„Здравница” продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

Авторът на монографията в три тома „Човекът и медицинските растения” Вилхелм Пеликан е роден на 3 декември 1893 в област Истрия ( Хърватия) и завършва жизненият си път в Aрлесхайм (Швейцария) на 17 ноември 1981 г. През целия си живот работи върху лечебните растения. Той е химик, фармацевт, градинар, а после става антропософ и практикува антропософска медицина.
 
Ранното си детство Пеликан прекарва в Галисия. Учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е потърсен за военна служба, но сериозно заболяване на белите дробове и сърцето не му позволява да замине на фронта. По време на боледуването си получава информация за трудовете на австрийския учен д-р Рудолф Щайнер. През 1918 г. присъства на лекция на Щайнер във Виена, по-късно става негов личен ученик и посвещава живота си на Антропософията. Във Виена работи в златно-сребърна рафинерия. През 1919 д-р Ойген Колиско го кани да работят съвместно в Der Kommende Tag - Изследователски институт в Щутгарт . Членува в Антропософската асоциацията на университетски преподаватели, чете лекции в Дармщат и в участва на конгреси във Виена. През 1922 г. Вилхелм Пеликан започва работа в новооткритите лаборатории на Института по клинична медицина в Щутгарт. През 1924 г. става ръководител на фирмата„Веледа”, тогава създадена по съвет на Рудолф Щайнер и в сътрудничество с Оскар Шмидел и Фриц Гьоте. Заема тази позиция в продължение на 40 години. По това време Фриц Гьоте е бизнес мениджър и успява да предотврати закриването на „Веледа” от нацисткия режим. Изключително ползотворното сътрудничество с други антропософски лекари и фармацевти прави възможно да се въвеждат предложенията на д-р Рудолф Щайнер в практиката и така се разработва набор от антропософски лекарства.

Сред тях са
типични лекарства, метални препарати,
минерални смеси и билкови продукти.

Впоследствие „Веледа” добива международна известност. С помощта на биодинамичния градинар Франц Липерт, Вилхелм Пеликан започва да разработва градина за нуждите на фирмата . С течение на времето те са в състояние да култивират над 200 различни вида растения. През 1948г. Пеликан провежда серия лекции за студенти, фармацевти, химици, произво- дители на здравословни храни и персонал в магазини за биодинамични продукти, масажисти и физиотерапевти. По- късно същата година прави проучвания на метали и лечеб ни растения по идеи на Гьоте. Работата на Пеликан се основава и на ценните изследвания на антропософския ботаник Герберт Грохман, в чиито трудове в два тома се разглежда живота на растенията от антропософска гледна точка. По идея на Щайнер и в сътрудничество с Георг Унгрен – член на секцията по математика и астрономия в Гьотеанума, Пеликан подобрява и опитите на г-жа Колиско с покълналата пшеница. През 1963 г, на 70 годишна възраст, той се оттегля от фирмата и посвещава времето си на изследователска работа. През 1965 г, Пеликан, зедно със съпругата си се премества в Aрлесхайм, за да продължи проучванията си в научната секция на Гьотеанума. Той е активен участник и в живота на Антропософското Общество.
Как се стига до написването на трите тома на книгата „Човекът и медицинските растения”?

В предговора към френското издание, Герхард Шмид пише: „През 1920 г Щайнер полага основите на антропософската медицина. Той казва: „ Ние трябва да придобием наблюдения как са свързани човекът и природата, от която той извлича лекарствата”.
 В трите тома на книгата си „Човекът и медицинските растения” , Пеликан дава нов поглед върху лечебните свойства на растенията като излиза от емпиризма на науката. Позовавайки се на традициите на използване на лечебните растения от човека още в от древността, Пеликан обогатява това основно познание със свойствата на етерните сили, които формират лечебните въздействия. Това е качествено нов път в познанието за лечението и лечителското изкуство. В своето изложение Пеликан заляга на основите на еволюцията на растителния свят, екстраполирани към този на човека. Той обяснява, че медицината от антропософска гледна точка не е само наука, опираща се до сетивната реалност, а в нея участват и невидими лечебни процеси, до които човек се докосва чрез медитация и по свръхсетивен път. Той отчита, че антропософската медицина има доста сходства с хомеопа- тията –

и тук дозите са свръхмалки, но
те са предварително динамизирани.

Пеликан акцентува на точните процеси и рецепти за приготвянето на препаратите, за да дадат те необходимите резултати. Позовавайки се на Щай- нер, Пеликан обяснява, че растенията имат видимо физическо тяло и невидимо етерно тяло. Имат и леко излъчване на душа, проявена в цветовeте при висшите растения. Между човек и растение има следните сходства: коренът е сходен по процеси и развитие с главата, листата – със сърце, бял дроб и кръвообръщение, а цветовете и семената - с метаболизма.
 
Тази аналогия се използва за извличане на лечебните свойства и терапевтичните индикации, признавани през всички епохи. От корените се извличат вещества, които повлияват нервно-сетивната система, екстракти от листа са предназначени за болестите на циркулацията и дишането, а цветовете, плодовете и семената лекуват болестите на метаболизма, храносмилането и укрепват гениталния апарат. Медицината от духовна гледна точка преоткрива принципа на „Подобното лекува подобно” – принцип, който използва и Ханеман, но без това правило да се абсолютизира.