Имат ли личностни проблеми, тези, които непрекъснато се снимат и заливат интернет пространството със собствените си физиономии? Какво казват за себе си хората, които  често качват в социалните мрежи своите селфи-та? Отговорите са на психоложката на "Здравница" доц. Маргарита Бакрачева.

- Психиатри коментират, че селфи-то (постоянното снимане и качване на снимки в социалните мрежи) е вид лудост, че тези хора запълват така липсата на интимност в личния си живот. Съгласна ли си с тези твърдения?
Да, днес вече има специални мрежи, които стимулират постването на снимки и изтриват текстовите съобщения към тях, ако не се добавят  снимки в рамките на 1 час. Това води до конкретни „модни“ течения – група снимки от гробища, група снимки след секс и т.н. Селфитата станаха толкова популярни, че вече и политиците, дори и папата, повишават рейтинга си, следвайки глобалната тенденция. Да покажем, че живеем, тук и сега, новото мото се превръща в „Снимай първо, после ако има време -  го изживей“.
Когато се превърне в самоцел, освен зарибяваща, тази тенденция поглъща цялото внимание и време. За съжаление, това става за сметка на реално изживяваните мигове, количеството за сметка на качеството.

- Снимането – какво всъщност казва за нас и какво ние казваме на другите?
Снимането е собствената визитка. То отразява какво чувстваме, какво ни интересува, какъв е нашият поглед. От друга страна, това е най-лесният начин да съберем лайкове, да бъдем видими и в крак с нещата, да повишим собствената си значимост. Както и при ползването на социалните мрежи, първоначалните мотиви в един момент престават обаче да имат значение и се превръщат просто в модел, навик, който следваме, без да се замисляме защо и какво ни носи. Движим се по течението.

- Кога да спрем?
Няма външно правило,  дори за броя цигари, които пушачите консумират на ден. Човек сам определя кога и къде да спре – или когато удовлетвори потребността си, или когато установи, че не това е правилният или точният начин да направи това.
Това е индивидуално решение, всеки определя доколко и докъде. Има  един момент на пренасищане, който рано или късно се появява, обикновено след като нещо ново и различно погълне вниманието ни. По същия начин  е със зарибяването при създаването на нов профил в някоя мрежа – първите дни са значително по-активни и интензивни обикновено.

- А  защо използваме пак чужда дума за тази тенденция?
Това е поредната чуждица, която може би е по-добре да остане така, като фешън линия, докато вниманието към нея отслабне. Ако си вкараме и собствена дума, още веднъж бихме само утвърдили значението на това явление.

- Кога снимането може да  има терапевтичен ефект, като артерапията напр.?
Имаме специална програма по фототерапия. Това е отделен специфичен метод, при който се работи само със снимки – готови, правени по дадени теми с цел разрешаване на вътрешните конфликти и наместване на вътрешния свят.

- Не го ли каза и Бил Гейтс, че очакванията  към цифровизацията не се оправдаха, тъй като  не решават големите проблеми на нашия живот- социалните разлики, проблема с глада, глобалното затопляне,  самотата...
Да, но за сметка на това отвличат вниманието ни. Едно безплатно забавление, което ни носи чувство за свързаност. То има безспорни и многобройни ползи, стига да не се преминава границата…