Прочетено: 554 пъти |
Коментари: 0
Децата в приемни семейства са преживели някаква форма на насилие преди настаняването им в приемни семейства.
Непредставително анонимно анкетно проучване сред 83 приемни родители, проведено в периода май-юни 2025 г., по метода директно интервю по телефона, разкрива факторите за причините, поради които деца попадат в приемни семейства, както и предизвикателствата пред грижата за тях. Изследването е проведено от Националната асоциация за приемна грижа в рамките на инициативата „Щит на детството“, изпълнявана с подкрепата на ФРГИ и ЕС.
- Физическо и психическо насилие в родното семейство (27%), като от тях най-висок е делът на случаите с физическо насилие (17%), следван от емоционално/психологическо насилие (8%). Сексуално насилие, макар и по-рядко, също се отбелязва в 2% от случаите, основно под формата на блудствени действия.
- Емоционално и физическо неглижиране от страна на родителите (31%), като то често е съчетано с липса на родителски умения, както и липса на подкрепяща мрежа около родното семейство.
- Психични страдания на родителите (21%), които са диагностицирани или предполагаеми и пречат на адекватната грижа за детето.
- Алкохолна зависимост на родителите (16%), която в голям брой от случаите е съчетана и с епизоди на домашно насилие и пренебрегване на основните потребности на децата.
- Други причини – 5%, включително лишаване от свобода, смърт на родителите, миграция в чужбина, или отказ от родителски права.
Бедността, оказва се, е съпътстващ фактор, но не ключов.
От своя страна приемните родители идентифицират повтарящи се модели на травматично поведение, които децата проявяват още с настаняването в приемното семейство, сред които агресивно поведение, нощно напикаване, трудности в изразяването на емоции, трудности при установяване на социални контакти, импулсивност и изблици на гняв.
Особено видим е моделът, при който деца, преживели насилие в ранното си детство, възпроизвеждат тази агресия в различни социални ситуации. Това поведение остава неправилно тълкувано от педагозите, което води до допълнителна стигматизация или наказания, вместо подкрепа.
Един от най-важните акценти от проучването е преживяването за самота, изтощение и липса на подкрепа, което приемните родители споделят. Повечето от тях (58%) споделят, че се чувстват недооценени, свръхнатоварени и често обвинявани, когато децата проявяват „трудни“ поведения.
Реакцията към трудното поведение на деца в риск не може да бъде само индивидуална или институционална. Тя изисква активна и обществена ангажираност. Обществото има ключова роля както в разпознаването и съобщаването на случаи на насилие, така и в създаването на култура на нетърпимост към насилието от и над деца.
Необходими са механизми, които насърчават гражданите и професионалистите своевременно да подават сигнали, когато стават свидетели на насилие или пренебрегване, включително чрез достъпни и защитени канали за докладване.
В случаите, в които деца са жертви на насилие, или самите те проявяват насилствено поведение, правосъдната система трябва да реагира бързо, ефективно и щадящо спрямо детето.
Диабор - капки за регулиране на кръвната захар
