За нервността, която става все повече част от живота ни разговаряме с психоложката на „Здравница” доц. Маргарита Бакрачева.

- Доц.Бакрачева, защо сме нервни - бързо ядем, бързо говорим, не си оставаме в къщи, когато боледуваме, все бързаме...
- Днес тази нервност е изцяло социално породена.  Факторите са навсякъде около нас. Професионални изисквания. Стресиращи решения и проблеми, които не търпят отлагане. Забързани хора по улиците, динамиката в рекламите, филмите …. Целият свят около нас бърза и е изнервен, което малко или повече се отразява на всекиго, дори на уравновесените хора. В допълнение към това е и общата несигурност на средата – природни бедствия, кризи, ненаказани престъпления. Усещането, че  трябва да внимаваме, да се пазим, да решаваме, да действаме.  Стресът е болестта на века.

- Нервността на какво е признак?
- Тъй като се абстрахираме с горния отговор от личностните особености и говорим за социално придобитата нервност, тя  е причинена от мултитаскинга (криворазбрана продуктивност) и недостига на време и от друга страна, от липсата на контрол, който имаме върху всички събития извън нас, които не зависят от добрите ни намерения и от усилията ни.
 
-Има ли степени - по-малко нервни, безпричинно нервни…?
- Тук вече може да  вкараме и факторът личностна предразположеност.  Хората, които се описват с по-висок невротизъм обикновено се познават. Именно те са носители на  безпричинната нервност, която ги съпровожда навсякъде.

- Кога става опасно и може да прерасне в нещо по-сериозно...
- Изнервеността  е пряко свързана със стреса.  Освен, че поглъща огромна част от енергията и изтощава  хроничните състояния  водят до различни здравословни проблеми, сигналът на тялото, че вече много сме го претоварили и то отказва да ни слуша. Честите главоболия също са сигнал за това.

- Как да тушираме нервността?
- Начинът за преодоляване  е на първо място търпение. Отделяне на време за пренастройване и написване на една нова програма, която да следваме. Няма как да се получи да решим от утре да не сме нервни.  Самата програма може да съдържа различни  действия, избрани от нас в зависимост от това какво ни дава възможност всеки различен ден.  Най-лесният вариант е да си задаваме въпроса „И какво, ако…?”. В зависимост от ситуацията. Така  виждаме по-обективно най-лошия сценарий на проблема / взаимоотношенията, които са ни изнервили. Проблемът остава, но  намалява нервността ни – имаме картината на най-лошия сценарий. Виждаме, че това не е краят. Това на свой ред провокира и решения.

Вторият момент от анти-стрес програмата е да не жертваме себе си заради задачи и „трябва”,  а всеки ден да си оставяме време за презареждане и почивка.  Основен фактор тук, който често е и единствено условие, е  да знаем, че това време  е само за нас, вълшебната градина, в която влизаме и зад чиято порта остават всички проблеми.

Тези две лесни за изпълнение неща, практикувани всеки ден поне един месец, половин или един час на ден, водят до осезаема промяна.