Детето плаче, как да го успокоим? Когато е малко е лесно: гушкаме го, изтриваме сълзите, казваме нещо утешително и въпросът е приключен. Не така стои в тийнеджърските години. Как да се справим с емоционалната криза съветва консултантът на „Здравница” доц. Маргарита Бакрачева.

- Ако е по-голямо, казваме : „Какво цивриш”, „Защо ревеш”... и така пресичаме изначално комуникацията с детето...
- Безспорно е така.  Едно от важните неща, които родителите е добре да запомнят е, че независимо каква е ситуацията, най-добре е да се опитат да запазят спокойствие. Предвид факта, че децата, включително и тийнейджърите следват модела, примера, а не думите, за тяхното развитие най-важно е да усещат, че родителите им са спокойни, без значение каква е ситуацията. Ако поощрим с думите: „Поплачи си, а когато решиш, може да  обсъдим причината“ е най-ефективния подход.

- Случва се да нямаме време да го изслушаме или ни се струваме дребнотемие и отсичаме: „Не си струва( сълзите)” и въпросът приключва. Но за детето неудоволетвореността е останала...
- Може би най-правилният съвет е  всеки родител в подобна ситуация да си спомни как се е чувствал на годините на детето си, колко проблеми са тръгнали от  някоя дума от съученик, колко фатална може да е липсата на усмивка от желания човек. Не бива да се забравя, че независимо каква е причината, емоциите са еднакви по сила, значение и смисъл и трябва да бъдат уважавани.

- Има и вариант, когато родителият е афектиран, грабва телефона и го избива на агресия: „Ще го науча аз този ...”, „Кой е тоя/ тая , че да си позволява?...
- В света на децата, особено на подрастващите, е важно те да получат подкрепата , за да могат да се справят сами и сами да извоюват мястото си. Не на всяка цена, но опитът е полезен единствено, когато е лично придобит.  Емоционалната подкрепа е това, от което се нуждаят децата, а не някой да решава проблемите им. Разбира се, това не важни за случаите, в които детето или тийнейджърът изрично поиска съдействие или намеса.

- Дайте съвети за първа помощ при емоционална криза...
- Първата мисъл на всеки родител е да предпази детето си и да го измъкне от мъката или тъгата. Въпреки, че е трудно,  правилото за успешно преодоляване е да се осигури малко пространство, не да се потиска емоцията. Ако не бъде отработена, тя остава някъде смачкана и в един момент излиза отново. Позицията „Аз винаги ще бъда до теб, няма нерешими проблеми“ е  начинът детето да се почувства разбрано, подкрепено, обичано и оттам да придобие достатъчно сила да се справи с проблема.

- Често родителите са упреквани, че им липсва подход. ..
 - Всяка ситуация е различна. понякога е добре да замълчим, в друг случай да подтикваме детето да споделя. Все пак ние сме тези, които го познават най-добре.  Родителите не трябва  да се притесняват правят ли нещата добре, дали грешат, коя точно дума да използват. Когато  показват, че са приемащи, готови да изслушат и даже и да не разберат, да кажат, че подкрепят, е напълно достатъчно.