„Здравница” продължава с рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината и лечителското изкуство, чийто принос е позабравен в наши дни.
Всички знаят за д-р Самуел Ханеман, германски лекар и създател на хомеопатията. Много факти от неговия дълъг живот–1755-1843 г. са известни и будят възхищение.
Един от най-големите хомеопати по негово време – барон Клеменс фон Бьонингхаузен (1785–1864) – не е бил лекар по образование, а доктор по право, но въпреки това е един от най-близките ученици на Ханеман, който е казал, че иска да бъде лекуван единствено от него.
През 1843 г. кралят на Прусия Фридрих Вилхелм IV дава пълни права на Бьонингхаузен – без да е лекар да лекува, а през 1854 г. един хомеопатичен колеж в САЩ го награждава с докторска степен по медицина.
Барон Бьонингхаузен бил хомеопат и на императрицата на Франция – Еухения де Монтихо, съпруга на император Наполеон III, който през 1861 г. го прави рицар на Почетния легион заради хомеопатичните му заслуги.
Нещо повече – съпругата на Ханеман, Мелани Ханеман (1800–1878), която също не е лекар, е била лично въведена от Бьонингхаузен в хомеопатията и я практикува през целия си живот.
Барон фон Бьонингхаузен е бил забележителна за времето си личност. Получава докторат по гражданско и наказателно право, после специализира ботаника и става директор на ботаническата градина в Мюнстер, Германия.
Ето и няколко извадки от негови трудове:
„Какво е болното у човека – то трябва да се индивидуализира, защото диагнозата, както знаем, едва-едва помага на хомеопата да избере лекарство“. .. За да стигнем до лекарството, трябва да индивидуализираме болестта на пациента. Какво е специфичното в гастрита или астмата на точно този човек, с какво страданието му е различно от нозологичното описание на диагнозата гастрит или астма.
И още един цитат:
„Има една много разпространена латинска поговорка Ubi bene ibi patria – Където ми е добре, там ми е отечеството. И си мисля, че въпросът – къде в тялото е заседнала болестта – има много общо с тази сентенция. Заседнала е там, където й е добре, защото точно там не среща съпротива от имунитета (жизнената сила).
Локалността на болестта е много важна при откриване на тоталността и това е пионерската работа на Бьонингхаузен е в детайлизирането на локалните симптоми.
Заради заслугите му като ботаник в негова чест бива наречено растение – Бьонингхаузения (Bönninghausenia albiflora Rchb ), което принадлежи към семейство Седефчеви. (Rutaceae )Видът е много разпространен в Непал, Бутан, Пакистан, Кашмир, Индия,Индонезия, Филипините, и др.
Съвременните хомеопати се учат от старата школа както в лицето на Клеменс фон Бьонингхаузен, така и на Константин Херинг, Кент, Неш, Липе, Кейс, от по-новите- д-р Георгос Витулкас и др.