Как да избегнем професионалното прегряване ( burn out ), съветите са на психоложката на "Здравница" доц. Маргарита Бакрачева.

- Доц. Бакрачева, кое ни идва в повече, че ставаме жертва на професионалния стрес?
- Обикновено бърнаутът (burn out )нe се забелязва даже и след малък „срив“. Това, което го създава обаче  е трайното трупане на хронична умора. Тя  става обикновено незабелязано,  като нито човек, нито близките му си дават сметка за проблема, докато в един момент нещата не излязат от контрол.

- Това означава ли, че не сме достатъчно устойчиви и гъвкави след като се подаваме на подобни кризи?
- Професионалното прегряване няма нищо общо нито със състоянията, които означаваме като неустойчивост, криза или лабилност. Всеки човек има определен лимит. Ако постоянно, в продължение на месеци и години не си осигуряваме почивка, пространство за разпускане, а си мислим, че сме от камък, сривът неизбежно ще се случи. Организмът в един момент отказва повече да слуша и да се подчинява. За съжаление, в някои случаи пораженията са огромни.

- Кои са професии,  които най-често са в капана на "професионалното прегряване"?
- Подобни крайни твърдения не е добре да се отстояват, имам предвид да психолозите да внушаваме, че някои професи автоматично водят до него. То  по-силно е разпространено,  предвид естеството на упражнявания труд  при полицаи, учители и др. Това са професии, свързани с по-висока степен на несигурност, риск и отговорност.

- Как да се избавим от това блато?
- Първото задължително правило е почивката, признанието, че сами сме се докарали до това  положение. Второто, което е по-важно, е вземането на решение за промяна и планирането на промени за бъдещите години.

Трябва да се има предвид, че промените в работата са изключително необходими за поддържане на интереса и тръпката, но не винаги гарантират понижаване  нивото на стрес. Те по-скоро носят адреналин и ни дават сили и криле  да се справяме с нови предизвикателства.

Конкретно за стреса основно е физическото време за почивка и психическата нагласа почивката да бъде пълноценна, т.е. да не мислим за нещата, които ни тревожат.

- Как да  поддържаме професионалната си неудовлетвореност без тя да премине в болестното състояние?
Професионалната неудовлетвореност води по-скоро до депресивни състояние и загуба на усещането за лична стойност.  Когато човек си направи подобна равносметка, е важно да прецени и реши за себе си на какво е готов и какво би искал д промени, за да направи ситуацията по-различна.

- Как да се развиваме като личности и професионалисти без да се превръщаме в работохолици, бърнаут-ици и пр.?
Трябва да следваме  правилото за баланс между професионален и  семеен живот. Когато сме със семейството си, с приятелите, да бъдем наистина 100% с тях. Да не   лишаваме близките си, а и на с самите от  времето, което прекарваме заедно.  Ако се налага,  в списъка със задачите си просто вкарваме и почивката – като ангажимент към самите себе си, за да бъдем във форма, а съответно да  бъдем по-добри и към хората, които обичаме, и по-добри пррофесионалисти.