Грегор Мендел е познат в наши дни като човека, открил основните принципи на наследствеността. Обаче приживе е невзрачен австрийски монах и любител в науката, чиито блестящи изследвания остават пренебрегнати от научния свят.

Мендел е роден в 1822 г. в град Хайнцендорф, по онова време в границите на Австроо-Унгария, а сега - част от Чехия. През 1843 г. постъпва в Августинския манастир в Бърно, а няколко години по-късно  е ръкоположен за свещеник. През  1850 г. полага изпит, за да получи диплома за учител. Проваля се на изпита, като получава най-ниските бележки по биология и геология! Въпреки това абатът, който отговаря за манастира, го изпраща във Виенския университет, където от 1851 до 1853 г. Мендел изучава математика и естествени науки. Мендел така и не получава учителско удостоверение, но от 1854 до 1868 г. е заместник-учител по естествени науки в модерното училище на Бърно.

От 1856 г. той започва прочутите си опити в растениевъдството. В 1865 г. вече е формулирал своите забележителни закони за наследствеността и ги е представил в доклад пред Дружеството по естествена история в Бърно, пише сайтът kakvo.org.
Освен това Мендел изпраща копие от доклада си на Карл Негели, виден учен, когато става дума за наследственост. Негели прочита доклада и праща отговор на Мендел, без да е успял да схване огромното му значение. После вече никой не обръща внимание на Менделовите статии и повече от 30 години те остават почти напълно забравени.

Трудът на Мендел е преоткрит едва в 1900 г., когато трима различни учени (холандецът Хуго де Фриз, германецът Карл Коренс и австриецът Ерих фон Чермак), които работят независимо един от друг, попадат на Менделовата статия. Всеки от тях е извършвал самостоятелни ботанически опити; всеки е открил самостоятелно Менделовите закони; преди да публикува резултатите си, всеки е ровил в съответната литература и е попаднал на първата Менделова статия; и всеки се позовава добросъвестно на неговия доклад и отбелязва, че собствената му работа потвърждава изводите на Мендел. Изумително тройно съвпадение! Освен това същата година и английският учен Уилям Бейтсън се натъква на Менделовата статия и бърза да привлече върху нея вниманието на други учени. Към края на годината Мендел вече получава признанието, което с право е заслужил още приживе.

Какви са установените от Мендел факти за наследствеността? Преди всичко той открива, че всички живи организми съдържат основни компоненти — днес те се наричат гени, — чрез които наследствените характеристики се предават от едно поколение на друго. При изследваните от Мендел растения всяка индивидуална особеност — да речем, цветът на семето или формата на листата — се определя от двойка гени. Отделното растение наследява по един ген от всяка родителска двойка гени. Мендел открива, че ако двата наследени гена са различни (например един ген за зелени семена и друг ген за жълти), тогава нормално ще се прояви въздействието на по-силния ген (в случая гена за жълтите семена). Въпреки това по-слабият ген не изчезва и може да се предаде на потомството на растението.
Мендел установява, че всяка репродуктивна клетка, т. е. гамета (тя отговаря на сперматозоида или на яйцеклетката при хората) съдържа само един ген от всяка двойка. Освен това според него е въпрос само на чиста случайност кой ген от всяка двойка ще попадне в дадена гамета и ще бъде предаден на растението приемник.

Макар и леко видоизменени, Менделовите закони са отправната точка на съвременната генетика. Благодарение на огромния брой експерименти (Мендел има опити с 21 000 отделни растения!) и на статистическия анализ на резултатите Мендел успява да изведе своите закони.