„Здравница” продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

 През 1901 г. Вилхем Рентген (на немски  Röntgen) получава първата Нобелова награда по физика заради откритието си, което революционизира медицинската диагностика. С изобретеняването на рентгеновия апарат (при който меките тъкани се оказват прозрачни за Х-лъчи ), започва нова ера в медицината.

Паричната награда от 50 хил. той дарил на университета във Вюрцбург, Германия в който проф. Рентген преподавал експериментална физика и бил в продължение на 5 г. негов ректор преди това.

По същия начин той се отказал да патентова своето откритие, отказъл и всякакви други лицензионни споразумения с компаниите и така допринесъл за невероятния бум в разпространението на новата диагностика.

Рентгеновият апарат е открит на 8 ноември 1895 г.

Германският физик е роден през 1843 г. като единствено дете в семейството на текстилен индустриалец. Баща му Фридрих Рентген и майка му Шарлоте Констанце решават да се преместят в Холандия, когато синът им е на 3 годинки.

Вилхем учи първоначално в Техническото училище в Ултрехт, а след това във Цюрихската политехника от където излиза с диплома за машинен инженер.

В живота му нищо не предвещава, че сте стане голям учен и ще направи революционизиращо откритие.  В Страсбург от (1876-1879) е професор по физика. Работил е още в университетите в Хесен, Вюрцбург и Мюнхен, където приключва своя творчески и земен път.

Умира на 77 г. от рак на дебелото черво. Специалистите твърдят, че това не е свързано с работата му и влиянието на рентгеновите лъчи. Цялата му лична и професионална кореспонденция е изцяло унижощена, както помолил приживе проф. Рентген.

Съвременниците му го описват като интровертен човек, към който малцина намират достъп. След голямото му откритие- Х-лъчите, проф. Ренгтен се отличавал със своята скромност и обективност на лекциите. До последно държал не само лекциите, но и изследванията му да бъдат много старателно направени и с обективно записани резултати. Имал славата на най-добрия експериментатор на своето време и създал школа по експериментална физика.

Написал над 60 научни труда, които били посветени на изследване свойствата на кристалите,  течностите, газовете, електромагнитните явления. Статията му „За новия род лъчи“, в която описва свойствата им, е издадена като отделна брошура на почти всички европейски езици.

В свободното си време още от студентските години предпочитал да е на излети в Алпите, а от времето на Вюрцбург негово хоби бил  лова.

През 1872 г. проф. Рентген се оженил за Анна Берта, дъщеря на ресторантьор от Цюрих. Нямат деца, затова решили да осиновят дъщерята на брата на Анна- Жозефина.

Днес в Ленеп, Германия, родното място на физика е отворен Рентген музея.