„Здравница” продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

Известният германски хирург Карл Людвиг Шлайх, приятел на Август Стринберг е  откривател на местната упойка (Lokalanästhesie).

Когато той за първи път представил развития от него метод за локална упойка пред медицинското общество, бил посрещнат невярващо и с ледено мълчание. През 1894 г. част от медицинския елит бил поканен на операция в университетската поликлиника, с която самият Шлайх се захванал. Операцията минала повече от успешно, след това била написана книгата”Безболезнени операции”, методът спечелил популярност сред съсловието и на практика пътя на локалната упойка бил открит.

Днес неговата анестезия продължава да се използва в леко променена форма. 

Карл Шлайх ( 1859-1922) е роден в семейството на германски очен лекар, който управлявал и санитарната служба в гр. Шчечин ( по онова време Щетин), област Померания. Майката на Карл- Констанце имала двама братя, които също били лекари: единият –хиругът Ернст Кюнстер, а другият -  известният в Берлинските среди д-р Конрад Кюнстер.

Като дете Карл Шлайх мечтаел да стане пастор.

През 1889 г. Карл се дипломирал като хирург, като в същата година открил частна клиника по гинекология и хирургия в известен берлински квартал, която останала отворена до 1901 г.

Карл се жени за юношеската си любов Хедвиг Йолшлегер, която била дъщеря на президента на Берлинско-Щчечинската железница.

Известният германски хирург в един от своите трудове е посочил връзката между кожата и душата ни:

„Мозък, нервна субстанция и ­ кожа! Тук имаме решението на загадката: Мозъкът и кожата са заложени и мислени като единен орган. Те водят произхода си от същата жила из дълбоката шахта на живота, те са едно анатомично и физиологично единство. Понеже това е така, осмелявам се да кажа: нашата кожа е част от нашата душа! Сега ни става ясно, защо тя има да каже за нашата душа толкова, колкото успява да възприеме и от душата на някой друг; тя е една част, един субстрат на самия душевен орган, тя е един обърнат навън мозък, тя, съдържа, разтоварва и получава значителна част от душевната динамика. Сега ясно виждаме ­ и това е най­важното на цялото това разглеждане ­ защо от тук, от кожата е възможно да се упражнят огромни нападения спрямо здравословното състояние на целия ни организъм. Цялата хигиена на кожата е, или поне би трябвало да бъде, една психологична задача.“( Карл Людвик Шлайх, За душата, Берлин 1924, стр.107.)

Той станал пионер и в проучването на невроглиалните клетки, написал по-късно и популярната за времето си книга „Силата на мисълта и истерията”.