Защо някои се сърдят по-често от други? Как да се преборим с този недостатък? Защо сме по-великодушни, когато детето се сърди, но не и когато го прави възрастен? Отговорите на тези и други въпроси търсим с психоложката на "Здравница" доц. Маргарита Бакрачева.

- Доц. Бакрачева, разликата между сръдливост и недоволство е малка, но все пак я има. Може ли да дефинираме сърденето?
Стига да не търсим научна дефиниция, можем – като по-тясно свързано с личностните ни особености.  Недовoлството е породено от съзнателната ни оценка дали са изпълнени или не очакванията ни или някакво обещание, какви са обективните фактори, които ни заобикалят, т.е. това е нещо, което се отнася до  всеки един от нас и оценката, която дава за различни сфери от живота си. От своя страна, опърничавостта и прекомерната раздразнителност, демонстрирана чрез сърдене се практикува от хора, които не са усвоили достатъчно ресурси, за да отстояват себе си и да постигат целите и желанията си и по-скоро разчитат на тази своеобразна емоционална манипулация, тъй като не разполагат с разумни аргументи да постигнат своето. В същото време, хората с добра самооценка, уверени в себе си съумяват, когато са недоволни да изразят това конструктивно в процеса на търсене на решение.

- Когато малкото дете се сърди, сме много по-толерантни, отколкото ако е възрастен. Правилно ли да сме по-студени, когато става дума за чувства на голям човек?
В нито един от случаите не е добре да толерираме подобрен модел на ирационално поведение. Разбира се, децата разполагат с много по-малък социален опит и  приемаме нормално тяхното директно изразяване на недоволство.  И в двата случая не е добра практика да се опитваме да накараме децата или възрастните да потиснат емоциите си. Напротив – идеята е да ги стимулираме да го правят по начин, който показва, че са обидени или наранени, без обаче да засягат другите – да изразят себе си и чувствата си по  правилен начин.

- А как да се опитаме да намалим това качество у малкия човек,особено ако се сърди прекалено?
В зависимост от индивидуалността и ситуацията, следвайки общата рамка, която  е -  Имаш свободата да кажеш, че се чувстваш обиден(а) / наранен(а) или недоволен(на), но по  конструктиврен начин, от рода на „С тази постъпка / с тази дума ме караш да се чувствам зле“.  Ако обобщим правилния начин  за изразяване,  не трябва да задържаме недоволството, гнева или разочарованието си, но да го изразим спрямо конкретната дума, поведение или потъпка на другия, които са ги породили. По този начин не отричаме цялата личност и не рамкираме другия като лош.  Това значително подобрява комуникацията и ни освобождава от  натрупване на напрежение.

- Често това качество в живота се превръща в бреме. Дайте съвети за преборване с този недостатък. Дори понякога е смешно: голям човек, а се сърди.
Ако човек усети, че   има нужда от промяна,  изходната точка е, че промяната ще донесе дивиденти и единствено ползи. Гневът отблъсква хората и не  поражда уважение, дори и ако сме в позиция да предизвикаме страх.  Значително по-авторитетно изглеждаме, когато сме  рационални и емоционално стабилни – обикновено към такива хора  не се отправят послания и няма поведение, което да ги неглижира и да проронва авторитета им. Разбира се, в ежедневието непрекъснато сме бомбардирани от случки и събития, които ни ядосват или обиждат.  Важно е във всеки един момент да дадем възможност на негативните емоции да  излязат от нас. Има различни форми за това – техники на мислене, емоции, действия.  А основният принцип е да не допускаме да приемем нещата лично.  Добре е да  си даваме сметка, че  това е поведение от друг човек, което не ни прави по-различни или по-безинтересни или несправящи се.

- Така е, често, когато някой се обиди, се развалят приятелства, оцелeли с години, връзки..
Ако една обида води до подобно развитие, това означава единствено, че отношенията между хората са се изчерпали . И има по-дълбока причина, при която конкретната обида е само препъни камъчето, което освобождава човека от необходимостта да поддържа отношения,  станали вече недостатъчно желани.  Истинските приятелски отношения позволяват висока степен на откритост и дори след сериозни разногласия, те се потушават и изясняват. Предателство или обида, която не може да се преглътне е индикация, че поне единият не желае да общува повече и използва  уронването на чувствата или достойнството на другия, за да прекрати отношенията си поради някакви лични подбуди, често и несъзнавани.

.- В обществен план, сърдитостта, особено на младото поколение се приема като нещо градивно. Приемаме, че те трябва да са недоволни и да изискват промени от живота, които да доведат до по-добро, нещата да се случват по-бързо.
Нека не смесваме това разграничение, което внесохме по-горе – недоволството може да бъде много градивно:не ми харесва системата – стремя се да я променя, доколкото мога. Не одобрявам нещо – опитвам се да привлека внимание, съмишленици, отново с идеята за промяна. Това не е сърдитост. Сърдитостта е пасивна форма на недоволство.

-  Експерти казват, че  в наши дни на човек му трябват между  3-5 г.  да се пребори с някакво свое несъвършенство. Ако дадена персона се заеме да „поправя” характера си,  колко време според теб отнема да се „облагороди” един недостатък?.
Зависи от недостатъка. Ако например човек е избухлив и това е темперамент, тази  характеристика може само да смекчи донякъде  външното изражение. Но той  ще остане по-избухлив в сравнение с флегматика напр., тъй като това е обусловено от начина на протичане на възбудните процеси в мозъка. Сърдитостта от друга страна, е признак за недостатъчно изградени социални умения и може да се преодолее в значително по-кратки срокове и напълно, тъй като става въпрос за нещо единствено на повърхността – усвояване на едно знание или умение.

- Защо обаче възрастните започват да се сърдят ( с годините), дори и да са нямали това качество, то изведнъж се появява ? Как да постъпваме тогава?
Тук опираме до  обичайните възрастови изменения. С годините при тях  излизат на преден план и се проявяват много по-осезаемо  личностните им особености.  Трупаният през  годините стрес напр. води до изменения в част от мозъчната структура, което се отразява на паметовите способности. Добре е да проявяваме толерантност и да  не забравяме, че това е  нещи нормално, не е насочено лично към нас и не крие никаква опасност. Зависи единствено как го приемаме. И най-добре е да се усмихнем.