Невербалната комуникация издава още професията ни, а с он-лайн общуването често бъркаме с преценките за човека срещу нас, казва психоложката на „Здравница” доц. Маргарита Бакрачева.

- Доц. Бакрачева, има ли новости по темата за езика на тялото и какво ни казва то?
- Езикът на тялото  е точен заради това, че ни съпътства  като огледало на емоциите и вътрешния ни свят, откакто свят светува. Невербалната комуникация е основно в мимики, жестове, поза и излъчване, отражение на  вътрешната ни нагласа, което може да е съгласувано или в противоречие с думите, които изричаме.

- Може ли да коментирате някои жестове, които издават болестно състояние –напр. депресия, тъга, а също агресия, скрита ненавист?
- Езикът на тялото е свързан с емоционалния свят. Той може да е сигнал за лъжа, притеснение, сексуално привличане. Заключените пози – скръстени ръце пред тялото са  класически пример за това как създаваме дистанция между себе си и човек, когото не харесваме.  Продължителността на контакта очи в очи (в оптималния вариант около 70% от времето) пък показва добра комуникация между общуване tet-a-tet.

- А има ли характерни движения, които говорят за някои хронични болести - напр. рак, диабет, болни бъбреци, проблеми със стерилитета...?
- Що се отнася до  предполагаеми заболявания, заключенията могат да бъдат косвени и опосредствани от характера на водещите демонстрирани емоции. Винаги трябва да се внимава, тъй като, за да е правилно тълкуването, е важен жестовият сноп и продължителното наблюдение, в противен случай оставаме в рамките на атрактивното, но  несериозното.

- Как технологиите промениха невербалната комуникация?
- Този въпрос е твърде актуален, тъй като думите носят максимум 10-на сто от цялата ситуация. Това само по себе си говори до каква степен може да се изкриви информацията, когато общуваме само онлайн, без  включено видео. Опасността се крие основно в подсъзнателния стремеж и нагласа на всеки да доизгради образа и  да прибави сам парченцата от пъзела, които му липсват. Ако комуникацията не е с познат от ежедневието човек, а с такъв, който срещаме единствено във виртуалната среда, определено получаваме погрешен портрет.

- Съгласна ли си с поговорката, че каквото почукало, такова отговорило,т.е ако се усмихнем, ще ни се усмихнат, ако сме кисели, ще ни се намръщят?
- Правилото важи 100 на сто . При запознанство напр. подаването на ръка и здрависването имат силно подсъзнателно въздействие – така ние за секунди преминаваме първоначалната бариера, допускайки нов човек в личното си пространство. Това осигурява едно добро начало за контакта, тъй като са преминати първоначалните бариери.

- Как се вписва слушането в невербалната комуникация?
- Ние откликваме не само на думите, долавяни с ушите, но най-вече на цялостното излъчване на човека срещу нас. В случая "слушаме с тялото си" и то реагира, подавайки ни обобщена информация, че събеседникът ни привлича или лъже.

- Има ли нещо от езика на тялото, което да издава професията?
- Разбира се, има много жестове, които обаче попадат в сферата на заученото и социално търсеното обикновено одобрение. Това не е истински, а възприет модел, изграждан и следван през годините, важи най-вече за жестовете с ръце, отработени с цел привличане и задържане на вниманието или внушаване на сила.

- Може ли да споделиш нещо по този въпрос от твоята практика на психолог?
- Няма нещо, което  да не е описано. Това, което е интересно е, че езикът на тялото може да се проследи и на снимки. При фототерапията, която практикувам, езикът на тялото наред с всички останали символи и смислови натоварености има информативно значение. Предпочитането на фигури в гръб или части от фигури може да се разтълкува и да се направят интересни изводи само за  няколко минути – напр.  даването на гръб е страх от поглеждане в очите. Когато човек пък се фиксира само върху краката – издава стремеж (подсъзнателен) към бягство.