Великият пост е най-важният и най-древният от всички пости, подготовка за главния православен празник – светлото Христово Възкресение.

Повечето хора вече не се съмняват в благотворното влияние на поста върху душата и тялото на човека. Постът като вид диета се препоръчва дори от светските лекари – те отбелязват благотворното въздействие на временното въздържане от животински белтъци и мазнини върху организма. И все пак смисълът на поста съвсем не е в това – да поотслабнем или да се попречистим телесно. Св. Теофан Затворник нарича поста "спасителен лечебен курс за душите, баня за умиване от всичко вехто, невзрачно, нечисто".

От гледна точка на кулинарията постите се разделят на 4 степени, установени от църковния устав:

 - "сухо ядене" – хляб, пресни, сушени и туршиени плодове и зеленчуци;

 - "варено без елей" – варени зеленчуци без олио;

 - "разрешение за вино и елей" – пие се вино с мярка за укрепване на силите на постещите;

 - "разрешение за риба".

Общото правило е: по време на Великия пост не бива да ядем месо, риба, яйца, мляко, олио, вино и да се храним повече от един път на ден.

През съботите и неделите можем да ядем олио, вино и да се храним два пъти на ден (освен през съботата на Страстната седмица).

Риба по време на Великия пост можем да ядем само на празника Благовещение и на Цветница.

В Лазарова събота (денят преди Цветница) се разрешава яденето на хайвер.

Първата седмица на Великия пост и последната – Страстната седмица – са най- строгото време. Например през първите два дни на първата великопостна седмица църковният устав нарежда пълно въздържане от храна. През Страстната седмица е наредено сухо ядене (храната не се вари и не се пече), а в петък и събота – пълно въздържане от храна.

Невъзможно е да се установи един и същ пост за монасите, духовниците и миряните с различни изключения за възрастни, болни, деца и т. н. Затова Православната Църква е посочила само най-строгите норми, към спазването на които трябва по възможност да се стремят всички вярващи. Формално разделение в правилата за монасите, свещениците и миряните няма. Но към поста трябва да се подхожда разумно. Не трябва да се захващаме с това, което не е по силите ни. Неопитните в поста трябва да пристъпват към него постепенно и благоразумно. Миряните често смекчават поста си (това трябва да се прави по благословение на свещеника). Болните и децата могат да пазят лек пост, например само през първата седмица на поста и през Страстната седмица.

В молитвите се казва: "постете се с приятен пост". Това означава, че трябва да се придържаме към такъв пост, който ще ни бъде духовно приятен. Трябва да преценяваме трезво силите си и да не постим прекалено усърдно или, напротив, съвсем нехайно. В първия случай спазването на правила, които не са по силите ни, може да нанесе вреда и на тялото, и на душата ни, а във втория – няма да стигнем до необходимото телесно и духовно напрежение. Всеки от нас трябва да прецени своите телесни и духовни възможности и да се товари само с поносимото за него телесно въздържание, обръщайки главното внимание на пречистването на своята душа.