В социалните мрежи може да се прочете един виц, в който две по-възрастни жени си говорят и едната пита другата: „Маро, как се казваше онзи германец дето ми взе акъла?”. Другата й отговаря – „Алцаймер”. Като оставим шегата настрана, името на лекаря Алойс Алцхаймер е станало синоним на едно от най-тежките и нелечими заболявания.

Кариера
Алойс Алцхаймер е роден през 1864 г. в Южна Германия. Завършва медицина през 1887 г. Заинтригуван в проучванията на кората на човешкия мозък, започва работа в психиатрична клиника във Франкфурт на Майн. С времето изследователският му интерес се усилва и Алцхаймер става помощник на прочутия психиатър проф. Емил Краепелин в Медицинското училище в Мюнхен, където има възможността да съчетае изследователската и медицинската си практика. Там създава и лаборатория за изследване на мозъка, разказва сайтът на Гражданско сдружение на Алцхаймер -България.

В следващите години Алойс Алцхаймер аправи множество изследвания и публикува редица статии, но името му добива популярност едва през 1907 г. след като по време на лекция представя “необикновена болест на мозъчната кора”. Потърпевша от новооткритото заболяване била 50-годишна жена, която постепенно започнала да страда от загуба на паметта, дезориентация и халюцинации. Жената починала на 56-годишна възраст в последствие на болестта. Четири години по-късно заболяването е кръстено на своя откривате по предложение на проф. Краепелин.

В разцвета на своята кариера талантливият учен е покосен от тежка простуда, усложнена от проблеми със сърцето. Алцхаймер така и не се възстановява и си отива от този свят през 1915 г. на 51-годишна възраст. Погребан е близо до съпругата си в Еврейските гробища във Франкфурт на Майн.

Документация за смущения в поведението
На 25 ноември 1901 г. д-р Алцхаймер срещнал в Клиниката във Франкфурт пациентката, която го направила известен – Аугустe Детер. Нейният съпруг я довел в болницата, след като тя силно се променила в рамките на една година. Тя станала ревнива, освен това не можела вече да се справя с обикновените си задължения в домакинството. Така също криела предмети, чувствала се преследвана и имала дрязги със съседите.

Болният лист на Аугусте Детер е бил намерен през 1996 г. в архива на психиатрията във Франкфурт на Майн. Д-р Алцхаймер записал всички данни, разговори и изследвания на пациентката си. Ето как изглежда неговият протокол в един от дните:

Д-р Алцхаймер: Как се казвате?
- Аугусте.

Д-р Алцхаймер: Фамилно име?
- Аугусте.

Д-р Алцхаймер: Как се казва съпругът ви?
- Жената се поколебала и отвърнала: Мисля, че Аугусте.

Д-р Алцхаймер: Мъжът ви?
- А, ясно.(но не дала конкретен отговор).

Д-р Алцхаймер: На колко сте години?
- 51

Д-р Алцхаймер: Къде живеете?
- А, ама вие вече сте идвали при нас?

Д-р Алцхаймер: Омъжена ли сте?
- Ох, обърках се вече.

Д-р Алцхаймер: Откъде идвате?
-Тук и навсякъде, тук и сега, при мен няма нищо лошо.

Д-р Алцхаймер: Откъде идвате?
-Там все още ще живеем.

Д-р Алцхаймер: Къде е леглото ви?
- Къде трябва да е?

На обяд пациентката Аугусте Детер яде свинско с карфиол.

Д-р Алцхаймер: Какво хапвате?
- Спанак ( дъвчейки месото).

Д-р Алцхаймер: Какво хапвате сега?
- Първо ще ям картофи, после- хрян.

Д-р Алцхаймер: Напишете числото 5
- Пациентката написва: една жена

Д-р Алцхаймер: Напишете числото 8
- Пациентката написва: Аугусте, като междувременно добавя: Така да се каже загубих себе си.

В следващите седмици след допълнителни изследвания и търпеливи разговори  се потвърждава объркването на пациентката и промените, които са настъпили с нея  Аугусте Детер често хленчела и казвала: О, боже!.

Д-р Алцхаймер установил, че пациентката му няма вече ориентация за време и място и едва може да си спомни някои подробности от своя живот. Често тя давала отговори, които нямат връзка към зададените й въпроси и били вън от контекста. Нейните настроения често се сменяли като се редували: страх, недоверие, отрицание, плач.

Д-р Алцхаймер не можел да остави пациентката да се разхожда сама в клиниката, тъй като тя имала склонност да пипа всички други пациенти по лицето, а те от своя страна я удряли.

Това не било първият случай, когато д-р Алцхаймер срещал силно объркан пациент. В предишни случаи, със сходни прояви той не отдал такова значение, защото пациентите често били 70-годишни или по-възрастни. Аугусте Детер събудила любипитството му, тъй като тя била едва 51-годишна. При едно запитване тя отговорила, че загубила себе си, т.е тя осъзнавала своята безпомощност.

Д-р Алцхаймер дал на болестта името „болест на забравата!”.

Симптоми на болестта
 Първоначално с термина болест на Алцхаймер се обозначавали само болни с много рязко проявени симптоми в значително ранна възраст, т.е. преди 65 години. Пациенти със същите или сходни симптоми, но на възраст над 65 години, били диагностицирани като болни от сенилна деменция.

С напредване на науката и изследванията на процесите, протичащи в мозъка и мозъчната кора при болни от двете заболявания, позволяват да се докаже, че всъщност става въпрос за едно и също заболяване. То обаче се дели на две подгрупи като и двете днес носят името на своя откривател – болест на Алцхаймер с ранно начало (между 50-65 години) и болест на Алцхаймер с късно начало (след 65 години). В последствие това възрастово разделение е обвързано и със специфичност в неврологичните, когнитивните, лабораторните и невроизобразяващите изследвания и е един от първите поводи да се заговори за многообразието в проявленията на болестта.