Съветите са на д-р Владимир Пранджев, началник на Клиника по неврохирургия на ВМА - София.
 
Едно от най-сериозните предизвикателства в съвременната медицина са мозъчните тумори. Те представляват сериозна патология, която изисква навременна неврохирургична намеса. Техният произход е различен, като най-общо се делят на първични (възникнали най-често от клетките на мозъчния паренхим и обвивките на мозъка и черепно-мозъчните нерви) и вторични (метастази от други първични огнища като различни видове онкологични заболявания, най-често рак на гърда или бял дроб).

Най-честите първични мозъчни тумори са менингиом и вестибуларен шваном (доброкачествени тумори с добре оформена граница с околната тъкан, които могат да растат с години, без да имат добре изявена симптоматика) и глиом (злокачествен инвазивен тумор, който няма ясна граница с околната тъкан, който расте бързо и често е причина за остро настъпила симптоматика).

Нерядко разграничаването на първичен от вторичен мозъчен тумор е невъзможно и може да се направи само след хирургично отстраняване на тумора и изпращането му за хистологичен и генетичен анализ. Много често операцията за мозъчен тумор дава отговор на въпроса за първичното огнище на дадено онкологично заболяване и води до успешното му лечение. Развитието на високите технологии прави възможно минималноинвазивното третиране на по-малки и множествени мозъчни метастази с радиохирургия – вид насочено лъчелечение, което “стопява” туморите. Въпреки това, по-големите размери, неминуемо свързани с предизвикана от притискането на околната здрава мозъчна тъкан симптоматика, са индикация за навременно оперативно неврохирургично лечение.

Симптомите на мозъчните тумори са твърде неспецифични. Повечето случаи на мозъчни тумори се откриват след посещение при невролог при установени различни симптоми, най-често характерни за локализацията на тумора:
- Продължително главоболие, особено ако се засилва сутрин или при кашляне/напрежение (симптом на повишено вътречерепно налягане)
- Гадене и повръщане без ясна причина (симптом на повишено вътречерепно налягане)
- Нарушения в зрението – двойно виждане, загуба на зрително поле (при тумори в тилния дял и различни очедвигателни и очен черепномозъчни нерви)
- Промени във възприятията – вкус, мирис, слух (при тумори на различни черепномозъчни нерви и разположени в слепоочния дял)
- Промени в поведението, паметта или концентрацията (при тумори в челния и слепоочния дял)
- Загуба на равновесие, слабост в крайниците или изтръпване (при тумори в париеталния дял или малкия мозък)
- Припадъци или епилептични пристъпи, дори при хора без история на епилепсия (при тумори, които притискат мозъчната кора)
- Нарушения в говора или разбирането на реч (при тумори в слепоочния дял)
- При наличие на спешен момент (изявена гърчова симптоматика, количествени и качествени нарушения на съзнанието, инсултоподобни симптоми) пациентът се оценява чрез компютърна томография на глава – изследване, което не е достатъчно информативно по отношение на детайлите, но може да открие пространство-заемащ процес. Съвременната диагностика на мозъчните тумори обаче се извършва посредством магнитно-резонансна томография на глава с контрастна материя, която служи и за провеждане на невронавигационна регистрация.

Клиниката по неврохирургия на ВМА разполага с всички технологични условия, позволяващи съвременното лечение на пациентите с мозъчни тумори – система за невронавигация, техника за атравматична ултразвукова аспирация на туморни формации, условия за мултимодален невромониторинг, съвременна микроскопска техника с възможност за употреба на различни флуоресцентни багрила за максимално безопасна резекция на тумори във функционално активни зони. Безспорно обаче е предимството й по отношение на опита с пациенти с мозъчни тумори на лекарите, сестрите и санитарите, които работят в клиниката. Добре установено е и сътрудничеството с други специалисти (анестезиолози, невролози, психиатри, радиолози, онколози) от болницата, които правят възможно оптималното лечение на тези пациенти.

Мозъчният тумор не е присъда, с която болният трябва да живее. Често заболяването може да бъде овладяно при една добре изпълнена оперативна намеса с адекватни следоперативни грижи и стриктно проследяване във времето.