"Здравница" продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината и лечителското изкуство, чийто принос е позабравен в наши дни.

Наричат Диоскорид най-прочутият фармаколог на древността. Роден в Мала Азия, учи в Тарс – считан за най-важния център за ботанически и фармацевтични изследвания в Римската империя. Умира едва 50-годишен. Педаний Диоскурид живее в 1 в. от н.е. и е автор на лекарствени средства от растителен, животински и минерален произход.
На него е наречено и сем. DIOSCOREACEAE (ДИОСКОРЕЕВИ).

Това са цъфтящи едносемеделни растения, с около 750 вида, принадлежащи към осем или девет рода. Най-добре проучено е род Dioscorea. Родът е разпространен предимно в тропичните области, но някои висове се срещат и по умерените ширини. Представляват грудкови лиани, дотигащи 2-12 м.

Лечителят от 1 в. пътувал с римската армия и наблюдавал как римляните от различни краища на империята прилагали техника за масажиране на скалпа с лук за борба срещу плешивостта. Използва се сулово нарязан лук или лук, накиснат във вода, или лук, намачкан в мед. Налагайте ги всяка вечер преди лягане върху скалпа. Покрийте главата си с кърпа и подходяща шапка, за да предпазите спалното си бельо. На сутринта измийте главата.

Прочутият лекар пътешествал много из цялата Римска империя, заедно с армията и правел задълбочени наблюдения по медицина на местата, които посещавал.  В своите трудове, когато говори за лечение на болки, подобни на артритните, той описва употребата на субстанция, която нарича „оксимел” –сварена смес от мед, вода, оцет и подправки. В продължение на векове оксимелът – най-често като комбинация на ябълков оцет и мед – бил широко използван и разпространен, за да разтваря болезнените калциеви наслагвания в тялото и при други заболявания- напр. сенна треска и настинки.

Диоскорид пише и за употребата на боровинките като лечебно средство против диария. Сушените черни боровинки са предпочитано средство при разстройства, особено при малките деца. Бързо и трайно се овладяват диарични оплаквания, свързани с ферментационни прояви. Добре е да се знае, че дъбилните вещества на боровинките се освобождават едва в червата, като по този начин не вредят на стомаха и заедно с пектина оказват затягащо и антисептично действие.

За бряста лечителят отбелязва, че листата, клоните и корите му действат затягащо. Фино стрити с оцет във вид на компрес те действат при обрив, слепват също рани. В този случай е добре да се направи и  превръзка.

Диоскорид пише и за действието на бодливия гръмотрън като изтъква пикочогонното му действие, а също и при камъни в пикочния мехур  и бъбреците. За дафиновото листо той казва, че е добро средство при всички невралгии, ушни страдания и възпаления на горните дихателни пътища.

Лечителят почти няма билка от древността на която да не е обърнал внимание с оглед на лечебните й свойства: жълъди, летен дъб, дюля, кайсия, обикновен кестен, къпини, леска обикновена и много още.