„Здравница” продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

Руският дворянин Симон Корсаков (1787- 1853) е сред пионерите, които въвеждат перфокартите в информатиката, изобретател на различни механични устройства и „интелектуални„ машини, с което се явява баща на руската кибернетика. Баща му бил известен руски военен инженер, възпитаник на Оксфорския университет. Макар и останал рано без баща, благодарение на грижите на майка му и на дядо му по майчина линия получил прекрасно възпитание. Семейството произхожда от старинен род в Литва, който се преселва в Русия през 14-и век.

Симон Корсаков  участвал във Френско-руската война от 1812 г, завършила с погром на Наполеон  и в по-късните походи, които имали за цел пълното унижожаване на френската армията на територии извън Русия. По-късно работи в отдел „Статистика” на руското вътрешно министерство в Санкт Петербург. Женен два пъти, от втория си брак има 4 дъщери и 6 сина, като един от тях е Михаил Корсаков, който става губернатор на Източен Сибир и на когото е наречен град в област Сахалин.

Симон Корсаков умира на 66 г. в селце близо до Москва.

Методът на единствения флакон е използван за пръв път през 1832 г. от Симон Корсаков.

Както става ясно от автобиографията му, той не е бил лекар по образование. Възможно е да се е интересувал все пак от медицина заради трудностите да се получи медицинска помощ на село, където е живял. Според неговите записки той е лекувал няколко хиляди пациента. Първоначално е залагал на класическите методи на лечение,  а след натиск от страна на свои роднини се е преориентирал към хомеопатията. Той използвал и високите потенции, които са били обичайни по онова време.

Във флакон се смесват 99 части дестилирана вода и 1 част от тинктурата-майка. Разтръсква се енергично, след което флаконът се изпразва. Счита се, че течността, останала по стените на флакона, съдържа 1 % от началния разтвор и представлява 1 разреждане на Корсаков или 1 К. Операцията се повтаря толкова пъти, колкото е необходимо, за да се получи желания разтвор (200 пъти за 200 К). Най-често предписваните разтвори са 200 К, 1 000 К, и 10 000 К. Производството им се осъществява чрез специални апарати.
Засега на нашия фармацевтичен пазар отсъстват десетичните Ханеманови и Корсаковите разреждания.

Какъвто и да е начинът за производство на хомеопатичния разтвор, съществуват строги мерки при приготвянето. Те се отнасят до чистота на работната среда, качеството на разтворителя и стерилността на използваните флакони. Мерките, които гарантират качеството на хомеопатичното лекарство трябва да отговарят на стандартите за добра производствена практика.