
Вероятно няма български дом, в който да не са използвани лекарствата, които преди десетилетия са създадени в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ), основан от "бащата" на българската фармация - акад. Любомир Желязков (1918-1993). Между тях са прениламин, фурантрил, пирамем и емовит, темпалгин, трибестан и много други, съобщиха за БТА от Патентното ведомство в България.
Акад. Любомир Желязков е вписан в "Златната книга" на Патентното ведомство на България на 21 май 1985 г
Акад. Любомир Желязков е български учен в областта на химията и фармацевтичните средства, и е водещ специалист в областта на биологично активните съединения и технологиите за получаване на лекарствени средства и препарати, показва справка на отдела "Справочна информация" на Българската телеграфна агенция (БТА).
Роден е на 14 октомври 1918 г. в Свиленград. През 1946 г. завършва специалността "Химия" в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". По време на следването си участва в младежкото революционно движение, за антифашистката си дейност е изпратен в концлагер. След като се дипломира, се отдава на научна работа в областта на химията на лекарствените препарати.
Акад. Любомир Желязков има голям принос в организацията на научноизследователската дейност в България. Той е един от основателите на Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) през 1947 г. Като директор на института, той има принос за развитието на науката в областта на лекарствени средства и препарати. По-късно е директор на "Фармахим". От 1951 г. е хоноруван преподавател във Висшия химикотехнологичен институт (ВХТИ) в София. От 1965 г. е професор. От 1972 г. е първи заместник-председател на Комитета за наука и технически прогрес.
През 1973 г. е избран за член-кореспондент, а през 1977 г. - за академик. Бил е главен научен секретар, а от 1977 г. до 1988 г. е заместник-председател на Българската академия на науката (БАН). Дълги години е главен редактор на "Списанието на БАН". В изследователската си дейност винаги се е ръководил от мисълта за тези, които ще ползват неговите лекарства и препарати.
Според него най-точната мярка в науката не е само талантът, а упоритият труд и конкретният резултат от работата. "Случва се търсеното решение да дойде сякаш изневиделица. След като много дни и месеци не върви, изведнъж се появява готовият отговор на въпроса, който дълго е човъркал мисълта", споделя ученият в интервю през 1985 г.
Акад. Любомир Желязков има огромен принос за научно-техническия прогрес в България. Значителни са неговите приноси в синтеза на противотуберкулозни, спазмолитични, антихолестеринови и други фармацевтични препарати. Той е притежател на многобройни авторски свидетелства и патенти. Под негово ръководство и с негово участие са синтезирани първите български оригинални лекарства - ИНХА-17 за лечение на туберкулоза, и САХ.
Негово дело са десетки технологии за съвременни лекарствени препарати, някои от които десетилетия наред заемат основно място в производството на лекарства в България.
С неговото име са свързани над 80 авторски свидетелства за изобретения, десетки разработки в областта на химиотерапевтичните средства - сулфонамиди, противотуберкулозни, нитрофурани.
На тази основа са създадени известни и в света български лекарствени препарати, като "Римифон", "Етоксид", "Нитрофен". Оригинален принос на акад. Любомир Желязков са широко прилаганите в лечебната практика спазмолитик "Бензилхармин" и транквилизаторите - "Темпидон", "Ленотил", "Метаквалон", стимулаторът за централната нервна система "Адапен".
Десетките технологии, разработени от него, особено методите за производство на "Прениламин", "Кодеин", "Темпидон", "Спазмоккалм", "Схинолсин" и на диуретика "Фурантрил", са признати в цял свят.
Акад. Любомир Желязков има над 100 публикации в областта на синтетичната химия, фармакологията, токсикологията, биохимията, както и учебник, и ръководство по химия на органичните лекарствени средства. В десетгодишната си преподавателска дейност и десетилетия творчество в БАН той неизменно следва кредото си, че науката изисква максимум себеотдаване.
През октомври 1978 г. акад. Любомир Желязков е удостоен с ордена "Георги Димитров" за научно-преподавателската си дейност и по случай неговата 60-годишнина. Умира внезапно на 12 май 1993 г.
Цялата статия за учения можете да прочетете на следния линк:
https://www.bta.bg/bg/news/lik/387621-nyama-dom-u-nas-v-koyto-da-ne-sa-izpolzvani-lekarstva-sazdadeni-v-instituta-o
прочети още Ханеман, основоположникът на хомеопатията
прочети още Елизабет Блакуел или трудният път на жените в медицината
прочети още Дядо Влайчо и неговите съвети за здраве
прочети още Калните бани за здраве у нас и техният родоначалник
прочети още Какво знаем за диетите на Озава?
прочети още Как д-р Бах стигна до извода, че се лекува пациента, а не болестта?
прочети още Как д-р Ливинтстън откри билката строфантус?
прочети още Как бе създаден тритомника?
прочети още Ботаникът, който нарече домата помидор
прочети още Кой е откривателят на маскираната хранителна алергия?
прочети още Кой е личният лекар на императрица Мария Терезия?
прочети още Местната упойка - посрещната с ледено мълчание от лекарското съсловие
прочети още Гален - придворният лекар на Марк Аврелий
прочети още Рентген - прадядото на модерния скенер
прочети още Кой е бащата на модерната химиотерапия?
прочети още Най-благородният очен лекар
прочети още Кой е бил личният лекар на Гьоте?
прочети още Руски кибернетик въвел метода на единствения флакон в хомеопатията
прочети още Децата на кои български фамилии са учили медицина във Виена?