Как да изпуснем "парата", за природата на гнева и други бушуващи в душата ни  чувства,  разговаряме със психоложката на "Здравница" доц.Маргарита Бакрачева.

- Доц. Бакрачева, има ли еднозначен отговор – кога сдържането на емоции е вредно и кога – полезно?
Емоциите са това, което ни кара да се чувстваме живи. От друга страна обаче, отрицателните емоции, особено в продължителен период или интензивност,  са вредни и разболяващи. Отговорът е еднозначен до известна степен, но индивидуален, тъй като се определя от личния праг на поносимост и толерантност. Нещо повече, това важи както за показването, така и за потискането на емоциите.

 - Да вземем напр. заболяване на близък. Това е нещо, което ни връхлита неочаквано и способността на човек да овладее емоциите си е от полза, така ли е?
Когато става въпрос за близки хора “овладяването“ е много трудно, защото се разпознават и най-деликатните симптоми. Разбира се,  в тази ситуация се очаква семейството да излъчва позитивизъм. За да го постигнат и да могат да окуражат близкия си, който се нуждае от подкрепа и положително стимулиране, задачата на близките е първо  сами да приемат и да се справят с възникналата ситуация и да се освободят от страховете и емоциите, които бушуват. С други думи, да намерят отдушник, за да  се освободят от натрупалите се опасения, гняв, мъка, което да им помогне да бъдат по-искрени в поведението си, а не престорени.
В друга ситуация - напр. когато човек има проблеми в службата заради слабо представяне - нещо, което индивидът може да контролира, сдържането на емоциите само може да навреди и да доведе до депресия”, твърдят US психолози.
Отново се връщаме на въпроса, че ако трупаме и потискаме чувства, те в един момент избухват – капацитетът не е безграничен. Тук идват на помощ различни дейности, разговори, които  дават възможност ако не за пряко,  поне за косвено  освобождаване на негативните емоции.Това е задължително, за да може човек да се освободи и да  не се фокусира само в една точка. По този начин  хоризонтът се разширява и някои незабелязани възможности могат да попаднат в центъра на внимание.

- Кога за изпуснем "парата" и начините, които са здравословни?
В идеалния вариант напрежението се изпуска всеки ден или възможно най-често. Начините са  безброй и зависят от личните  предпочитания. Една от класическите форми е с физическо натоварване или поне ходене пеша. Всяко действие може да бъде полезно, стиган да му придадем значението на разтоварване и  освобождаване на "парата".

- Не е ли най-добре да не си позволяваме да избухваме?
Характерът и темпераментът ни  определят една основна линия на поведение. Знаем, че хората се различават в склонността си към избухване - при някои е по-изразено, при други по-слабо.  И при двата типа хора редовното осъзнато разтоварване  и почивка помагат за  поддържането на вътрешния баланс.

- Споделяш ли мнението, че бурният изблик не успокоява гнева, а напротив, подклажда го?
Разбира се, но това важи за тези хора, които търсят усещания по този начин. Те могат от нищо да направят проблем, а  изливайки гнева си, се опияняват от него  и  сами се настройват.  Ако поведението не е тенденциозно насочено в такава линия,  а се ограничава до спонтанно избухване, това по-скоро се дължи на дълго потискане на  мисли и чувства, които са свързани с лично значима тема или въпрос.
 Много хора от опит знаят, че  гневът е разрушителен не само на момента, но и след това дни наред трябват да се поправят нанесените в общуването щети. Въпреки популярната заблуда, че сексът след скандал е страхотен, много двойки споделят, че им трябва време, за да почувстват отново прилив на любов.
Под силата и влиянието на афекта най-често казваме думи първосигнално, обикновено неща, които не мислим. Отсрещната страна ги приема директно  и няма как да знае дали  това не е израз на цялостно отношение. Обикновено след бурен изблик, когато единият партньор се почувства „освободен“ е склонен да  продължи все едно нищо не се е случило и не отдава значение на  думите, които само преди минута е казал. Другият обаче  се явява платно, на което тези думи се запечатват и предизвикват реакция.

- Каква е природата на гнева, какво не знаем за него, как да го контролираме?
В много филми е застъпена темата за насилствено записване на курсове за овладяване на агресията. В действителност това се налага рядко и изобщо не би било необходимо, ако човек се научи да разпознава емоциите си. Признаването им е първата стъпка към овладяването и контролирането. Получава се значително по-лесно, отколкото изглежда на пръв поглед. Емоциите са невидими и това не ни дава възможност да  се чувстваме  наясно с тях и достатъчно силни. Ако ги приемаме и не се страхуваме самите ние от тях, вече сме изминали половината път. Другата половина е да открием начините, които ни помагат да възстановим вътрешната си хармония и това могат да са най-обикновени ежедневни действия-  като миене на съдовете напр. стига да сме си задали сами програмата, че това ще ни освободи от напрежението.