Тази година се навършват 160 г. от рождението на д-р Людвик Заменхоф, създателя на международния изкуствен език - есперанто. Той е полски лекар, офталмолог, който през 1913 г. е номиниран за Нобелова награда.

Заменхоф е първороден син в многодетно еврейско семейство. Роден е гр. Бялисток, днешна Полша и умира 57-годишен във Варшава.

Още от дете Людвик  смята, че различните езици създават пречка в комуникацията между хората и ако може да има един общ език, то това  било много добре. Тази идея откриваме в неговата пиеса в 5 действия, наречена „Вавилонска кула“, която той написва едва 10-годишен.

 През 1879 г. започва да учи медицина, а след дипломирането работи в Еврейската болница във Варшава, а след това открива и свой частен кабинет. В 1886 г. специализира очни болести във Виена.

Създаването от него на международния език есперанто  Заменхоф носи в себе си . Още като гимназист той създава първа а версия на своя изкуствен език, наречен „Lingwe Uniwersala“. Годината е 1878 . Следва време на усилена работа през които лекарят подобрява първоначалната версия, предимно откъм граматическата страна.

През 1885 г., използвайки познанията си върху няколко езика, Заменхоф е готов с варианта  за международен език, познат като есперанто.

Две години по-късно той издава учебник по есперанто на руски език. Издаването му става възможно с финансовата помощ на бащата на бъдещата му съпруга – Клара Зилберник, която е фабрикантска дъщеря. Още през същата година учебникът е издаден на полски, френски, немски и английски език.

Малко след публикуването към учебника има силен интерес в целия цивилизован свят, и най-вече в Европа. България също е сред страните, където идеята за есперанто е много добре приета и се разгръща.

Започват да се създават клубове от симпатизанти на есперанто и, въпреки първоначалния скептицизъм, появяват се преводи на най-популярните произведения на литературата.

Пак по инициативата на Заменхоф се създава Международното есперантско движение, а самият автор се отказва от авторските си права върху изкуствения език и го предоставя на света за масово ползване.

През 1905 г. във Франция се провежда Първият световен конгрес по есперанто, по време на който Людвик Заменхоф е награден с ордена на Почетния легион като признание за неговата дейност.