Психоанализатори твърдят, че "ако имаш два пътя, за да стигнеш от едно място до друго, трябва да избереш по-приятния, дори той да е по-дългият".

Това е и мотото в мисленето на човек, срещнал се очи в очи със смъртта, или по-точно с жестоката диагноза рак. Тя не само че е оцеляла, но е по-лъчезарна, енергична и всеотдайна от всякога. Макар че е дипломиран инженер, тя е навлязла в лоното на медицината и то чрез най-нови иновационни технологии. В същото време се опитва да помогне на много хора със страшната диагноза. Най-силното в нея е вярата в живота и доброто, а животът приема с усмивка, неслизаща от лицето й.

Но ако се върнем години назад, в далечната 1890 г., ще разберем, че още тогава са били публикувани съобщения с косвени доказателства за това, че причината за рака е бактериална. Това откритие принадлежи на патолога Уилям Ръсел. През 1926 г. канадският лекар - д-р Гловер, прави изявление, че по експериментален път може да се изолира бактерия, която е в основата на неопластичните процеси в тъканите на животни и хора. В научното пространство тогава за първи път се появява терминът "плеоморфна бактерия". Името идва от гръцките думи "pleo - повече" и "morphe - форма". Това е способността на един бактерий да се проявява в повече от една форми.

Същият учен открива през 1929 ваксина за борба с рака, като тя е официално оповестена през 1930 година. По-късно, през 1950-а, д-р Вирджиния Ливингстън прави научна публикация, в която твърди, че определена микобактерия е свързана с неоплазията. Според учените д-р Кантуел и д-р Брет Финли, най-съществената причина за злокачествените заболявания се крие в симбиозната връзка "рак - бактерии". За съжаление това становище, преоткрито и потвърдено от много други изтъкнати учени и медици, е отхвърляно и все още продължава да се отхвърля от някои медицински среди. Като дори се смята за ерес. Според учените еретици, "90% от клетките в телата ни не са човешки. Ние сме само 10% себе си. Останалото са трилиони микроби, най-вече бактерии със земен и неземен произход. Техните колонии съжителстват в мир и любов или воюват за оцеляване". Учените недоумяват "защо в съвременните учебници по хистология и патология никъде не е показан бактерий, трансформиращ нормалната тъкан в ракова"? Те за първи път употребяват и термина "еони" в медицината.

Според д-р Кантуел, дерматолог, занимаващ се повече от четирдесет години с бактериите в човешкото тяло, както и в различните ракови заболявания, еоните са най-древните и най-издръжливи структурни форми на живот на Земята, които може би вече са достигнали безсмъртие, както и че виреят на Земята от милиарди години". Същият учен още твърди, че тези структури не могат да бъдат унищожени дори и с радиоактивно облъчване. Вследствие на провокацията от горепосочените научни открития, Националният институт по здравеопазване в САЩ стартира първия мащабен проект - "Човешки микробиом", чиито бюджет е от 115 милиона долара нагоре. В него ще се опишат и каталогизират познатите микроорганизми, пребиваващи във и върху човешкото тяло. Според д-р Брет Финли, микробиолог и професор по биохимия от университета на Британска Колумбия, "в действителност човекът е уникален суперорганизъм! От мига, в който се роди, до момента, в който умре, той живее, диша и старее в симбиотична връзка със собствените си микроби".


На симпозиум, организиран от Нюйоркската академия на науките, Каспе - Ливингстън обявява, че е изолирал плеоморфен микроорганизъм, който успешно си променя формата на живот. Затова и получава наименованието "невъзможна мистерия". Същият преминава през форми на дифтероиди, фунги, бацили, микрококи и вируси. Д-р Милтън Уеинрайт, професор от департамента по молекулярна биология и биотехнология на Университета в Шефийлд твърди, че "разполагаме с проучвания в рамките на век, потвърждаващи широко разпространен, вероятно масов ендопаразитизъм у хората, причинен от бактерий със сложен живот и развитие на цикли в различни форми". През 1948 г. Ливингстън и Джаксън още един път доказват, че "вирусът на рака не е нищо по-различно от плеоморфна бактерия".

След четирдесет и осем години вече са намерени убедителни доказателства, че онковирусът, открит през 1911 от американския патолог Пейтън Роус, е просто стадий от жизнения цикъл на новооткритата бактерия. Същите учени си задават въпроса "защо научните общности игнорират раковия микроб, който е ключът към спасението ни от най - ужасната болест"?