободните нитрати, попадайки организма, в малки дози нямат видимо вредно отражение върху организма на здравия възрастен човек, но при кърмачетата това не е така, поради някои особености на бактериалната им флора в червата. Там нитратите се редуцират до нитрити, а последните се свързват с хемоглобина на кръвта, водейки до кислородна недостатъчност. При възрастния човек вредата е дозозависима и индивидуална, т.е. при наличие на добро храносмилане, интензивна обмяна и ефективни отделителни органи поносимостта е висока, но в обратния случай...
Непосредствените признаци за нитратно натравяне варират от леко неясно неразположение до отчетливи храносмилателни проблеми с гадене, повръщане, разстройство и общи признаци от рода на обриви, сърцебиене, причерняване, главоболие и световъртеж. В тежките случаи се стига до цианоза (посиняване на кожата и видимите лигавици) и недостиг на въздух, по–специално при хора, които и без това страдат от алергии като уртикария, астма и оток на Квинке или от хронични белодробни и сърдечни болести.
Непрекъснатият прием на големи количества свободни нитрати при ниска стомашна киселинност може да доведе до туморни заболявания, поради образуването на т.нар. нитрозамини. Всичко това е потвърдено чрез редица мащабни изследвания през 60–те–80–те години на миналия век и "опровергано" от отделни автори през последните години. Възниква съмнение, дали не се касае за извод, продиктуван от немедицински съображения...
Какво да се прави?
Очевидното решение е да се възстанови контролът над селскостопанските производители, а по възможност и да се подобри в сравнение с миналите десетилетия (в ред европейски страни правят най–доброто – изследват почвите, след което пропуските на вторичния контрол не са толкова фатални). Преди това да е станало, хората отчасти мога да си помогнат и сами, като правят групови частни поръчки на определени екопроизводители и отделят средства да контролират качеството на предлаганата от тях продукция. Освен това, да се повиши културата на личните стопанства, тъй като много хора дори и за собствни нужди предпочитат количеството пред качеството. На трето място, масово да бъдат оповестявани лабораториите, където всеки консуматор на невисоки цени може да направи проверка на определена продукция.
И накрая, няколко не съвсем точни, но полезни за обща ориентировка указания могат да ни бъдат от полза:
1. Избягвайте неестествено едрите екземпляри от плодовете и зеленчуците, които купувате – възможно е те да са или много нитратни, или генно манипулирани. Също така внимавайте за неспицифичен вкус или аромат на продуктите (но трябва да имате база за сравнение, така че поне от време на време яжте екологични храни!).
2. Употребявайте колкото се може по–рядко и в малки количества извънсезонните продукти, които освен по–скъпи по правилно и са подложени на по–мащабно химическо въздействие. Винаги измивайте под силна струя и обелвайте съмнителните продукти!
3. Плодовете и зеленчуците, които много бързо омекват и загниват, дори и в хладилника, е явно, че са били торени над допустимото.
4. Зеленчуците, особено съдържащите хлорофил – зелени листа, зелени чушки – могат да намалят нитратното си съдържание след накисване във вода и поставяне за няколко часа на светло. Извън това обаче дългосрочното съхранение на каквито и да са храни при висока температура крие опасност от увеличаване на нитритите, а и от развитие на бактерии.
5. Дървесните плодове по–малко поемат нитратите, тъй като те се разпределят главно в богатата им листна маса. Ягодоплодните са по–рискови, особено за алергичните.
6. Ако не сте в положение да с осигурите чиста продукция през повечето време, правете по 3–4 дни в месеца разтоварващи режими, по време на които употребявайте чиста вода, билкови чайове и натурални плодове, зеленчуци и сокове. През лятото и ранната есен в това пречистващо меню могат да участват горски плодове, коприва, глухарче и др. брани сред природата растителни храни.
7. Приемащите нитрати под формата на лекарства за сърце трябва да знаят, че с промяната на сезона и съответно на нитратното съдържание на храната може да се наложи промяна и в дозировката на вземания от тях препарат и при съответни оплаквания да се консултират със специалист.
Tweet
|
Всичко за Вашето здраве
Каталог - АптекиВиж всички градове |
Каталог - Лекари
Виж всички категории |