Здравница продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината и лечителското изкусто, чийто принос е позабравен в наши дни.

Познатата ни крилата фраза принадлежи на големия лекар на античността Хипократ, а цялото изречение изглежда така : „Животът е кратък, изкуството – вечно, удобният случай е бързоотминаващ, опитът –измамен,  преценката – трудна”.

Почитан като баща на европейската медицина, Хипократ от остров Кос (около 460-370 г.пр.Хр.) се прославил през вековете не само като лекар, но и като философ, а клетвата му от Хипократовия корпус е основна за лекарската етика. Той получава неувяхващата си слава благодарение на изкусността в лечението, създаването на собствена школа и написаните съчинения.

Изследователите му нямат достатъчно достоверни данни за живота и съчиненията му. Римският лекар Авъл Целз  разказва за постиженията му, а също и Клавдий Гален (ок.130-210), най-известният римски лекар и медицински автор, оставил над 400 съчинения, цитира и коментира съчиненията от Хипократовия корпус, хвалейки самия Хипократ.

Запазили ли се до днес три биографии на Хипократ, като 2 от тях са  от византийски автори. Според една от тях Хипократ е роден на о.Кос през 460 г. пр.Хр.,(островът бил посветен на бога на медицината- Асклепий), заминал да учи медицина в Тесалия ( и по-конкретно в Лариса), където и умрял през 371 г.пр.Хр.

Завистници и зложелатели на Хипократ разказват, че  било обичай излекуваните в храма на Асклепий да записват целебните средства, които са им помогнали, така че същото по-късно да помогне и на други, а пък Хипократ ги преписал. Според Варон, след като храмът бил изгорен, на негово място Хипократ направил лечебница, наричана клиника.

Въпреки дейността си, лекарят не бил оценен от философи като Платон и Аристотел. Хвалебствията по негов адрес се появили значително по-късно, чак през римската епоха.

Целз бил първият римски автор, който обстойно разглежда съчиненията от школата на Хипократ като на места цитира цели пасажи,пише в „Античното лечебно изкуство”. Хипократ и неговите последователи поставят началото на рационалната медицина, като в съчинението „За свещената болест” се отхвърлят идеите, че болестите могат да са божествени или свещени. За пръв път се обръща внимание на климата и влиянието на климатичните промени, а също и на здравословните места за живеене.

Въз основа на възгледите за 4-те елемента, които съставят света (земя, вода, огън и въздух), а също те присъстват в човешкото тяло,  Хипократ създава теорията, според която в тялото има четири течности: кръв, жлъчка, черна жлъчка и флегма, а здравето и болестите зависят от тяхното съотношение. Това е описано в неговото съчинение ”За природата на човека”. Сърцето, стомахът, черният дроб и слезката са резервоарите на четирите течности, които се движат между тях. Кръвта от сърцето дава топлината, флегмата, идваща от мозъка дава студа, жлъчката, идваща от черния дроб дава сухотата, черната жлъчка от слезката и стомаха дава влагата.

Сред заслугите на Хипократ и неговата школа е формулирането на здравословния начин на живот, разглеждането на околната среда като фактор за появяващите се заболявания, разработването на лечения с храни, природни средства, фитотерапията, хидротерапията и др.

През елинизма в средата на 3 в. пр.Хр. в Александрия 60 ранногръцки медицински произведения са събрани под  името Хипократов корпус.В Рим по времето на Нерон те са каталогизирани от лексикографа Ероциан, а по-късно ревизирани от самия Гален. Основната заслуга за славата на Хипократ и школата му е на александрийските учени, съставили в периода 430- 330 пр.Хр. т.нар Хипократов корпус. Съчиненията, които се считат за негови са : „За раните на главата”, „За ставите”, „За счупванията”, „За лекарския кабинет” и много още. Първото съвременно издание на Хипократовия корпус  принадлежи на известния френски филолог Емил Литре, Париж, 1839 г.