Разделно хранене - какво трябва да знаем за него?

Какво е това “разделно хранене”?
Това е система за хранене, разглеждаща храната като сбор от хранителни вещества, разделени в няколко ясно дефинирани групи, като дефинира методика за тяхното ефективно съчетаване с цел подобряване на храносмилането, намаляване на времето за смилане и усвояване на храната и намаляване на отпадните храносмилателни продукти.

На какво се основа постулата за “не смесване” и смесване на храните от определените групи?
Теорията е изградена на ниво биология и биохимия. Тя дефинира химичния характер на храната и процесите на храносмилане - попадане на храна в дадено звено на храносмилателната система, ответна организмова реакция на адаптация, обработка на храната и довеждането и до следващо такова звено. Основния коз на учените защитаващи постулатите на разделното хранене е способността на организма да “различава” храната, която попада в храносмилателната му система според химичните и параметри. Друг важен аспект на храносмилането според същите учени е активността на храносмилателните ензими в зависимост от киселинността на различните храносмилателни звена на организма.

Кои са тези дефинирани хранителни групи със собствени особености на храносмилане и какво ги обединява?
Според състава си съществуват няколко основни групи храни, съответно разпределени и класифицирани спрямо количественото съдържанието на определени изграждащи ги и участващи в структурата им вещества.

Ето и най-общата им класификация - според преобладаващата в тях хранителна съставка:

Въглехидратно преобладаващи - (с въглехидратно съдържание над 15%, или с преобладаващо такова): хляб и хлебни изделия, ориз и оризови изделия, зърнени храни (пшеница, ръж, просо, елда и т.н.), царевица, картофи, грах (грахът и картофите са високо скорбялни зеленчуци), овесени ядки, кестени и др.

 Белтъчно преобладаващи - (с предимно белтъчно съдържание, или с общо присъствие, над 10%): мляко и млечни изделия, яйца, соя и соеви заместители на месото (най-добре е да се ядат отделно от други белтъци и въглехидрати), месо, риба, повечето морски храни (миди, стриди, омари, скариди), ядки и др.

 Бобови храни: - (комбиниран тип храни с приблизително равностоен състав на вещества): зрял фасул, леща, нахут, фъстъци и др.) Мастно преобладаващи - (със съдържание на мазнини над 55%, изцяло такива, или с преобладаващ много над другите основни вещества % в състава на храната): Растителни масла от семена и ядки, зехтин, мас, масло, сметана, топени сирена с масленост над 60%, семена, палмово масло, кокосово масло и др.

 Захарно преобладаващи: (това са сладки храни, съдържащи моно и дизахариди): мед, бяла захар (захароза), фруктоза, малтоза, лактоза, гликоза, шоколадови изделия, сладка, конфитюри и др. Плодове: Ябълки, круши, череши, дюли, черници, вишни, банани, фурми, портокали, мандарини, тенджерини, грейпфрути, грозде, кайсии, праскови, смокини, мушмули, киви, ананас, нар, райска ябълка, ягоди, малини, боровинки, къпини, пъпеши, дини (последните два плода се консумират отделно дори и от плодовете) и др.

Зелечуци: краставици, домати, марули, салати, чушки, спанак, зеле, карфиол, броколи, тиквички, тиква, моркови, зелен фасул, зелен грах, магданоз, копър, целина, патладжани, бамя, ряпа, суров картоф, репички и др.

Киселинни храни (тук са включени някои храни с особен характер, отличаващи се с ниско pH): лимони, шипки, касис, кисели краставички, кисело зеле, кисел чесън, туршйи и др. продукти подложени на млечно-кисела ферментация. И някои напитки: Черен чай, кафе, газирана вода, бира, вино, гроздов сок и др.

Сполучливи комбинации:

белтъци с мазнини
белтъци със зеленчуци
белтъци с белтъци с различен произход (пример: яйца с мляко и др. подобни)
въглехидрати с мазнини
въглехидрати със зеленчуци
въглехидрати със захари (за хора със здрава храносмилателана система)
мазнини със зеленчуци
мазнини с кисели храни
захарни с кисели храни
плодове най-добре отделно
бобови със зеленчуци
бобови с мазнини

Отслабва ли се от разделното хранене?
Не! Причината за понижаването на процента подкожни мазнини е основан на разлика между изразходваните в ежедневието калории и приетите с храната калории. След като не се отслабва, защо постоянно се препоръчва за това? Причината е чисто психологическа. Обикновено при разделното хранене, ястията имат обща намалена калоричност, както и голям процент вода. Автори на книги с рецепти за разделен тип хранене, се насочват основно към ястия богати на зеленчуци, т.е. ястия със засищащ ефект и ниска калоричност. Това е причината хората да мислят, че от разделно хранене се отслабва. Отслабването в този случай е заради калориен дефицит, а не заради разделния прием на храните.

Има ли полза да се храним разделно, каква е тя и кой има най-голяма нужда от нея?
Ползата от разделния принцип на комбиниране на храни в менюто се изразява основно в две неща - по-бързото храносмилане (говорим за минути) и по-пълното усвояване на храната (говорим за няколко процента). Разделното хранене лесно се вписва в повечето съвременни хранителни режими за понижаване на тегло. Кетонната диета и Ниско въглехидратната диета са добър пример за практическото приложение на разделния принцип на хранене.

В първия хранителен режим, въглехидратите на практика отсъстват в по голямата част от менюто, а във втория са в твърде ниски количества за деня, за да окажат съществено влияние върху времето на храносмилане и процента на усвоената храна. Оказва се, че най-голяма полза от разделното хранене имат не, толкова хора понижаващи телесно тегло, колкото онези стремящи се да задържат едно тегло постоянно или да покачат процента на мускулната си маса, намалявайки или задържайки подкожните мазнини в даден процент. Това е така, понеже при тази група хора постоянното снабдяване на тялото с енергия и качествена бързо смилаема и лесно усвоима храна е от съществено значение. Ето защо все повече атлети трениращи фитнес културизъм се насочват към Високо мазнинна ниско въглехидратна диета или към Равномерно балансирана диета, с разпределение на веществата по метода на разделния прием на храни.

Научно обосновано ли е разделното хранене?
И да, и не. Науката се раздвоява по отношение на това дали организма “различава” онова което е в храносмилателната му система, т.е. спори се за т.нар. въпрос за наличие на “храносмилателен интелект”. Част от учените разискващи въпроса излагат теории в доказателство на такъв, а други в полза на липса на такъв. Отново ще Ви се наложи да направите собствен избор.

Използвана литература
Авторът приема научната методика за съвместимост на храните , описана от Доц. Др. Радослав Радев и Др. Румяна Цанкова в труда им "Разделно хранене", "Scorpio vi 2002, Sofia.