„Здравница” продължава с рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

Д-р Едуард Бах е роден на 24 септември 1886 г. в Мослей, село близо край Бирмингам в Уаруикшайер и е по-голямото дете на семейството,  в което имат 3 деца - две момчета и едно момиче. Изследователите му го описват като „ крайно нежно бебе, което  твърде трудно бе отгледано през първите няколко години, но с растежа и здравето му се подобрявало”.

Още от дете се проявява характерната му черта  - решителност и сила в устрема към дадена цел; той е притежавал изключителна сила за съсредоточаване, така че се е концентрирал напълно във всяко нещо, което го е интересувало, и не е позволявал нищо да отвлича вниманието му. Наред с това всеки човек, птица или друго същество, страдащи и болни, събуждали у него такова състрадание и желание да им помогне, щото още малко момче в училище той решава да стане лекар.

16-годишен завършил училище, но решил да работи известно време в месинговата леярна на баща си, защото не искал да  му тежи с разходите за дългото му медицинско обучение. И така,от 1903 до 1906 г., той работи в Баховата фабрика в Бирмингам. Тези години не били загубени, защото сред работниците той спечелил разбиране и проникновение за човешката природа, които по-късно  станали основа на бъдещата му работа.

И така, 20-годишен Бах вече е студент по медицина в Бирмингамския университет. Оттам той отива в Лондон, за да довърши своето медицинско образование в Университетската болница, където в 1912 г. получава докторската си диплома.

В хода на работата си започнал да наблюдава десетки болни и  стигнал до заключението, че едно и също лекуване не всякога изцерява една и съща болест при различни пациенти; защото въпреки че може би петстотин души, болни от една и съща болест реагират по един и същи начин, но все пак има хиляди, които реагират по съвсем друг начин.

И лекарството, което може да излекува едни,
 върху други няма никакво въздействие.

След това идва до заключение, че пациенти с еднакви темпераменти често пъти еднакво реагират на едни и същи лекарства, докато други - с друг темперамент - се нуждаят от друг вид лекарства, въпреки че страдат от същата болест.

Той черпел своето знание от живота и от интуицията си, така че резултатите от работа та му  били винаги практически. И така се ражда първата му  книжка „12-те лечители и други лекарства".

По време на своята изнурителна работа през 1917 г. Едуард Бах се разболява от злокачествен тумор на далака. Докторите му давали не повече от  3 месеца живот, но той продължил да работи неуморно, и когато отредените  му дни изтекли,  той осъзнал, че здравето му е много по-добро, отколкото когато и да е. Това е само един от многобройните случаи в неговия живот, когато усещал, че висша сила го закриля, защото има мисия тук, на земята.

Малко по-късно става патолог и бактериолог  в Лондонската хомеопатична болница – и на тази нова работа той остава от март 1919 г. до 1922 г. И тук го виждаме отново отдаден напълно на работата си, дотолкова загубил всякаква представа за ден и нощ, че колегите му наричали прозорците на лабораторията му, „светлината, която никога не угасва".

В този период той се запознава с основния труд на основателят на хомеопатията- Ханеман- „Оganon" .Започнал четенето на книгата със съмнение, но още с първата страница  променил мнението си, защото и той бил стигнал до същите заключения, наблюдавайки болните си. А именно,

основното  се състои в това - да се лекува пациентът, а не болестта.
Този принцип „лекувай пациента, а не болестта" става основа и на новата билкарска медицина, която Едуард Бах открива не след много години.

Едновременно проучвал и въздействието на храненето във връзка с болестите и препоръчвал сурови храни, плодове, орехи и зеленчуци, за да се намали количеството на токсините, произвеждани в червата.

Д-р Бах знаел също,  че притежава  божествен дар да лекува с ръката си
защото при няколко случаи през тези крайно заети години, той внезапно се бе почувствал принуден да постави ръката си върху рамото или ръката на някой пациент и този пациент веднага бивал излекуван.

И една вечер на 1928 г., присъствайки на банкет, внезапно му бил даден отговор на въпроса, че индивидите от всяка група Не ще страдат от един и същ вид болести, но че всички тези от една и съща група ще реагират по един и същ, или почти по един и същ начин, на всички видове болести. Напуснал Лондон  през 1930 г , след като се бе сбогувал с приятелите си, а също и с  членовете на Масонската ложа, към която принадлежал.

Едуард Бах винаги  гледал на лекуването не като на професия, но като на божествено изкуство. Така в едно ранно майско утро,  като се разхождал през едно поле, по което все още лежала роса,

изведнъж проблеснала в ума му мисълта за прилагане на слънчевия метод за извличане на есенциите.
Той се изразявал в разбирането, че всяка капчица роса навярно съдържа свойствата на растението, върху което лежи; защото топлината на слънцето, действайки през течността, ще изтегли тези свойства, докато всяка капчица се магнетизира със силата на съответното растение.

И така, първо ги изпробвал върху себе си, като ги поставел върху езика си, той веднага чувствал в тялото си въздействието на свойствата, намиращи се вътре в това цвете. Някои имали оживяващо и засилващо въздействие върху ума и тялото; други пък му причинявали болки, повръщане, треска, обриви и др.

Това бе начинът, за който той мечтал - простотата на великите неща, защото огън, земя, въздух и вода –
четирите елемента се включваха и
заедно, даваха лекове с огромна сила.

Тук, в Аберсоч той усъвършенства слънчевия метод на извличане медицинските свойства от растенията. И  тук също така написва своята книга „Излекувай сам себе си", въведението към новата медицина. Когато завършил ръкописа, го занесъл в Лондон и обиколил няколко издатели, но никой не искал да го напечати, защото всички чувствали, че той е твърде революционен.
От Лондон Бах отишъл направо  в малкото крайморско градче Кромер на Норфолското крайбрежие, където останал до  1931 г. И през това време намерил и приготвил повечето от дванадесетте лекарства, които той нарекъл „Дванадесетте лечители" –името под което е известна сега неговата билкова медицина.

Д-р Бах вече е  открил  12-те  лека, предназначени да излекуват 12 основни негативни състояния като: страх, ужас, безпокойство,  нерешителност,  съмнение в себе си, липса на кураж, слабост, нетърпение, прекален ентусиазъм, гордост, прекомерна загриженост за всичко.

Започнал да лекува своите пациенти първоначално с 3 есенции - с желтак (Неllianthemum Vulgarе), плавеша (Ноttonia Раluztriz) и тинтява (Gentiana amarelld), а разултатите били повече от добри.  След това включил и обикновения бряст, друг бор, на който есен листата капят (Lаrix), върба, орех; младите издуващи се пъпки и белите цветове на дивия кестен; на три храста - див чем шир (lllex aguifolium), орлови нокти и дива шипка; и на две растения: витлеемска звезда (Оrinthogalum umbe- llatum) и див синап (Sinapis arvensis).  А също калуна (Саlluna Vulgaris) и лековита, минерална, скална вода. И така есенциите му оформили пълен комплект от 38 растения.

Тъй като нито едно от тях не било отровно, това правело терапията нежна, без странични ефекти и достъпна за всеки.
Освен това не били необходими медицински познания, за да бъдат прилагани, тъй като няма опасност нито от неточно дозиране, нито от неточно предписание. Така също могат да бъдат употребявани и съвместно с други терапии и лекарства, защото това съвсем не пречи на благотворното им въздействие.

Докато ги създал, Бах установил, че интуитивните му сили  толкова силно били развити, че понякога можел да предсказва случки: така спасил не един и два човешки живота. Много често той се чувствал заставен да отиде някъде в определено време и когато отивал, винаги откривал, че има нужда от неговата помощ.

Няколко дни преди намирането на всяко едно от неговите 38 есенции, той страдал от същото това състояние на ума, за което лекарството било предназначено. След като намерел точното растение, всички симптоми изчезвали, но Бах оставал крайно уморен и изтощен.

И така през 1936 г., когато заболял заради  учудващата му  жизненост и пособността му да взима леко своите страдания и  чувството му за хумор, хората около него решили, че той скоро ще се възстанови, но  той все повече отслабвал. За кратко направил опит да се възстанови,  апетитът му се увеличил, както и силите му, но  на вечерта на 27 ноември 1936 г. д-р Бах починал в съня си на  50- години.