„Здравница” продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

Зараждането на хомеопатията в България е тясно свързано с името на д-р Георги Миркович (1828-1905). Той е роден в Сливен. Завършва медицина в Медицинския факултет в университета в Монпелие, Франция. През 1856 г. получава докторат с темата „За режима изобщо при здраво и болно състояние".

Като студент взима участие в лечението на болните по време на холерната епидемия във Франция и е награден от Наполеон III със сребърен медал. Връща се в Сливен и става свободно практикуващ лекар за периода 1857-1858 г. През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора, след което заминава за Цариград и взима участие в учредяването на Унията. Участва в Униатското движение по въпроса за Българската църковна независимост. През 1860 г. отива във Влашко и става директор на Българската гимназия в Болград (Бесарабия) като едновременно е и градски лекар, пише доц. д-р Станка Михалкова.

През 1864 г. се премества в Браила като лекар. Там взима участие в образувания през 1866 г. таен революционен Букурещски комитет. По-късно е арестуван. Лежи в затвора в Цариград и след това е изпратен на заточение в Диарбекир. След освобождаването си от Диарбекир и завръщането си в Сливен отново взима активно участие в политическия живот на Следосвобожденска България и Съединението. Става представител на Великото народно събрание при избирането на княз Фердинанд за цар на българите. Член е на Българското книжовно дружество - сегашната Българска Академия на науките. Издава много книги.

Той е един от тримата първи духовни ученици на Учителя Петър Дънов.

В своята лекарска практика д-р Миркович успешно прилага хомеопатичния лечебен метод. Написал е книгата „Домашен хомеопатичен лекар", издадена за пръв път през 1885 г., която и досега не е загубила своята актуалност. Последното ù издание е от 1993 г.

Във въведението към книгата той посочва безспорното предимство на хомеопатичния лечебен метод пред алопатичния. Привежда сравнителни данни за процента на смъртност при прилагане на двата метода за различните заболявания. Посочва, че дори противник на хомеопатията се е удивил от добрите резултати, получени след хомеопатично лечение на холера в една лондонска болница. Оборва с безспорни доказателства доводите против хомеопатията. Като сравнява алопатията и хомеопатията, обосновава предимствата на хомеопатичния метод, при който с малки, безвредни дози лекарства се въздейства пряко върху причинителите на болестта. Позицията му е, че при хомеопатията е необходимо да се „съедини" наблюдението за характера на болестта с опита за свойствата на лекарствата.

На базата на това сравнение между хомеопатичния и алопатичния метод д-р Миркович доказва, че „лечебният хомеопатичен метод има всички преимущества, които някой може да иска". Този метод лекува сигурно, бързо и безвредно.

Изборът на лекарство е от особено значение за ефективността на хомеопатичния метод. За да се направи верният избор, е необходимо много добре да се разбира и прилага законът на подобието. Д-р Миркович разкрива неговото основно съдържание, като посочва необходимостта да бъде спазено основното правило, дадено от Ханеман – хомеопатите „да не дават никога на един болен лекарства, които да не са опитани от здрави хора".

Основен проблем при хомеопатичното лечение е как да се разкрият точните черти на болестта. Най-голямото изкуство за успешното приложение на хомеонатичния метод „се състои в това, щото да могат умно да се подредят характерните черти и белези на болестта в комплекс, от което зависят правилния избор на лекарството и сполучливото лечение".

Д-р Миркович обръща внимание на необходимостта да се прави разлика между остри и хронични заболявания.
А съшо:  „Изобщо, едно лекарство никога не може да се приема повече от 24 часа, ако не се появи подобрение,
нито пък да се приема повече от 48 часа, ако подобрението е настъпило."

В случай че има влошаване на състоянието на болния, лекарството трябва да се приема най-малко 12 часа, т.е. до четвъртата лъжица включително, след което да се почака няколко часа без да се приема нищо. Ако по време на изчакването се появи подобрение, това означава, че влошаването е причинено от първото действие на лекарството; в такъв случай лекарството не се дава, докато трае подобрението. След като подобрението спре, болният се разпитва отново, тъй като положението му се е променило и трябва да се подбере друго лекарство.

Ако изобщо не настъпи подобрение, това означава, че лекарството не е подбрано добре и че болестта продължава. В такъв случай не трябва да се чака повече от 24 часа, за да се предпише друго лекарство.

При хроничните болести лекарството се дава в продължение от 5 до 7 дни. Ако през това време се получи подобрение, лекарството може да се приема още една седмица, като само се промени броят на стотичните разреждания, или, ако болният е чувствителен, той може да се остави без лекарство няколко дни, например една седмица, след което да се повтори същото лекарство. Лекарството никога не трябва да се променя без болният да се остави под реакцията на първоначалното лекарство за няколко дни.

Д-р Миркович разглежда и някои необходими условия, които човек трябва да спазва, за да бъде здрав. Това са:
•    хигиената - т.е. правилата за запазване на човешкото здраве. Човек трябва да бъде поставен в условия, където „жизнената му сила да действува без никакво препятствие";
•    храната - тя „трябва да се променя с възрастта на хората и според особените обстоятелства, в които те са поставени";
•   въздухът - необходимо е постоянно проветряване на жилището. Трябва да „оставяме въздухът да влиза спокойно навсякъде". Това е от особено значение за децата, които имат „по-забързано дишане";
•    светлина - в жилищата ни е необходимо да влиза много светлина;
•    упражнения - те „ни позволяват да поддържаме добрата хармония в нашите органи". „Най-доброто нещо за здравето е всеки ден да се прави по една разходка на открит въздух: ходенето е едно от най-здравословните и най-удобните упражнения, което всеки има на свое разположение.";
•    бани и миене - водата е „най-добрият преобразител на кожата". Д-р Миркович препоръчва хладната баня;
•    облекло - то да бъде „според възрастта, организма, годишните времена, занятието" и др.
Представените постановки от д-р Миркович звучат много актуално и днес. В днешния напрегнат живот на всеки от нас липсва една комплексна система за здравословен начин на живот.

Повече за д-р Миркович можете да прочетете на следващия линк:
http://www.samuelhahnemann.bg/homeopathy-in-bulgaria/history/article/157.d-r_mirkovich