Общото охлаждане и местното измръзване предизвикват увреждания, причинени от въздействието на ниски температури върху човешкия организъм с преобладаваща загуба на топлина, в сравнение с продуциращата се в организма от метаболизма му топлина.

Уврежданията биват остри и хронични. Настоящият материал разглежда острите увреждания. Те биват:
 - местни измръзвания
 - общо охлаждане
 - комбинация от двете

Фактори, улесняващи увреждането:
 - метеорологични условия - температура, вятър, влажност и др.
 - моментно състояние на организма
 - екипировка и защитни средства
 - времетраене на експозицията на студ
 - моментно оказване на първа помощ
 - начин на оказване на първа помощ и транспорт - поведение на спасителите и екипите в медицинските заведения

Патологични процеси, настъпващи в тъканите и органите, причинени от острите студови увреждания:
 - образуване на ледени микрокристали в или между клетките
 - остро нарушаване на кръвотока в органите и тъканите
 - засилване на тромбообразуването в малки, средни и големи артерии с последващо допълнително нарушаване на кръвоснабдяването
 - нарушаване на невроналната регулация на кръвоснабдяването, водеща до смущения и на обмяната на веществата
 - формиране на некръвоснабдени и умъртвени участъци от тъканите (некрози) - при повърхностни увреждания сухи, а при по-дълбоко и вторично инфектирани - влажни
 - проявява се вторично въздействие върху целия организъм, особено при продължително излагане на студ и влага

Патологичните прояви на студово увреждане се развиват фазово и в еволюция във времето.

Местно измръзване.
Най-често е по откритите части - пръсти на ръце и крака, върха на носа, ушните миди, открити участъци на лицето и т.н. Различаваме четири степени

Първа степен: внезапно, силно побледняване, първоначална болка с последваща загуба на чувствителност. При прекратяване въздействието на студа и енергично затопляне - последваща болкова реакция, сърбеж, зачервяване и оток, продължаващ средно около 72 часа

Втора степен: настъпва няколко часа след студовото въздействие като включва горепосочените симптоми плюс поява на мехури, пълни с прозрачна или бледожълтеникава течност

Трета степен: налице са проявите от I и II степен, плюс втвърдяване на повредените участъци и продължителна бледност, заедно със загуба на чувствителност. Няколко часа след това следва рязка промяна на цвета на засегнатия участък - синкав, сивосинкав до тъмно син. От време на време - засилване и рязко намаляване на болката

Четвърта степен: описаните симптоми от III степен, придружени с по-дълбоки тъканни поражения и обикновено - тъмно червен цвят на засегнатите участъци. Отпадане функциите на крайниците, ако са засегнати

Общо охлаждане

Различаваме три степени:
 - лека
 - средна
 - тежка степен (изхода най-често е смърт или инвалидност)

От момента на въздействие до преминаване на общото охлаждане в тежка степен или смърт се наблюдават засилване чувството за студ, придружено от треперене и настръхване на кожата; чувството на премаляване; глад; обърканост или възбуда; хаотични, разхвърляни или некоординирани движения; объркан говор и нецеленасочено поведение; последваща силна отпадналост; невъзможност за движение; непреодолимо желание за лягане (най-често на снега) и заспиване. Ако не бъде прекратено въздействието на студа до този момент настъпва забавяне и промяна на регулацията на дишането до спирането му с последващо забавяне и тежка промяна на регулацията на сърдечната дейност до спиране на сърцето и прекратяване циркулацията на кръвта.
Преди спиране на ефективната циркулация и на отпадъчното дишане, пострадалият обикновено преминава през етап, наречен "мнима смърт" - крайна фаза на тежък хипотермичен шок.

Опити за спасяване се правят, ако:

 - при бързия оглед не са открити следи от запушване на дихателните пътища
 - при бърз, повърхностен оглед не са установени и несъвместими с живота травми (най-често тежки травми на главата)
 - ако се установи макар и минимална (много бавна), но налична сърдечна дейност
 - когато, макар и да няма реакция на зениците, обвивката на окото не е изсъхнала съвсем
 - когато се измери във външното ухо (ако има такава възможност) температура над 26°С посредством специален термометър.
 - Когато горепосочените критерии са налице и започнат опити за спасяване, те продължават и по време на транспорта до мястото на оказване на квалифицирана помощ.

Профилактика на местното измръзване и общото охлаждане
Профилактиката на студовите увреждания е насочена към изключване влиянието на описаните в началото фактори. Особено внимание се отделя при подбора на подходящи лична екипировка и защитни средства, когато се предвижда или може да се наложи продължително пребиваване при ниски температури. Освен прецизен подбор на лична екипировка трябва да се осигури и достатъчно количество калорична храна и течности. Движението по маршрута трябва да започне рано и да завърши по светло в хижа, станция или заслон, където може да се почине пълноценно и да се осигури топлинен комфорт, да се възстановят силите с приемане на достатъчно течности - чай, кафе, бульон, вода и т.н.

Помощ при местно измръзване и общо охлаждане

Местно измръзване :
 - изолиране от студа
 - подмяна на измокрени ръкавици, шапка, чорапи и т.н. Повърхностните измръзвания се третират в затоплено помещение по два начина:
 - посредством затопляне на измръзналия крайник в съд с вода до 38°С за 20-30 минути. След това се подсушава, намазва се с тънък слой Дефламол и се прави нестегната, суха превръзка (най-добре с марля, памук и бинтове)
 - посредством превръзка, без масажиране и затопляне в съд с вода, а направо превръзка - нестегната, с голямо количество марля, памук и бинтове

 - при измръзване II степен, с мехури, те не се пукат и не се масажира поразения крайник. Прави се нестегната превръзка със стерилна марля, предварително намазана с Дефламол или Йодасепт и върху нея повече стерилен памук и бинт. Същото се отнася и за по-дълбоките местни измръзвания, при които се налага допълнително имобилизация на крайника. Целта е при дълбоките измръзвания да се предпази от развитието на влажна гангрена. Допълнително се дават
 - обилно количество течности - чай, бульон, кафе и т.н.
 - обезболяващи медикаменти (ако няма противопоказания) - Аспирин с витамин "С", Парацетамол, Аналгин, Фортрал и др.
 - може да се дадат превантивно (ако няма противопоказания) и антитромбозни медикаменти - Антистенокардин, Трентал и др.
 - задължителен преглед в лечебно заведение и при необходимост приложение на противотетанична профилактика - антибиотици
 - всяко следващо поражение на същото място води до допълнителни по-тежки увреждания - което налага да се взимат мерки да не се допуска това

Подлежащите местни измръзвания се лекуват след пристигане на пострадалия в хижа, заслон или болнично заведение, тоест - мястото, където ще се осигури на пострадалия максимален температурен комфорт. Тук му се дават допълнително - калорична храна, още течности и при необходимост - обезболяващи медикаменти. Ако се налага - доорганизира се и се подобрява качеството на транспорта до болнично заведение.

Oбщи охлаждания

Ако пострадалият е в безсъзнание, след кратко и внимателно изолиране от студа, се проверяват всички критерии относно наличие или липса на основни жизнени функции и ако няма достатъчно ефективни такива, започват се опити за познатите начини.
Да се помни, че ако се налага изкуствено дишане, по-добре е през маска да се подава издишан въздух от спасителя, тъй като е затоплен и по време на спасителни акции е по-трудно да се осигури на място затопляне и овлажняване на подавания кислород. Може да се редува обдишване с АМБУ и подаване на въздух от спасителя. Междувременно се прилага, ако е необходимо и сърдечен масаж, като при наличие на лекари си прилагат и медикаменти: Адреналин, Натриев бикарбонат, Дексаметазон и др.
Подготвя се транспорт до мястото, където може да се продължи с по-квалифицирана обработка.

Ако е в съзнание, след изолиране от студа и проверка за наранявания и кръвоизливи, започва незабавен щадящ транспорт, като се дава на пострадалия неколкократно малки количества топли, силно подсладени течности и се наблюдава общото му състояние, дишането и пулса.

Ако по време на транспорта охладеният изпадне в безсъзнание, но със запазено дишане и сърдечна дейност, още при първа възможност трябва да започне опит за допълнително, бавно затопляне на тъй нареченото "телесно ядро" на Хиблер - областта на сърцето, горната и средна част на корема, където в дълбочина минават големите кръвоносни съдове. Затоплянето става посредством подлагане под изолиращите завивки на грейки, бутилки или други съдове с вода, затоплена не повече от 40°С. Ако са по-топли, съдовете може да се увият с хавлиена кърпа, или самата хавлиена кърпа може да се натопи в топла вода и след добро изстискване да се ползва като грейка. Бутилки или топли кърпи могат да се поставят и под мишниците от двете страни.

Преместването на охладения от едно транспортно средство в друго, както и самият транспорт трябва да бъдат много щадящи, тъй като отпадните продукти, отделящи се от тъканите при затоплянето, могат да предизвикат фатални сърдечни аритмии при раздвижване.

Болничното лечение е посредством медикаменти и апаратура, с успех прилагани през последните години в много страни - методи на "изкуствено кръвообръщение", машина "сърце - бял дроб", перитонеална диализа и др.

Спасителите, участващи в акция за търсене и евакуиране на хипотермично пострадали, освен перфектната лична екипировка, е необходимо да разполагат и с достатъчно количество калорична храна и топли напитки.

Концентриран алкохол може да се дава само в хижите, заслоните или санитарния транспорт и то в малки количества, само на охладени в съзнание.

Спасителните групи трябва да се подготвят с набор медикаменти и разтвори за венозно вливане, а също и с набор за изкуствено дишане.