„Здравница” продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

Кристиян Фридрих Самуел Ханеман е роден през 1755 г. в Майсен, Саксония- град, прочут със своята фабрика за процелан, където работел баща му. Той учил медицина в Лайпциг, после във Виена. Животът му едновременно революционен и романтичен, както и самата епоха. Така напр. той 80- годишен се жени отново за една французойка, която била 30- годишна – Мелани Гойе, настаняват се в Париж, където той умира през 1843 г. на 88 г.

За да разберем Ханеман, трябва да се познава неговия професионален и научен път, така и развитието на медицината през неговата епоха.

 Ханеман бързо се разочарова от медицинската практика. В замяна на това публикува няколко труда, които намират признание и свидетелстват за голямата му компетентност в областта на токсикологията: „Върху отравянето с арсеник, неговото лечение и констатирането му от правна гл.точка „

както и „Препоръки към хирурзите относно венерическите болести”. Основните му занимания са в областта на фармакологията, т.е в търсенето на ефикасни и лишени от странични ефекти лекарства. Интуитивното му прозрение несъмнено се състои в обединяването на две модерни за епохата идеи и една собствена констатация, а гениалността му – в извеждането на експерименталния метод и медицина, основаваща се на опита.

Ключовият момент в откритието на Ханеман, описван от самия него като „зората , която сега осветява по-добре терапевтиката”, бил опитът, който той извършил със самия себе си с кора от хининово дърво. Тя по негово време била широко използвана за лечение на малария. Като установил несъответствията в описанията на нежеланите ефекти на това лекарство, той решил да приема с цел да установи точно страничните ефекти (експерименти със здравни хора).  Каква била изненадата му, когато установил симптомите, които се предполагало, че това лекарство трябвало да лекува. Този токсикологичен  експеримент го подтикнал да провери лечебните възможности на фармакологията, основаваща се на подобие.

През 1796 г. Ханеман публикува „Опит за нов принцип на откриване на лечебните свойства на лечебните вещества…”Така се ражда хомеопатията, определена от него като фармакологичен метод, използван от терапевтичната практика. Той се състои в това да се дава на болния с лечебна цел вещество, което може да предизвика у здравия човек подобно страдание.

По-късно, опитвайки се да получи оптимален ефект от лекарствата и същевременно да избегне страничните ефекти, той разработил оригинална техника на производство: безкрайно малките разреждания.

Заниманията му го подтикнали към размишления относно лечението на хроничните болести и той описал с голяма прецизност действието на редица лекарства срещу хроничните болести.

В продължение на повече от две столетия фармакологията на Ханеман е била изследвана, използвана и уточнявана от все по-голям брой лекари.