„Здравница” продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

Макробиотичните диети на Озава отдавна са популярни по целия свят. Но кой е Джордж Озава (1893-1966)?

Основоположник на съвременното макробиотично хранене, роден в Япония. Истинското му име е Нуойши Сакуразава ( Nyoichi Sakurazawa ). Използвал е и името Юкиказу Сакуразава. Той представя на Запад източното разбиране за здравето в средата на 20-и век. За 40- години е автор е на около 300 книги в Япония и още 20  по време на престоя му във Франция.

Какво е да си здрав според разбирането на Озава? То включва 7 критерия: липса на умора и отегчение, добър апетит, добра памет, с чувство за хумор, прецизно мислене и действие, с чувство за благодарност.

Роден е в семейство на беден самурай. Майка му умира от туберкулоза, когато е 30-годишен. Същата болест покосява и преди това две от сестрите му (които нямали и 10- години), както и един от по-малките му братя. Когато е 18-годишен Озава заболява тежко от жълтата гостенка, както наричат тогава туберкулозата. Лекарите му дават месеци живот и признават, че почти нищо не могат да направят за него.

Веднъж, докато се разхождал из дюкянчетата на букинистите, младежът, който се приготвил за смъртта се натъкнал на книгата на д-р Саген Ишузика. В нея той обяснявал как туберкулозата и други болести на модерното общество се дължат на това, че японците са се отказали от традиционната кухня и храна и я заместили с голямо количество рафинирани храни и продукти. Това бил повратен момент в живота на Джорж Озава.

Болният младеж незабавно се озовал в клиниката на д-р Ишузика. Той му предписал диета, състояща се от кафяв ориз, задушени зеленчуци, боб и морски водорасли. Не след дълго симпомите на туберкулозата си отишли. Озава бил изумен от преобразяването, настъпило с него. И посветил целия си живот да лекува болни. Интересното е, че той повече и не боледувал през 72- годишния си живот, с изключение на веднъж, когато за научни цели по време на едно проучване съзнателно си причинил тропическа язва.

Джордж Озава се счита за основател на съвременното макробиотично хранене. Според някои диетолози макробиотиката се прилага повече от 5 хил. в източната медицина. Тя разглежда човекът като цялостна система, в която всички елементи са взаимно свързани.

Диетите на Озава коренно се различават от диетичния модел на западните медици. Той залага на приготвянето на каши , тъй като те не изискват много кислород при смилането си, алкални са и са богати на ципеста тъкан, която лекува язвени колити, запек и друг стомашно-чревни заболявания.

Макробиотиката предлага и идеалното съотношение между белтъчини, мазнини и въглехидрати: 1: 1:4. Освен това съставките са балансирани и на принципа Ин-Ян. Тя залага на прием на по-малко храна, която засища като изисква увеличаване продължителността на дъвченето в устата, т.е активно сдъвкване и пасивно гълтане.

Диетите на Озава изключват употребата на консервирани храни, пушено месо, сланината. Преминаването към неговите каши трябва да стане постепенно, още повече, че има хора, при които е спряло произвеждането на фермент за този вид храна.

Най-популярната му каша включва 100% житни култури с ограничен прием на вода.

Втори вариант е 90% житни култури, 10% задушени или варени зеленчуци (в никакъв случай сурови) с ограничен прием на вода.

Трети вариант- 80%  житни култури, 20% варени зеленчуци с ограничен прием на вода.

Други особености на макробиотичното хранене е, че когато има болен орган се отчи елекрополярността на тялото( дясната страна има положителен заряд, а лявата - отрицателен). При нарушение на органите вдясно трябва да се възстанови положителното влияние като се консумират белтъчини, цитрусови плодове, зеленчуци ( без картофи, които съдържат много нишесте, което е с отрицателен заряд).

На определен етап в макробиотиката се включват иглотерапията, точковият масаж До-ин и самомасажът. Тяхното съчетаване дава поразителен резултат.

Въз основа на учението за 5-те вкуса се определя болният орган( който може и да не боли в момента). Желанието за сладко показва патология на панкреаса, за солено- на бъбреците, за горчиво- на сърцето, за люто- на белите дробове, за кисело – на черния дроб.

Преди да пристъпите към този тип хранене задължително се консултирайте с диетолог.