„Здравница” стартира нова рубрика, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

Думата макробиотично е открита за пръв път в немската литература, написана от ученият Кристоф Вилхелм фон Хуфеланд ( 1762- 1836) през 1776 г. Той е известен германски лекар ,  специалист по социална хигиена и педагог . Изповядва теорията за витализма ( при която процесите в организма се обясняват с жизнената сила, която се намира в него ).

Следва семейната традиция- дядо му и баща му са лекари и записва да следва медицина във Ваймар и Гьотинген. По-малкият му брат също става лекар през 1799 г.,  като  завършва във Ваймар. Кристоф Хуфеланд се връща и поема практиката на ослепяващия си баща и я ръководи до 1801 г.  Получава докторска степен в университета в Гьотинген,  паралелно  става и  масон. През 1771 г. той вече е придворен лекар във Ваймар, а също и член на Кралската академия на науките.

Кристоф В. Хуфеланд известно време е домашен лекар на Гьоте , а също на Шилер, Хердер и др. като същевременно  във Ваймар печели слава на реформатор в здравеопазването.

Славата му расте и той става почетен професор в университета в Йена, където лекциите му са едни от най-посещаваните.  Хуфеланд е и член на Пруската академия на науките. Дълго време отказва изгодни оферти, вкл. за работа в чужбина, но през 1801 г.  получава покана от кралския двор в Берлин, която той приема. Става личен лекар на кайзерското семейство на Фридрих Вилхем ІІІ, както и е първият  ректор на Шарите( Charité  -  Медицинският университет на  Берлин).

Освен преподавател в Департамента по специална патология и терапия, той е и началник на Военната академия в Берлин. Прави изключително много за града, като настоява да се подобри хигиената, тъй като по негово време около 1000 души на възраст от 20 до 36 г. всяка година умират от туберкулоза заради мръсните условия на живот и особено от заразената вода от р. Шпрее, която населението използва за питейни цели.  Хуфеланд е начело на ваксинацията срещу едра шарка, открива първата клиника, в която работят още племенника и сина му. Той също така призовава пруските власти за държавни мерки за подобряване здравето в училищата и условията на труд, настоява за прокарване на здравни закони и социална сигурност.

През 1792 г. той основава във Ваймар първата морга в Германия. Въпреки огромната си заетост той успява да прави до 30 посещения на болни на ден, като лекува безплатно най-бедните, което му спечелва огромна популярност.

През 1785 г. Хуфеланд издава книга за  Месмер и животниския магнетизъм , пише трактат за изкореняването на едрата шарка, но основния му труд е „Изкуството на удължаване на човешкия живот” (1796 г.), в който препоръчва специална диета и хармоничен начин на живот. Общо издава над 400 заглавия на медицинска тематика.

Хуфеланд поддържа теорията за нежно лечение, използване повече на лечебната сила в природата, прилагане на диететика и физикална терапия. Запознат с хомеопатичното лечение на Самуел Ханеман, той го кани на оживен медицински форум, за да популяризира тезите си. По-късно обаче настъпва разрив между двамата и Хуфеланд го критикува остро.

Хуфеланд нарича  „физиономията на болестта“ това, което насочва към индивидуалния образ, съответно същността на дадената болест. Когато говорим за израза на лицето на един човек, не взимаме под внимание само носа, а цялата стойка, разположението на очите, големината на ушите или цвета на лицето, за да получим една картина за същността на даденото лице ­ дали даден човек например е открит или затворен в себе си. Медицината, според Хуфеланд е изкуство, което съединява теорията, това значи идеята и емпиричното наблюдение и тогава трябва да учи, „...да разбира езика на природата, да отделя същественото от случайното и от цялата физиономия на болестта да открие кои са грешките на страдащата натура, кои са нуждите, желанията и изискванията й към лечебното изкуството.